Book of Common Prayer
Божията милост към Неговия народ
106 (A)Алилуя. Славете Господа, защото е благ.
Защото Неговата милост трае довека.
2 (B)Кой може да изкаже великите дела на Господа
или да разгласи цялото Негово хваление?
3 (C)Блажени онези, които пазят правосъдие;
блажен онзи, който върши правда по всяко време.
4 (D)Помни ме, Господи, с благоволението,
което храниш към народа Си;
посети ме със спасението Си;
5 за да видя благоденствието на Твоите избрани,
за да се радвам във веселието на народа Ти,
за да се хваля заедно с Твоето наследство.
6 (E)Съгрешихме ние и бащите ни,
беззаконие и нечестие извършихме.
7 (F)Бащите ни не разсъждаваха за Твоите чудесни дела в Египет,
не си спомняха многото Твои милости,
а се възпротивиха при морето, при Червеното море.
8 (G)При все това Бог ги избави заради името Си,
за да направи познато могъществото Си.
9 (H)Смъмра Червеното море и то изсъхна;
и така ги преведе през дълбочините като през пасбище
10 (I)и ги спаси от ръката на ненавистника им,
и ги изкупи от ръката на неприятеля.
11 (J)Водите покриха противниците им;
не остана нито един от тях.
12 (K)Тогава повярваха на думите Му,
пееха Му хваления.
13 (L)Но скоро забравиха делата Му,
не чакаха изпълнението на намерението Му,
14 (M)а се полакомиха твърде много в пустинята
и изпитаха Бога в безводната страна;
15 (N)и Той им даде това, което искаха;
прати обаче мършавост на душите им.
16 (O)Също и на Моисей те завидяха в стана
и на Господния светия Аарон.
17 (P)Земята се разтвори и погълна Датан,
и покри Авироновата дружина;
18 (Q)и огън се запали сред дружината им;
пламък изгори нечестивите.
19 (R)Те направиха теле в Хорив
и се поклониха на излят идол;
20 (S)така размениха Славата си
срещу подобие на вол, който яде трева!
21 (T)Забравиха своя Избавител, Бога,
Който беше извършил велики дела в Египет,
22 (U)чудесни дела в Хамовата земя,
страшни неща около Червеното море.
23 (V)Затова Той каза, че ще ги изтреби;
само че избраният му Моисей застана пред Него в пролома,
за да отвърне гнева Му, да не би да ги погуби.
24 (W)Дори те презряха желаната земя,
не повярваха в Неговото слово,
25 (X)а зароптаха в шатрите си
и не послушаха гласа на Господа.
26 (Y)Затова Той им се закле[a],
че ще ги повали в пустинята
27 (Z)и че ще повали потомството им между народите,
и ще ги разпръсне по разни страни.
28 (AA)Също те се прилепиха към Ваалфегор
и ядоха жертви, принесени на мъртви богове.
29 И така предизвикаха Бога с делата си
дотолкова, че язвата направи пролом между тях.
30 (AB)Но стана Финеес и извърши посредничество,
и язвата престана;
31 (AC)и това му се вмени за правда
от род в род довека.
32 (AD)Също и при водите на Мерива те Го разгневиха,
така че нещастие сполетя Моисей заради тях;
33 (AE)защото се разбунтуваха против Духа Му
и Моисей говори несмислено с устните си.
34 (AF)При това те не изтребиха племената,
както Господ им беше заповядал,
35 (AG)а се смесиха с тези народи
и се научиха на техните дела;
36 (AH)така че служиха на идолите им,
които станаха примка за тях.
37 (AI)Да! Синовете си и дъщерите си
принесоха в жертва на бесовете
38 (AJ)и проляха невинна кръв –
кръвта на синовете и дъщерите си,
които пожертваха на ханаанските идоли;
и земята се оскверни от кръвопролития.
39 (AK)Така те се оскверниха от делата си
и блудстваха в действията си.
40 (AL)Затова гневът на Господа пламна против народа Му
и Той се погнуси от наследството Си.
41 (AM)Предаде ги в ръцете на народите;
и ги завладяха противниците им.
42 Неприятелите им продължиха да ги притесняват
и те останаха подчинени под ръката им.
43 (AN)Много пъти Той ги избавя;
но понеже намеренията им бяха бунтовнически,
затова се и унижиха поради беззаконието си.
44 (AO)Въпреки това обаче Той погледна към утеснението им,
когато чу вика им;
45 (AP)спомни си за тях Своя завет
и се разкая според голямата Си милост;
46 (AQ)също направи да ги съжаляват
всички, които ги бяха пленили.
47 (AR)Избавѝ ни, Господи, Боже наш,
и ни съберѝ измежду народите,
за да славословим Твоето свято име
и да тържествуваме с Твоята хвала.
48 (AS)Благословен да е Господ,
Израилевият Бог, отвека и довека;
и целият народ да каже: Амин. Алилуя.
24 (A)Тогава Давид дойде в Маханаим; а Авесалом премина Йордан заедно с всички Израилеви мъже, които бяха с него.
25 (B)Авесалом постави Амаса за военачалник вместо Йоав. (А Амаса беше син на един човек на име Итра, израилтянин[a], който беше влязъл при Авигея, Наасовата дъщеря, сестра на Саруйя, Йоавовата майка.)
26 И Израил и Авесалом разположиха стана си в галаадската земя.
