Book of Common Prayer
24 (По слав. 23). Давидов псалом. Господна е земята и всичко що има в нея, Вселената и тия, които живеят в нея;
2 Защото Той е основал върху моретата, И затвърдил върху водите.
3 Кой ще възлезе на хълма Господен? И кой ще застане на Неговото свето място?
4 Оня, който е с чисти ръце и с непорочно сърце, Който не е предал на суета душата си, и не се е клел на лъжа.
5 Той ще приеме благословение от Господа, И правда от Бога на спасението си.
6 Това е поколението на ония, които Го дирят; Ония, които търсят Твоето лице, те са Яков. (Села).
7 Издигнете, порти, главите си, И бъдете издигнати вие, вечни врати, И ще влезе Царят на славата.
8 Кой е Тоя Цар на славата? Господ могъщият и силният, Господ силният на бой.
9 Издигнете, порти, главите си, И бъдете издигнати вие, вечни врати, И ще влезе Царят на славата.
10 Кой е тоя Цар на славата? Господ на Силите, Той е Царят на славата (Села).
29 (По слав. 28). Давидов псалом. Отдайте Господу, вие синове на силните, Отдайте Господу слава и могъщество.
2 Отдайте Господу дължимата на името Му слава; Поклонете се Господу в света премяна.
3 Гласът Господен е над водите; Бог на славата гърми: Господ гърми над големите води,
4 Гласът Господен е силен; Гласът Господен е величествен.
5 Гласът Господен троши кедри; Да! Господ троши ливанските кедри,
6 И прави да скачат като юнец, Ливан и Сирион като див вол в младостта си.
7 Гласът Господен разцепва огнените пламъци.
8 Гласът Господен разтърсва пустинята; Господ разтърсва пустинята Кадис.
9 Гласът Господен прави да раждат кошутите, И оголва лесовете; А в храма Му всеки възгласява Слава!
10 Господ седна Цар над Потопа; Да! Господ седна Цар до века.
11 Господ ще даде сила на людете Си; Господ ще благослови людете Си с мир.
8 За първия певец на гетския инструмент. Давидов псалом. Иеова, Господи наш, Колко е превъзходно Твоето име по цялата земя; Ти си поставил славата Си над небесата.
2 Из устата на младенците и сучещите Укрепил си сила поради противниците Си, За да накараш да млъкне врагът и отмъстителят.
3 Като гледам Твоите небеса, делото на Твоите пръсти, Луната и звездите, които Ти си отредил,
4 Казвам си: Що е човек та да го помниш? Или човешки син та да го посещаваш?
5 А Ти си го направил само малко по-долен от ангелите*, И със слава и чест си го увенчал.
6 Поставил си го господар над делата на ръцете Си; Всичко си подчинил под нозете му,
7 Всичките овци и говеда, Още и животните на полето,
8 Въздушните птици, морските риби, И всичко що минава през морските пътища.
9 Иеова, Господи наш, Колко е превъзходно Твоето име по цялата земя!
84 (По слав. 83). За първия певец, на гетския инструмент*, псалом на Кореевите потомци. Колко са мили Твоите обиталища Господи на силите!
2 Копнее и даже примира душата ми за дворовете Господни; Сърцето ми и плътта ми викат към живия Бог.
3 Дори врабчето си намира жилище, И лястовицата гнездо за себе си гдето туря пилетата си,
4 Блажени ония, които живеят в Твоя дом; Те всякога ще Те хвалят. (Села).
5 Блажени ония човеци, чиято сила е в Тебе. В чието сърце са пътищата към Твоя дом.
6 Минаващи през долината на плача, Те я преобръщат на място на извори; И есенният дъжд я покрива с благословения.
7 Те отиват от сила в сила; Всеки от тях се явява пред Бога в Сион.
8 Господи Боже на Силите, послушай молитвата ми. Приклони ухо, Боже Яковов. (Села).
9 Боже, щите наш, виж, И погледни в лицето на Твоя помазаник.
10 Защото един ден в Твоите дворове е по-желателен от хиляда други дни; Предпочел бих да стоя на прага в дома на своя Бог, Отколкото да живея в шатрите на начестието.
