Book of Common Prayer
Молитва за царя
72 Псалом за Соломон[a].
Боже, дай Твоето правосъдие на царя
и правдата Си – на царския син,
2 (A)за да съди Твоя народ с правда
и угнетените Ти – с правосъдие.
3 (B)Планините ще донесат мир на народа
и хълмовете – мир с правда.
4 (C)Той ще съди справедливо угнетените между народа,
ще избави синовете на бедните и ще смаже насилника.
5 (D)Ще се боят от Тебе, докато трае слънцето
и докато съществува луната, от родове в родове.
6 (E)Той ще слезе като дъжд върху окосена ливада,
като ситен дъжд, който оросява земята.
7 (F)В неговите дни ще цъфти праведният
и мир ще изобилва, докато трае луната.
8 (G)Той ще владее от море до море
и от Ефрат[b] до краищата на земята.
9 (H)Пред него ще коленичат жителите на пустинята;
и неприятелите му ще лижат пръстта.
10 (I)Царете на Тарсис и на островите ще донесат подаръци;
царете на Шева и на Сева ще поднесат дарове.
11 (J)Да! Ще му се поклонят всички царе,
всичките народи ще му слугуват.
12 (K)Защото той ще избавя сиромаха, когато вика,
и угнетения, и безпомощния.
13 Ще се смили над сиромаха и немотния
и ще спаси душите на немотните.
14 (L)От угнетение и насилие ще изкупи душите им;
и скъпоценна ще бъде кръвта им пред очите му.
15 И ще живее; и на него ще бъде дадено от шевското злато;
винаги ще се възнася молитва за него
и цял ден ще го благославят.
16 (M)Изобилие от жито ще има на земята, до върховете на планините;
плодът му ще се люлее като ливанската планина;
и жителите по градовете ще цъфтят като земната трева.
17 (N)Името му ще пребъдва довека;
името му ще се продължава, докато трае слънцето;
и ще се благославят в него хората;
всички народи ще го облажават.
18 (O)Благословен да е Господ,
Бог Израилев,
Който Един прави чудеса;
19 (P)и благословено да бъде славното Негово име довека;
и нека се изпълни със славата Му цялата земя.
Амин и амин.
20 Свършиха се молитвите на Есеевия син Давид.
Йод
73 (A)Твоите ръце ме направиха и утвърдиха;
вразуми ме, за да науча Твоите заповеди.
74 (B)Онези, които се боят от Тебе, ще се зарадват, като ме видят,
защото на словото Ти уповах.
75 (C)Зная, Господи, че Твоите присъди са праведни
и по справедливост си ме наказал.
76 Моля Ти се, нека ми бъде Твоето милосърдие за утеха
според словото Ти към Твоя слуга.
77 (D)Нека дойдат върху мене Твоите благи милости, за да живея;
защото Твоят закон е моя наслада.
78 (E)Нека се посрамят горделивите, защото са ме повалили с лъжи;
но аз ще размишлявам за Твоите правила.
79 Нека се обърнат към мен онези, които се боят от Теб,
а именно онези, които познават Твоите свидетелства.
80 Сърцето ми нека бъде непорочно относно Твоите наредби,
за да не се посрамя.
Каф
81 (F)Душата ми примира за Твоето спасение;
но аз се надявам на Твоето слово.
82 (G)Очите ми чезнат за изпълнението на словото Ти,
като казвам: Кога ще ме утешиш?
83 (H)Защото станах като мях в дим;
но пак не забравям Твоите наредби.
84 (I)Колко са дните на Твоя слуга?
Кога ще извършиш съд над преследвачите ми?
85 (J)Горделивите изкопаха ями за мене,
като се противят на Твоя закон.
86 (K)Всички Твои заповеди са верни;
понеже хората ме гонят с лъжи, Ти ми помогни.
87 Без малко щяха да ме погубят на земята;
но аз не изоставих Твоите заповеди.
88 (L)Съживи ме според милосърдието Си;
така ще пазя свидетелството на Твоите уста.
Ламед
89 (M)Господи, Твоето слово
е утвърдено на небето довека.
90 Верността Ти пребъдва от род в род;
Ти си основал земята и тя стои.
91 (N)Колкото до Твоите постановления, те и до днес стоят,
защото всички са Твои слуги.
92 (O)Ако Твоят закон не ми беше наслада,
то аз и тогава бих загинал в скръбта си.
93 Довека няма да забравя Твоите заповеди,
защото чрез тях си ме съживил.
94 Твой съм аз; спаси ме,
защото потърсих Твоите наредби.
95 Нечестивите ме чакаха, за да ме погубят;
но аз ще внимавам в Твоите свидетелства.
96 (P)Видях граница на всяко съвършенство,
но Твоята заповед е твърде широка.
22 А Давидовите слуги и Йоав идваха от едно нашествие и носеха със себе си голяма плячка; но Авенир не беше с Давид в Хеврон, защото Давид го беше изпратил и Авенир си беше отишъл с мир.
23 След като Йоав дойде заедно с цялата войска, която беше с него, известиха на Йоав, че Авенир, Нировият син, е идвал при царя; и той го е изпратил и Авенир си е отишъл с мир.