27 (C)А когато Давид дойде в Маханаим, Совей, Наасовият син, от Рава на амонците, Махир, Амииловият син, от Ло-девар, и галаадецът Верзелай, от Рогелим,
28 донесоха постелки, легени и пръстени съдове, жито, ечемик, брашно, пържено жито, боб, леща и други печени храни,
29 (D)мед, масло, овце и говеждо сирене на Давид и на народа с него, за да ядат. Защото си казаха: Народът е гладен, изнемощял и жаден в пустинята.
18 След това Давид събра хората, които бяха с него, и постави над тях хилядници и стотници.
2 (E)И Давид изпрати народ – една трета под началството на Йоав, една трета под началството на Ависей, Саруиния син, Йоавовия брат, и една трета под началството на гетеца Итай. Царят каза на хората: И аз ще изляза с вас.
3 (F)Народът обаче отговори: Не излизай! Защото, ако ние побегнем, няма да ги е грижа за нас; дори да умрат и половината от нас, пак няма да ги е грижа за нас; а ти си като десет хиляди от нас[b], затова е по-добре ти да си готов да ни помагаш от града.
4 Царят им каза: Каквото ви се вижда за добре, ще направя. И така, царят застана до едната страна на портата, а целият народ излезе по стотици и хиляди.
5 (G)Тогава царят заповяда на Йоав, Ависей и Итай следното: Пощадете ми младежа Авесалом. И целият народ чу, когато царят заповядваше на всички военачалници за Авесалом.
6 (H)И така, народът излезе на полето против Израил; и сражението стана в Ефремовата гора.
7 Там Израилевият народ беше разбит от Давидовите слуги и в онзи ден там стана голямо клане на двадесет хиляди души.
8 Сражението в тази местност се разпростря по лицето на цялата околност и в онзи ден гората погълна повече народ, отколкото погълна мечът.
Павел пред Синедриона
30 На сутринта, като искаше да разбере същинската причина, поради която го обвиняваха юдеите, той го развърза, заповяда да се съберат главните свещеници и целият им Синедрион, доведе Павел долу и го изправи пред тях.
23 (A)И Павел насочи поглед към Синедриона и каза: Братя, до този ден съм живял пред Бога със съвършено чиста съвест.
2 (B)А първосвещеникът Анания заповяда на стоящите до него да го ударят по устата.
3 (C)Тогава Павел му каза: Бог ще удари тебе, стена варосана; и ти си седнал да ме съдиш по закона, а в нарушение на закона заповядваш да ме ударят!
4 А стоящите наоколо казаха: Божия първосвещеник ли хулиш?
5 (D)И Павел каза: Не знаех, братя, че той е първосвещеник, защото е писано: „Да не злословиш началника на рода си.“
6 (E)А когато Павел позна, че едната част са садукеи, а другите фарисеи, извика в Синедриона: Братя, аз съм фарисей, син на фарисеи; съдят ме поради надеждата и учението за възкресението на мъртвите.
7 И когато каза това, възникна разпра между фарисеите и садукеите; и събранието се раздели.
8 (F)Защото садукеите казват, че няма възкресение, нито ангел, нито дух; а фарисеите признават и двете.
9 (G)И така възникна голяма глъчка; и някои книжници от фарисейската страна станаха и се препираха, като казваха: Никакво зло не намерихме у този човек; и какво да направим, ако му е говорил дух или ангел?
10 И понеже разпрата стана голяма, хилядникът, боейки се да не би да разкъсат Павел, заповяда на войниците да слязат и да го грабнат отсред тях, и да го заведат в крепостта.
11 (H)А през следващата нощ Господ застана до него и каза: Дерзай, защото както си свидетелствал за Мене в Йерусалим, така трябва да свидетелстваш и в Рим.
Безплодната смокиня
12 (A)А на сутринта, когато излязоха от Витания, Той огладня.
13 (B)И като видя отдалеч една разлистена смокиня, дойде, като търсеше плод на нея; но като дойде до нея, не намери нищо, само листа, защото не беше време за смокини.
14 И Той проговори, като ѝ каза: Отсега нататък никой да не яде плод от тебе до века. И учениците Му чуха това.
Изгонването на търговците от храма
15 (C)И дойдоха в Йерусалим; Исус, като влезе в храма, започна да изпъжда онези, които продаваха, и онези, които купуваха в храма, и преобърна масите на обменителите на пари и столовете на онези, които продаваха гълъбите.
16 И не позволяваше на никого да пренесе какъвто и да било съд през храма.
17 (D)Исус поучаваше, като им казваше: Не е ли писано: „Домът Ми ще се нарече молитвен дом за всички народи“, а вие го направихте „разбойнически вертеп“?
18 (E)И главните свещеници и книжниците чуха това; и търсеха начин как да Го погубят, защото се бояха от Него, понеже целият народ се чудеше на учението Му.
19 А когато се свечери Той излезе вън от града.
Силата на вярата
20 (F)И така, като минаваха сутринта, видяха, че смокинята е изсъхнала до корен.
21 И Петър си спомни и Му каза: Учителю, виж, смокинята, която Ти прокле, е изсъхнала.
22 А Исус им отговори: Имайте вяра в Бога!
23 (G)Истина ви казвам: Който каже на тази планина: Вдигни се и се хвърли в морето, и не се усъмни в сърцето си, а повярва, че онова, което казва, се сбъдва – ще му стане.
24 (H)Затова ви казвам: Всичко, каквото поискате в молитва, вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне.
25 (I)И когато се изправите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, за да прости и вашият Отец, Който е на небесата, вашите прегрешения.
26 (J)Но ако вие не прощавате, то и вашият Отец, Който е на небесата, няма да прости вашите прегрешения.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.