Book of Common Prayer
Молитва за Израил за избавление от бедствия
80 (A)За първия певец, по „Криновете на завета“[a]. Асафов псалом.
Послушай, Пастирю Израилев,
Който водиш като стадо Йосиф;
Ти, Който обитаваш между херувимите, възсияй.
2 (B)Пред Ефрем, Вениамин и Манасия раздвижи силата Си
и ела да ни спасиш.
3 (C)Възвърни ни, Боже, и ни осияй с лицето Си;
и ще се спасим.
4 Господи, Боже на Силите,
докога ще таиш гняв против молитвите на народа Си?
5 (D)Даваш им да ядат хляб със сълзи
и ги поиш изобилно със сълзи.
6 (E)Направил си ни предмет на разпра между съседите ни;
и неприятелите ни се смеят помежду си.
7 (F)Възвърни ни, Боже на Силите,
осияй ни с лицето Си и ще се спасим.
8 (G)Пренесъл си лоза от Египет
и като си изгонил народите, си я насадил.
9 (H)Приготвил си място пред нея;
и тя е пуснала дълбоко корени и е изпълнила земята.
10 Покриха се бърдата със сянката ѝ;
и клоните ѝ станаха като изящните[b] кедри,
11 (I)простря клончетата до морето
и ластарите си – до Ефрат[c].
12 (J)Защо си съборил плетищата ѝ
и я берат всички, които минават по пътя?
13 Запустява я глиган от гората
и полските зверове я изпояждат.
14 (K)Обърни се, молим Ти се, Боже на Силите,
погледни от небето и виж, и посети тази лоза,
15 (L)и защити това, което е насадила Твоята десница,
и стъблото[d], което си направил силно за Себе Си.
16 (M)Тя беше изгорена с огън; отсечена беше;
погиват при заплахата[e] на лицето Ти.
17 (N)Нека ръката Ти бъде върху мъжа на Твоята десница,
върху човешкия син, когото си направил силен за Себе Си.
18 Така ние няма да се отклоним от Тебе;
съживи ни и ще призовем Твоето име.
19 (O)Възвърни ни, Господи, Боже на Силите;
осияй ни с лицето Си и ще се спасим.
Утеха във време на беда
77 (A)За първия певец, по Едутун[a], Асафов псалом.
Викам към Бога с гласа си.
Да! Към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.
2 (B)В деня на неволята си търсих Господа,
нощем простирах ръката си към Него, без да престана;
душата ми не искаше да се утеши.
3 (C)Спомням си за Бога и се смущавам;
оплаквам се и духът ми отпада. (Села.)
4 Удържаш очите ми в безсъние;
смущавам се дотолкова, че не мога да продумам.
5 (D)Размислих за древните дни,
за годините на старите времена.
6 (E)Спомням си за нощното си пеене;
размишлявам в сърцето си
и духът ми загрижено изпитва, като казва:
7 (F)Господ довека ли ще отхвърля?
Няма ли вече да покаже благоволение?
8 (G)Престанала ли е милостта Му завинаги?
Пропада ли обещанието Му завинаги?
9 (H)Забрави ли Бог да бъде благодатен?
Или в гнева Си е затворил Своите благи милости? (Села.)
10 (I)Тогава казах: Това е слабост за мене –
да мисля, че десницата на Всевишния се изменя.
11 (J)Ще спомена делата Господни;
защото ще си спомня чудесата, извършени от Тебе в древността,
12 и ще размишлявам върху всичко, което си сторил,
и делата Ти ще преговарям.
13 (K)Боже, в святост е Твоят път;
кой бог е велик, както истинският Бог?
14 Ти си Бог, Който върши чудеса;
явил си между племената силата Си.
15 (L)Изкупил си с мишцата Си народа Си,
синовете Яковови и Йосифови. (Села.)
16 (M)Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха;
разтрепериха се и бездните.
17 (N)Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас;
също и стрелите Ти прелетяха.
18 (O)Гласът на гърма Ти беше във вихрушката;
светкавиците осветиха вселената;
земята се потресе и се разклати.
19 (P)През морето беше Твоят път
и стъпките Ти – през големите води,
и следите Ти не се познаваха.
20 (Q)Водил си като стадо народа Си
с ръката на Моисей и на Аарон.
Плач за разрушаването на Йерусалим
79 (A)Асафов псалом.
Боже, народите дойдоха в наследството Ти,
оскверниха святия Твой храм,
обърнаха Йерусалим на развалини,
2 (B)мъртвите тела на слугите Ти дадоха за ястие на небесните птици,
телата на светиите Ти – на земните зверове,
3 (C)проляха кръвта им като вода около Йерусалим;
и нямаше кой да ги погребва.
4 (D)Станахме за укор пред съседите си,
за присмех и поругание пред околните си.
5 (E)Докога, Господи? Ще се гневиш ли винаги?
Ще гори ли като огън ревността Ти?
6 (F)Излей гнева Си на народите, които не Те познават,
и на царствата, които не призовават името Ти;
7 защото изпоядоха Яков
и пасбищата му запустяха.
8 (G)Не си спомняй против нас беззаконията на прадедите ни.
Дано ни изпреварят скоро Твоите благи милости,
защото станахме много окаяни.
9 (H)Помогни ни, Боже, Спасителю наш, заради славата на Твоето име;
избави ни и очисти греховете ни заради името Си.
10 (I)Защо да кажат народите: Къде е техният Бог?
Нека се знае пред очите ни, между народите,
възмездието за пролятата кръв на слугите Ти.