11 Защото Господ Бог е слънце и щит; Господ ще даде благодат и слава; Няма да лиши от никакво добро ходещите с незлобие.
12 Господи на Силите, Блажен оня човек, който уповава на Тебе.
1 Думите на Хелкевия син Еремия, един от свещениците, които бяха в Анатот във Вениаминовата земя,
2 към когото дохождаше Господното слово в дните на Юдовия цар Иосия, Амоновия син, в тринадесетата година от царуването му.
3 Дохождаше и в дните на Юдовия цар Иоаким, син на Иосия, до края на единадесетата година на Юдовия цар Седекия, син на Иосия, до пленяването на Ерусалим в петия месец.
4 Прочее, Господното слово дойде към мене и рече:
5 Преди да ти дам образ в корема, познах те, и преди да излезеш из утробата, осветих те. Поставих те за пророк на народите.
6 Тогава рекох: О, Господи Иеова! ето, аз не зная да говоря, защото съм дете.
7 А Господ ми рече: Не думай - Дете съм; защото при всичките, при които ще те пратя, ще идеш, и всичко, що ти заповядвам, ще кажеш.
8 Да се не боиш от тях; защото Аз съм с тебе, за да те избавям, казва Господ.
9 Тогава Господ простря ръката Си та я допря до устата ми; и Господ ми рече: Ето, турих думите Си в устата ти.
10 Виж, днес те поставих над народите и над царствата, за да изкореняваш и да съсипваш, да погубваш и да събаряш, да градиш и да садиш.
11 Защото никой не може да положи друга основа, освен положената, която е Исус Христос.
12 И ако някой гради на основата злато, сребро, скъпоценни камъни, дърво, сено, слама,
13 всекиму работата ще стане явна каква е; защото Господният ден ще я изяви, понеже тя чрез огън се открива; и самият огън ще изпита работата на всекиго каква е.
14 Тоя, комуто работата, която е градил, устои, ще получи награда.
15 А тоя, комуто работата изгори, ще претърпи загуба; а сам той ще се избави, но тъй като през огън.
16 Не знаете ли, че сте храм на Бога, и че Божият Дух живее във вас?
17 Ако някой развали Божия храм, него Бог ще развали; защото Божият храм е свет, който храм сте вие.
18 Никой да не се лъже. Ако някой между вас мисли, че е мъдър според тоя век, нека стане глупав за да бъде мъдър.
19 Защото мъдростта на тоя свят е глупост пред Бога, понеже е писано: "Улавя мъртвите в лукавството им";
20 и пак: "Господ знае, разсъжденията на мъдрите са суетни".
21 Затова никой да се не хвали с човеците. Защото всичко е ваше;
22 било Павел, или Аполос, или Кифа, или светът, или животът, или смъртта, или сегашното, или бъдещето, всичко е ваше;
23 а вие сте Христови, а Христос Божий.
31 Дохождат, прочее, майка Му и братята Му, и като стояха вън, пратиха до Него да Го повикат.
32 А около Него седеше едно множество; и казват Му: Ето, майка Ти и братята Ти вън, търсят Те.
33 И в отговор им каза: Коя е майка Ми? Кои са братята Ми?
34 И като изгледа седящите около Него каза: Ето майка Ми и братята Ми!
35 Защото, който върши Божията воля, той Ми е брат, и сестра, и майка.
4 О И когато остана сам, ония, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите.
2 И поучаваше ги много с притчи, и казваше им в поучението Си:
3 Слушайте: Ето, сеячът излезе да сее.
4 И когато сееше, някой зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха.
5 Други паднаха на канаристо място, гдето нямаше много пръст, и скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;
6 а когато изгря слънцето, пригоряха, и понеже нямаха корен, изсъхнаха.
7 И други паднаха между тръните; и тръните порастнаха и ги заглушиха, и не дадоха плод.
8 А другите паднаха на добрата земя, и даваха плод, който растеше и се умножаваше, и принесоха кое тридесет, кое шестдесет и кое сто.
9 И каза: Който има уши да слуша, нека слуша.