Book of Common Prayer
Бог и Неговият народ
Слушай, народе мой, поучението ми;
приклони ушите си към думите на устата ми.
2 (B)Ще отворя устата си в притча,
ще произнеса гатанки от древността.
3 (C)Това, което чухме и научихме,
и нашите бащи ни разказаха,
4 (D)няма да го скрием от синовете им в бъдещото поколение,
а ще повествуваме хвалите на Господа,
неговата сила и чудесните дела, които извърши,
5 (E)защото Той постави свидетелство в Яков
и положи закон в Израил,
за които заповяда на бащите ни
да ги възвестяват на децата си,
6 (F)за да ги знае бъдещото поколение,
децата, които щяха да се родят –
които на свой ред да ги разказват на своите си деца.
7 За да поставят надеждата си на Бога
и да не забравят делата на Бога,
а да пазят Неговите заповеди
8 (G)и да не станат като бащите си –
упорито и непокорно поколение,
поколение, което не утвърди сърцето си
и чийто дух не беше непоколебим за Бога.
9 Ефремовите синове, макар въоръжени и опъващи лъкове,
се върнаха назад в деня на боя.
10 (H)Не опазиха завета на Бога
и в закона Му не склониха да ходят,
11 (I)а забравиха Неговите дела
и чудесните неща, които им показа.
12 (J)Пред бащите им извърши чудеса
в Египетската земя, в полето Танис.
13 (K)Раздвои морето и ги преведе,
и направи водите да стоят като грамада.
14 (L)Води ги денем с облак
и цялата нощ с огнена светлина.
15 (M)Разцепи скали в пустинята
и ги напои изобилно като от бездни.
16 (N)И изведе потоци из канарата
и направи да протекат води като реки.
17 (O)Но те продължиха да съгрешават още пред Него
и да огорчават Всевишния в безводната страна.
18 (P)Със сърцето си изпитаха Бога,
като искаха ястия за лакомията си[b],
19 (Q)и говориха против Бога:
Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?
20 (R)Ето, Той удари скалата и потекоха води, и потоци се изляха;
а може ли и хляб да даде или да достави месо за народа Си?
21 (S)Затова Господ чу и се разгневи,
и огън пламна против Яков,
а още и гняв обсипа Израил;
22 (T)защото не повярваха в Бога,
нито Му уповаха, че ще ги избави.
23 (U)При все това Той заповяда на облаците горе
и отвори небесните врати,
24 (V)и им наваля манна да ядат,
и им даде небесно жито.
25 Всеки ядеше ангелски хляб[c];
прати им храна до насита.
26 (W)Повдигна източен вятър на небето
и със силата Си докара южния вятър.
27 Наваля върху тях и месо изобилно като прах,
и птици крилати – на брой като морския пясък;
28 и ги направи да паднат сред стана им,
около жилищата им.
29 (X)И така, ядоха и се преситиха,
като им даде това, което желаеха.
30 (Y)А докато още не бяха се отказали от лакомията си
и ястието им беше в устата им,
31 гневът Божий ги обсипа и изби по-тлъстите от тях,
и повали отбраните на Израил.
32 (Z)При всичко това те продължиха да съгрешават
и не вярваха независимо от чудесните Му дела.
33 (AA)Затова Той изнуряваше дните им със суета
и годините им с ужас.
34 (AB)Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него
и отново търсеха Бога ревностно;
35 (AC)и си спомниха, че Бог им беше канара
и Всевишният Бог – техен изкупител.
36 (AD)Но с устата си Го ласкаеха
и с езика си Го лъжеха;
37 (AE)защото сърцето им не беше право пред Него,
нито бяха верни на завета Му.
38 (AF)Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им
и не ги погубваше.
Да! Много пъти въздържаше гнева Си
и не изливаше цялото Си негодувание;
39 (AG)а си спомняше, че бяха плът,
вятър, който прехожда и не се връща.
40 (AH)Колко пъти Го огорчаваха в пустинята
и Го разгневяваха в безводната страна,
41 (AI)като отново изпитваха Бога
и предизвикваха Святия Израилев!
