Book of Common Prayer
97 (По слав. 96). Господ царува, нека се радва земята; Нека се веселят множеството острови.
2 Облак и мрак са около Него; Правда и съд са основа на престола Му.
3 Огън отива пред Него. И изгаря противниците Му отвред.
4 Светкавиците Му осветляват вселената; Земята вижда и трепери.
5 Планините се топят като восък от присъствието Господно; От присъствието на Господа на цялата земя.
6 Небесата възвестяват правдата Му; И всичките племена виждат славата Му
7 Нека се посрамят всички, които служат на изваяните идоли, Които се хвалят с кумирите; Поклонете се, Нему всички богове.
8 Чу Сион и се развесели, И Юдовите дъщери се зарадваха, Поради Твоите съдби, Господи.
9 Защото Ти, Господи, си височайши над цялата земя, Превъзвишен си над всичките богове.
10 Вие, които любите Господа мразите злото; Той пази душите на светиите Си, Избавя ги от ръката на нечестивите.
11 Виделина се сее за праведния, И веселие за ония, които са с прави сърца.
12 Веселете се в Господа вие праведни, И възхвалявайте спомена на Неговата светост.
99 (По слав. 98). Господ царува; нека треперят племената; Той обитава между херувимите; нека се потресе земята.
2 Господ е велик в Сион, И високо е издигнат над всичките племена.
3 Нека славословят Твоето велико и страшно име; Бог е свет.
4 И силата на царя обича правосъдието; Ти утвърждаваш правота; Ти извършваш правосъдие и правда в Якова.
5 Възвишавайте Господа нашия Бог. И кланяйте се пред подножието Му; Той е свет.
6 Моисей и Аарон бяха между свещениците Му, И Самуил между призоваващите името Му; Те призоваваха Господа, и Той ги слушаше.
7 В облачния стълб Той им говореше; Те опазиха сведетелствата Му И повеленията, които им даде.
8 Господи Боже наш, Ти си ги слушал; Ти си им бил Бог опростител, Макар и мъздовъздател за делата им.
9 Възвишавайте Господа нашия Бог, И кланяйте се в светия Му хълм, Защото Господ нашият Бог е свет.
100 (По слав. 99). Хвалебен псалом. Възкликнете на Господа, всички земи.
2 Служете Господу с веселие; Дойдете пред Него с радост.
3 Познайте, че Господ е Бог; Той ни е направил, и ние сме Негови; Негови люде сме и овце на пасбището Му.
4 Влезте в портите Му със славословие. И в дворовете Му с хваление; Славословете Го и благославяйте името Му.
5 Защото Господ е благ; милостта Му трае до века. И верността Му из род в род.
94 (По слав. 93). Господи Боже, Кому принадлежи отмъщението, Господи, кому принадлежи отмъщението, възсияй.
2 Издигни се, Ти Съдия на земята, Отдай на горделивите това, което им се пада.
3 Господи, до кога нечестивите, До кога нечестивите ще тържествуват?
4 Те бъбрят, говорят надменно; Всички, които вършат беззаконие, се хвалят.
5 Те съкрушават людете Ти, Господи, И притесняват наследството Ти;
6 Убиват вдовицата и чужденеца, И умъртвяват сирачетата.
7 И казват: Господ няма да види, Нито ще обърне внимание Якововият Бог.
8 Разсъдете, вие безумни между людете! Вие глупави, кога ще поумнеете? -
9 Оня, Който е поставил* ухото не чува ли? Който е създал окото, не вижда ли?
10 Оня, Който вразумява народите, Който учи човека знание, Не изобличава ли?
11 Господ знае, че човешките мисли са лъх.
12 Блажен оня човек, когото Ти, Господи вразумяваш, И когото учиш от закона Си,
13 За да го успокояваш през дните на злочестието, Докато се изкопае ров за нечестивия.
14 Защото Господ не ще отхвърли людете Си, Нито ще остави наследството Си;
15 Понеже съдбата пак ще се съобразява с* правдата, И всички, които са с прави сърца, ще я последват.
16 Кой ще стане за мене против злодейците Кой ще стане с мене против ония които вършат беззаконие?
17 Ако не беше ми помогнал Господ, Душата ми без малко би се преселила в мълчанието.
18 Когато казах: Подхлъзва се ногата ми, Тогава, Господи, Твоята милост ме подпря.
19 Всред множеството грижи на сърцето ми Твоите утешения веселят душата ми.
20 Ще има ли съобщение с Тебе седалището на беззаконието, Което е хитро да върши зло чрез закон?
21 Те се опълчват против душата на праведния И осъждат невинна кръв.
22 Но Господ е високата моя кула, И Бог мой е канара, при която прибягвам.
23 Той ще обърне върху тях собственото им беззаконие, И ще ги отсече в нечестието им; Господ нашият Бог ще ги отсече.
95 (По слав. 94). Дойдете, да запеем на Господа, Да възкликнем към спасителната ни Канара.
2 Да застанем пред Него със славословие. С псалми да възкликнем на Него,
3 Защото Господ е велик Бог, И велик цар над всички богове.