24 Тогава Йоав влезе при царя и каза: Какво си направил? Авенир е идвал при тебе! Защо си го пуснал да си отиде?
25 (A)Знаеш какъв е Авенир, Нировият син. Той е идвал, за да те измами, да научи влизането ти и излизането ти и да научи всичко, което правиш.
26 И Йоав, като излезе от Давид, прати хора след Авенир, които го върнаха от кладенеца Сира. Давид обаче не знаеше това.
27 (B)И когато Авенир се върна в Хеврон, Йоав го отведе настрана в портата, уж за да му говори тайно. Там го удари в корема за кръвта на брат си Асаил. И Авенир умря.
28 А по-късно Давид, като разбра за това, каза: Невинен съм, аз и царството ми, пред Господа до века за кръвта на Авенир, Нировия син.
29 (C)Нека тя остане на Йоавовата глава и на целия му бащин дом. Нека не липсва от Йоавовия дом такъв, който има семетечение или е прокажен, или който се подпира на тояга, или пада от меч, или е лишен от хляб.
30 (D)Така Йоав и брат му Ависей убиха Авенир, защото беше убил брат им Асаил в сражението при Гаваон.
31 (E)Тогава Давид каза на Йоав и на целия народ, който беше с него: Раздерете дрехите си и се препашете с вретище, за да плачете пред носилката с Авенир. И цар Давид вървеше след носилката.
32 Погребаха Авенир в Хеврон; и царят плака силно над Авенировия гроб заедно с целия народ.
33 (F)Царят плака над Авенир и каза:
Трябваше ли Авенир да умре, както умира безумният?
34 Ръцете ти не бяха вързани,
нито краката ти – сложени в окови.
Както човек пада пред тези, които вършат неправда,
така падна и ти.
И целият народ плака дълго над него.
35 (G)После целият народ дойде, за да предложат на Давид да се нахрани, докато още беше светло; но Давид се закле, като каза: Така да ми направи Бог – да! – и повече да прибави, ако вкуся хляб или каквото и да било, преди да залезе слънцето.
36 И целият народ научи за това и го одобри, както одобряваха и всичко останало, което царят правеше.
37 Защото в онзи ден целият народ и целият Израил разбраха, че не беше заповядано от царя да бъде убит Авенир, Нировият син.
38 А царят каза на слугите си: Знайте, че велик военачалник падна днес в Израил!
39 (H)Днес аз съм слаб, въпреки че съм помазан за цар; а тези мъже, Саруините синове, са много жестоки за мене. Господ да въздаде на злодееца според злодеянието му.
Апостолите Павел и Сила в затвора
16 (A)И един ден, като отивахме на молитвеното място, срещна ни една слугиня, която имаше предсказвателен дух и чрез врачуването си носеше голяма печалба на господарите си.
17 Тя вървеше след Павел и нас и викаше: Тези човеци са слуги на Всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение.
18 (B)Това тя правеше много дни наред. А понеже твърде дотегна на Павел, той се обърна и каза на духа: Заповядвам ти в името на Исус Христос да излезеш от нея. И излезе в същия час.
19 (C)А когато господарите видяха, че излезе и надеждата им за печалба, хванаха Павел и Сила и ги завлякоха на пазара пред началниците.
20 (D)И като ги изведоха при градските съдии, казаха: Тези човеци са юдеи и смущават града ни
21 като проповядват обичаи, които на нас, като римляни, не е позволено да приемаме или да пазим.
22 (E)Тогава тълпата вкупом се надигна против тях, градските съдии им разкъсаха дрехите и заповядаха да ги бият с тояги.
23 И като ги биха много, хвърлиха ги в тъмница и заповядаха на началника на тъмницата да ги пази здраво;
24 а той, като получи такава заповед, ги хвърли в по-вътрешната тъмница и стегна добре краката им в клада.
47 (A)И като се свечери, лодката беше насред езерото, а Той – сам на сушата.
48 И като ги видя, че се мъчат, като гребат с веслата, защото им беше насрещен вятърът, около четвъртата стража на нощта дойде при тях, като вървеше по езерото; и щеше да ги отмине.
49 А те, като Го видяха да ходи по езерото, помислиха си, че е призрак, и извикаха;
50 защото всички Го видяха и се смутиха. И веднага Той им проговори: Дерзайте! Аз съм, не бойте се!
51 И влезе при тях в лодката и вятърът утихна; и те бяха дълбоко разтърсени.
52 (B)Защото не бяха се поучили от чудото с хлябовете, тъй като сърцето им беше закоравяло.
Излекуване на болни в Генисаретските околности
53 (C)И като преминаха отвъд езерото, дойдоха в Генисаретската земя и излязоха на сушата.
54 А когато излязоха от лодката, хората веднага Го познаха;
55 (D)и се разтичаха по цялата онази околност и започнаха да носят на легла болните там, където чуеха, че се намирал Той.
56 (E)И където и да влизаше Исус, в села или градове, или в колиби, слагаха болните по пазарите и Му се молеха да се допрат поне до полите на дрехите Му; и колкото души се допираха, се изцеляваха.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.