42 Не си спомняха силата на ръката Му
в деня, когато ги избави от противника,
43 (AJ)как показа в Египет знаменията Си
и чудесата на полето Танис
44 (AK)и превърна водите им в кръв
и потоците им, и не можаха да пият;
45 (AL)как прати върху тях рояци мухи, които ги изпохапаха,
и жаби, които ги изпогубиха,
46 (AM)и предаде произведенията им на гъсеници
и трудовете им на скакалци.
47 (AN)Как порази с град лозята им
и със светкавици – черниците им,
48 (AO)и предаде на град добитъка им
и стадата им – на мълнии;
49 как изля върху тях пламенния Си гняв,
негодуване, ярост и неволя –
нашествие на ангелите на нещастието, –
50 изравни път за гнева Си,
не пощади от смърт душата им,
а предаде на мор живота им;
51 (AP)как порази всеки първороден,
заведе ги като стадо в Египет,
първородните на силите им – в шатрите на Хама,
52 (AQ)а народа Си изведе като овце
и ги заведе като стадо в пустинята,
53 (AR)и ги води безопасно, така че не се бояха,
а неприятелите им – морето ги покри;
54 (AS)как ги въведе в святия Си предел,
в тази поляна, която десницата Му придоби,
55 (AT)и изгони пред тях народите,
и им ги раздели за наследство с въже,
и в шатрите им настани Израилевите племена.
56 (AU)Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог
и се бунтуваха против Него,
и не пазеха свидетелствата Му,
57 (AV)а се връщаха назад и постъпваха невярно, както бащите им;
измятаха се като неверен лък.
58 (AW)Защото Го разгневяваха с високите си места
и с изваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.
59 Чу Бог и възнегодува,
и много се погнуси от Израил,
60 (AX)така че напусна скинията в Сило –
шатъра, който беше поставил между хората,
61 (AY)и предаде на плен Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.
62 (AZ)Също и народа Си предаде на меч,
като се разгневи на наследството Си.
63 (BA)Огън погълна момците им
и девиците им не се възпяваха с венчални песни.
64 (BB)Свещениците им паднаха от меч;
и вдовиците им не плакаха.
65 (BC)Тогава Господ се събуди като от сън,
като силен мъж, който, ободрен от вино, вика;
66 (BD)и като порази враговете Си, отблъсна ги назад
и ги предаде на вечен срам.
67 При това Той се отказа от Йосифовия шатър
и Ефремовото племе не избра;
68 (BE)а избра Юдовото племе,
хълма Сион, който възлюби.
69 (BF)Съгради светилището Си като небесните възвишения,
като земята, която е утвърдил завинаги.
70 (BG)Избра и слугата Си Давид
и го взе от кошарите на овцете;
71 (BH)от подир дойните овце го доведе,
за да пасе народа Му Яков и наследството Му Израил.
72 (BI)Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си
и ги водеше с изкуството на ръцете си.
18 (A)Тогава цар Давид влезе и седна пред Господа, и каза: Кой съм аз, Господи Йехова, и какъв е моят дом, че си ме довел до това положение?
19 (B)Но даже и това беше малко пред очите Ти, Господи Йехова; и Ти си говорил още за едно дълго бъдеще за дома на слугата Си и даваш това като закон на хората, Господи Йехова!
20 (C)И какво повече може да Ти каже Давид? Защото Ти, Господи Йехова, познаваш слугата Си.
21 Заради Своето слово и според Своето сърце Ти си извършил всички тези велики дела, за да ги изявиш на слугата Си.
22 (D)Затова Ти си велик, Господи Боже, защото няма подобен на Тебе, нито има бог освен Тебе според всичко, което сме чули с ушите си.
23 (E)И кой друг народ на света е както Твоят народ, както Израил, при когото Бог дойде да го откупи за Свой народ, да ги направи именити? И да извърши за тях велики и страшни дела за земята Ти пред Твоя народ, който Ти си откупил за Себе Си от Египет, като прогони народите и боговете им?
24 (F)Защото Ти си утвърдил народа Си Израил за Себе Си, за да Ти бъде народ до века. И Ти, Господи, им стана Бог.
25 А сега, Господи Боже, утвърди до века думите, които си говорил за слугата Си и за дома му, и стори, както си говорил.
26 И нека възвеличат името Ти до века, като казват: Господ на Силите е Бог над Израил. Нека бъде утвърден пред Тебе домът на слугата Ти Давид.
27 Защото Ти, Господи на Силите, Боже Израилев, откри това на слугата Си: Ще ти съградя дом. Затова слугата Ти намери сърцето си разположено да Ти се помоли с тази молитва.