4 В неговата ръка са земните дълбочини; И височините на планините са Негови.
5 Негово е морето, дори Той го е направил; И ръцете Му създадоха сушата.
6 Дойдете да се поклоним и да припаднем, Да коленичим пред Господа нашия Създател;
7 Защото Той е наш Бог. И ние сме люде на пасбището Му и овце на ръката Му, Днес, ако искате да слушате гласа Му,
8 Не закоравявайте сърцата си както в Мерива. Както в деня, когато Ме изпитахте в пустинята,
9 Когато бащите ви Ме изпитаха, Опитаха Ме и видяха каквото сторих.
10 Четиридесет години негодувах против това поколение, И рекох: Тия люде се заблуждават в сърце, И не са познали Моите пътища;
11 Затова се заклех в гнева Си, Че няма да влязат в Моята почивка.
19 Така ми рече Господ: Иди та застани в портата на чадата на людете си, през която влизат Юдовите царе и през която излизат, и във всичките Ерусалимски порти, и кажи им:
20 Слушайте Господното слово, Юдови царе, и всички от Юда, и всички ерусалимски жители, които влизате през тия порти.
21 Така казва Господ: Внимавайте на душите си и не носете товар в съботен ден, нито го внасяйте през ерусалимските порти;
22 нито изнасяйте товар из къщите си в съботен ден, и не вършете никаква работа; но освещавайте съботния ден, както заповядах на бащите ви.
23 Те, обаче, не послушаха, нито приклониха ухото си, но закоравиха врата си, за да не чуят и да не приемат наставление.
24 И тъй, ако Ме послушате внимателно, казва Господ, Да не внасяте товар през портите на тоя град в съботен ден, Но да освещавате съботния ден Та да не вършите в него никаква работа,
25 Тогава ще влизат през портите на тоя град Царе и князе, седящи на Давидовия престол, Возени на колесници и яздещи на коне, Те и първенците им, Юдовите мъже и ерусалимските жители; И тоя град ще се населява вечно.
26 И ще дойдат от Юдовите градове И от ерусалимските околности, От Вениаминовата земя, и от полската, И от планинската, и от южната страна, Носещи всеизгаряния и жертви, И хлебни приноси и ливан, Носещи още и благодарителни жертви, в дома Господен.
27 Но ако не Ме послушате Да освещавате съботния ден, И да не носите товар, нито да влизате с такъв през ерусалимските порти в съботен ден, Тогава ще запаля огън в портите му, Който ще пояде ерусалимските палати, И няма да угасне.
13 Тогава, това ли, което е добро, стана смърт за мене? Да не бъде! Но грехът ми причинява смърт чрез това добро нещо, за да се показва, че е грях, тъй щото чрез заповедта, грехът да стане много грешен.
14 Защото знаем, че законът е духовен; а пък аз съм от плът, продаден под греха.
15 Защото не зная какво правя: понеже не върша това, което искам; но онова което мразя, него върша.
16 Обаче, ако върша, това което не искам, съгласен съм със закона , че е добър.
17 Затова не аз сега върша това, но грехът, който живее в мене.
18 Защото зная, че в мене, сиреч в плътта ми, не живее доброто; понеже желание за доброто имам; но злото, което не желая, него върша.
20 Но ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее в мене.
21 И тъй, намирам тоя закон, че при мене, който желая да върша доброто, злото е близу.
22 Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон;
23 но в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми, и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми.
24 Окаян аз човек! кой ще ме избави от тялота на тая смърт?
25 Благодарение Богу! има избавление чрез Исуса Христа, нашия Господ. И тъй, сам аз с ума слугувам на Божия закон, а с плътта
16 А когато се свечери, учениците Му слязоха на езерото,
17 и влязоха в ладия и отиваха отвъд езерото в Капернаум. И беше се вече стъмнило а Исус не бе дошъл още при тях;
18 и езерото се вълнуваше, понеже духаше силен вятър.
19 И като бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадии, видяха Исуса, че ходи по езерото и се приближава към ладията; и уплашиха се.
20 Но той им каза: Аз съм; не бойте се!
21 Затова бяха готови да Го вземат в ладията; и веднага ладията се намери при сушата, към която отиваха.
22 На другия ден, народът, който стоеше отвъд езерото, като бе видял, че там няма друга ладийка, освен едната, и че Исус не беше влязъл с учениците Си в ладийката, но че учениците Му бяха тръгнали сами,
23 (обаче други ладийки бяха дошли от Тивериада близо до мястото гдето бяха яли хляба, след като Господ бе благодарил),
24 и тъй, народът, като видя че няма там Исуса, нито учениците Му, те сами влязоха в ладийката и дойдоха в Капернаум и търсиха Исуса.
25 И като Го намериха отвъд езерото, рекоха Му: Учителю, кога си дошъл тука?
26 В отговор Исус им рече: Истина, истина ви казвам, търсите Ме, не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте.
27 Работете, не за храна, която се разваля, а за храна която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде; защото Отец, Бог, Него е потвърдил с печата Си.