11 (J)Нека дойде пред Тебе въздишането на затворниците;
според великата Твоя сила опази осъдените на смърт[a];
12 (K)и върни седмократно в пазвата на съседите ни
укора, с който укориха Тебе, Господи.
13 (L)Така ние, Твоят народ и овцете на пасбището Ти,
ще те славословим довека,
от род в род ще разгласяваме Твоята хвала.
Желанието на Давид да построи храм на Господа
7 (A)И когато царят се установи в къщата си и Господ му беше дал спокойствие от всички неприятели около него,
2 (B)царят каза на пророк Натан: Виж сега, аз живея в кедрова къща, а Божият ковчег стои под завеси.
3 (C)А Натан отвърна на царя: Върви, направи всичко, което е в сърцето ти, защото Господ е с тебе.
4 Но през същата нощ Господнето слово дойде на Натан и каза:
5 (D)Иди и кажи на слугата Ми Давид: Така говори Господ: Ти ли ще Ми построиш дом, в който да обитавам?
6 (E)Защото от деня, когато изведох израилтяните от Египет, до днес не съм обитавал в дом, не съм ходил в шатър и в скиния.
7 (F)Където и да съм ходил с всички израилтяни, говорих ли някога на някое от Израилевите племена, на което заповядах да пасе народа Ми, Израил, следното: Защо не Ми построихте кедров дом?
8 (G)Сега така да кажеш на слугата Ми Давид: Така казва Господ на Силите: Аз те взех от кошарата, оттам, където пасеше стадото, за да бъдеш вожд на народа Ми, на Израил;
9 (H)и съм бил с тебе навсякъде, където си ходил, и изтребих всичките ти неприятели пред теб, и направих името ти велико, както името на великите, които са на земята.
10 (I)Ще определя място за народа Си Израил и ще ги насадя, и ще обитават на свое собствено място, и няма да се преместват вече; и тези, които вършат нечестие, няма вече да ги притесняват, както преди –
11 (J)от деня, когато поставих съдии над народа Си Израил. И ще те успокоя от всичките ти неприятели. При това Господ ти известява, че Той ще ти съгради дом.
12 (K)Когато се навършат дните ти и заспиш с бащите си, ще въздигна потомеца ти след тебе, който ще излезе от чреслата ти, и ще утвърдя царството му.
13 (L)Той ще построи дом за името Ми; и Аз ще утвърдя престола на царството му до века.
14 (M)Аз ще му бъда Отец и той ще Ми бъде син. Ако извърши беззаконие, ще го накажа с тояга, каквато е за мъже, и с удари, каквито са за човешкия род;
15 (N)но Моята милост няма да го остави, както я отнех от Саул, когото премахнах пред теб.
16 (O)И домът ти и царството ти ще се утвърдят пред тебе довека. Престолът ти ще бъде утвърден довека.
17 И Натан каза на Давид точно тези думи и напълно според това видение.
Павел в Коринт
18 След това Павел тръгна от Атина и дойде в Коринт,
2 (A)където намери един юдеин на име Акила, роден в Понт и неотдавна пристигнал от Италия с жена си Прискила, защото Клавдий беше заповядал всички юдеи да напуснат Рим; и Павел дойде при тях.
3 (B)И понеже имаше същото занятие, седеше у тях и работеха; защото занятието им беше да правят шатри.
4 (C)И всяка събота той разискваше в синагогата с юдеи и гърци и се стараеше да ги убеждава.
5 (D)А когато Сила и Тимотей слязоха от Македония, Павел беше принуждаван от своя дух да свидетелства на юдеите, че Исус е Христос.
6 (E)Но понеже и те се противяха и хулеха, той отърси дрехите си и каза: Кръвта ви да бъде на главите ви; аз съм чист от нея; отсега нататък ще отивам между езичниците.
7 И като се премести оттам, дойде в дома на някого си на име Тит Юст, който се кланяше на Бога и чиято къща беше до синагогата.
8 (F)А Крисп, началникът на синагогата, повярва в Господа с целия си дом; и мнозина от коринтяните, като слушаха, вярваха и се кръщаваха.
9 (G)И Господ каза на Павел нощем във видение: Не бой се, но говори и не млъквай;
10 (H)защото Аз съм с теб и никой няма да те нападне и да ти стори зло; защото имам много хора в този град.
11 И той преседя там година и шест месеца и ги поучаваше в Божието слово.
Фарисеите искат знамения
11 (A)А фарисеите излязоха и започнаха да се препират с Него; и като Го изпитваха, поискаха от Него знамение от небето.
12 А Той въздъхна дълбоко от сърце и каза: Защо това поколение иска знамение? Истина ви казвам: На това поколение няма да се даде знамение.
13 И ги остави, влезе пак в лодката и премина на отсрещната страна.
14 (B)Но учениците Му забравиха да вземат хляб и нямаха при себе си в лодката повече от един хляб.
15 (C)И Той им заръча: Внимавайте, пазете се от кваса на фарисеите и от кваса на Ирод.
16 (D)И те разискваха помежду си, като казваха: Това е, защото нямаме хляб.
17 (E)А Исус, като разбра това, им каза: Защо разисквате за това, че нямате хляб? Още ли не разбирате, нито схващате? Вкаменено ли е сърцето ви?
18 Като имате очи, не виждате ли? И като имате уши, не чувате ли? И не помните ли?
19 (F)Когато разчупих петте хляба на петте хиляди души, колко коша, пълни с къшеи, вдигнахте? Казаха Му: Дванадесет.
20 (G)И когато разчупих седемте на четирите хиляди души, колко кошници, пълни с къшеи, вдигнахте? Казаха Му: Седем.
21 (H)И им каза: Още ли не разбирате?
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.