28 (G)И сега, Господи Йехова, Ти си Бог и думите Ти са истинни. Ти си обещал тези блага на слугата Си.
29 (H)Сега благоволи да благословиш дома на слугата Си, за да пребъдва пред Тебе до века. Защото Ти, Господи Йехова, Си говорил тези неща и под Твоето благословение нека бъде благословен до века домът на слугата Ти.
12 А когато Галион беше управител в Ахая, юдеите се вдигнаха единодушно против Павел, доведоха го пред съдилището и казаха:
13 Този убеждава човеците да се кланят на Бога противно на закона.
14 (A)Но когато Павел щеше да отвори уста, Галион каза на юдеите: Ако беше въпрос за някоя неправда или грозно злодеяние, о, юдеи, разбира се, би трябвало да ви търпя;
15 (B)но ако въпросите са за учение, за имена и за вашия закон, гледайте си сами; аз не искам да съм съдия на такива работи.
16 И ги изпъди от съдилището.
17 (C)Тогава те всички хванаха началника на синагогата Состен и го биха пред съдилището; но Галион не искаше и да знае за това.
Завръщането в Антиохия. Начало на третото пътешествие
18 (D)А Павел, след като престоя там още доста време, се прости с братята и отплава за Сирия (и с него Прискила и Акила), като си острига главата в Кенхрея, защото имаше оброк.
19 Като стигнаха в Ефес, той ги остави там, а сам влезе в синагогата и разискваше с юдеите.
20 А когато го замолиха да поседи повечко време, той не склони,
21 (E)но се прости с тях и каза: Ако е Божията воля, пак ще се върна при вас. И отплава от Ефес.
22 И като слезе в Цезарея, отиде в Йерусалим и поздрави църквата, и после слезе в Антиохия.
23 (F)И като поседя там известно време, излезе и обикаляше наред областта Галатия и Фригия и утвърждаваше всички ученици.
Аполос в Ефес
24 (G)А някой си юдеин на име Аполос, роден в Александрия, човек учен и силен в Писанията, дойде в Ефес.
25 (H)Той беше наставен в Господния път и като беше усърден по дух, говореше и поучаваше прилежно за Исус, но познаваше само Йоановото кръщение.
26 Той започна да говори дързостно в синагогата; но Прискила и Акила, като го чуха, прибраха го и му изложиха по-точно Божия път.
27 (I)И когато той се канеше да замине за Ахая, братята го насърчиха и писаха до учениците да го приемат; и той, като дойде, помогна много на повярвалите чрез благодатта;
28 (J)защото силно опровергаваше юдеите, и то публично, като доказваше от Писанието, че Исус е Христос.
Изцеляване на слепеца във Витсаида
22 Дойдоха във Витсаида. И доведоха при Него един слепец и Му се молеха да се докосне до него.
23 (A)А Той хвана слепеца за ръка, изведе го вън от селото и като плюна на очите му, положи на него ръце и го попита: Виждаш ли нещо?
24 И той, като повдигна очи, каза: Виждам хората, защото виждам неща като дървета, които ходят.
25 После пак положи ръце на очите му; и той втренчи очите си, оздравя и виждаше всичко ясно.
26 (B)Исус го изпрати у дома му и каза: Не влизай в селото, нито казвай това на някого в селото.
Петър изповядва вярата в Исус Христос
27 (C)И Исус излезе с учениците Си по селата на Цезарея Филипова; и по пътя попита учениците Си: Какво казват хората: Кой съм Аз?
28 (D)А те Му отговориха: Йоан Кръстител; други – Илия; а трети – един от пророците.
29 (E)Тогава ги попита: А вие какво казвате: Кой съм Аз? Петър Му отговори: Ти си Христос.
30 (F)И им заръча на никого да не казват за Него.
31 (G)И започна да ги учи как Човешкият Син трябва много да пострада и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници, книжниците, и да бъде убит, и след три дни да възкръсне.
32 И говореше явно тези думи. А Петър Го дръпна настрана и започна да Го мъмри.
33 А Той, като се обърна и погледна учениците Си, смъмра Петър, като каза: Махни се, Сатано, и иди зад Мене, защото не мислиш за Божиите неща, но за човешките неща.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.