Book of Common Prayer
49 Заин. Помни словото към слугата Си, На което си ме направил да уповавам.
50 Това е моята утеха в скръбта ми, Че словото Ти ме съживи.
51 Горделивите ми се подсмиваха много; Но аз не се отклоних от Твоя закон.
52 Спомних си, Господи, за Твоите от старо време съдби, И се утеших.
53 Горещо негодувание ме обзе по причина на нечестивите, Които оставят Твоя закон.
54 Твоите повеления ми станаха песен В дома гдето странствувам.
55 Нощем си спомням Твоето име, Господи, И опазих закона Ти.
56 Това е моето хваление, Че опазих твоите правила.
57 Хат. Господи, Ти си мой дял: Обещах се, че ще пазя Твоите думи.
58 Потърсих благоволението Ти от все сърце; Смили се за мене според словото Си.
59 Размислих върху пътищата си, И обърнах нозете си към Твоите свидетелства.
60 Побързах, и не се забавих. Да опазя Твоите заповеди.
61 Връзките на нечестивите ме обвиха; Но аз не забравих Твоя закон.
62 По среднощ ставам за да Те славя За Твоите справедливи съдби.
63 Аз съм другар на всички, които Ти се боят, И на ония, които пазят Твоите правила.
64 Господи, земята е пълна с Твоята милост; Научи ме на Твоите повеления.
65 Тет. Господи, Ти си сторил добро на слугата Си Според словото Си.
66 Научи ме на добро разсъждение и знание, Защото аз повярвах Твоите заповеди.
67 Преди да бях наскърбен аз заблуждавах; Но сега държа Твоето слово.
68 Ти си благ и правиш добро; Научи ме на Твоите повеления.
69 Горделивите изковаха лъжа против мене; Но аз от все сърце ще пазя Твоите правила.
70 Тяхното сърце надебеля, като лой; Но аз се наслаждавам в закона Ти.
71 Добре ми стана, че бях наскърбен, За да науча Твоите повеления.
72 Законът на Твоите уста е за мене по-желателен От хиляди злато и сребро.
49 (По слав. 48). За първият певец, псалом на Кореевите синове. Слушайте това, всички племена; Внимавайте всички жители на вселената,
2 И ниско поставени и високопоставени, Богати и сиромаси заедно.
3 Устата ми ще говорят мъдрост, И размишлението на сърцето ми ще бъде за разумни неща;
4 Ще поведа към притча ухото си, Ще изложа на арфа гатанката си.
5 Защо да се боя във време на бедствие, Когато ме обкръжи беззаконието до петите?
6 От ония, които уповават на имота си, И се хвалят с голямото си богатство,
7 Ни един от тях не може никак да изкупи брата си, Нито да даде Богу откуп за него.
8 (Защото толкова скъп е откупът на душата им, Щото всеки трябва да се оставя от това за винаги),
9 Та да живее вечно И да не види изтление.
10 Защото гледа, бе мъдрите умират, И еднакво с тях погиват безумният и несмисленият, И оставят богатството си на други.
11 Тайната им мисъл е, че домовете им ще траят вечно, И жилищата им из род в род; Наричат земите си със своите си имена.
12 Но човекът не пребъдва в чест; Прилича на животните, които загиват.
13 Това е пътят на безумните; Но пак идещите подир тях човеци одобряват думите им. (Села).
14 Назначават се като овци за преизподнята; Смъртта ще им бъде овчар; И праведните ще ги обладаят призори; И красотата им ще овехтее, Като остава преизподнята жилище на всеки един от тях.
15 Но Бог ще изкупи душата ми от силата на преизподнята. Защото ще ме приеме. (Села)
16 Не бой се, когато забогатее човек, Когато се умножи славата на дома му;
17 Защото, когато умре няма да вземе със себе си нищо, Нито ще мине славата му на друг подир него,
18 Ако и да е облажавал душата си приживе, И човеците да те хвалят, когато правиш добро на себе си.
19 Пак ще дойда при рода на бащите си. които никога няма да видят виделина.
20 Човек, който е на почит, а не разбира, Прилича на животните, които загиват.
53 (По слав. 52). За първия певец, по боледуването му, Давидово поучение. Безумният рече в сърцето си: Няма Бог. Поквариха се и сториха гнусно беззаконие; Няма кой да прави добро.
2 Бог надникна от небето над човешките чада, За да види, има ли някой разумен, Който да търси Бога.
3 Всеки един от тях се обърна надире; всички заедно се развратиха; Няма кой да прави добро, няма ни един.
4 Без разум ли са ония, които беззаконствуват. Които изпояждат людете ми както ядат хляб, И не призовават Бога?
5 Там ги нападна голям страх, гдето нямаше страх; Защото Бог разпръсна костите на оплакващите се против тебе; Посрамил си ги, защото Бог ги отхвърли.
6 Дано дойде от Сион избавление за Израиля! Когато върне Бог своите люде от плен, Тогава ще се зарадва Яков, ще се развесели Израил.
13 Господ още ми говори, казвайки: Видях тия люде, и, ето, те са коравовратни люде;
14 остави Ме, за да ги изтребя и да излича името им под небето, а тебе ще направя народ по-силен и по-голям от тях.
15 И тъй, като се обърнах слязох от планината; а планината гореше в огън, и двете плочи на завета бяха в двете ми ръце.
16 Погледнах, и, ето, бяхте съгрешили против Господа вашия Бог, бяхте си направили излеяно теле, бяхте се отклонили скоро от пътя, който Господ беше ви заповядал.
17 Тогава взех двете плочи та ги хвърлих из двете си ръце, и ги строших пред очите ви.
18 После припаднах пред Господа, както първия път, четиридесет дена и четиридесет нощи; хляб не ядох и вода не пих поради всичкия грях, чрез който съгрешихте като извършихте зло пред Господа та Го раздразнихте.
19 Защото се уплаших от гнева и яростта, с които Господ се беше разгневил на вас да ви изтреби. Но тоя път Господ ме послуша.
20 Господ много се разгневи и на Аарона, когото щеше да погуби; но аз същевременно се помолих и за Аарона.
21 И взех гнева ви, телето, което направихте, изгорих го с огън, счуках го и го стрих догде стана ситно като прах; и хвърлих праха му в потока, който тече от планината.
12 Внимавайте братя, да не би да има в някого от вас нечестиво, невярващо сърдце, което да отстъпи от живия Бог;
13 но увещавайте се един друг всеки ден, докле още е "днес", да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха.
14 Защото ние участвуваме в Христа, ако удържим твърдо до край първоначалната си увереност:
15 докато се казва: 16 Защото кои, като чуха, Го преогорчиха? Не всички ли ония, които излязоха от Египет чрез Моисея?
17 А против кои негодува четиридесет години? Не против ония ли, които съгрешиха, и чиито трупове паднаха в пустинята?
18 На кои още се закле, че няма да влязат в Неговата почивка? Не на ония ли, които бяха непокорни?
19 И тъй виждаме, че поради неверието си те не можаха да влязат.
23 И когато беше в Ерусалим, на пасхата през празника мнозина повярваха в Неговото име, като гледаха знаменията, които вършеше.
24 Но Исус не им се доверяваше, защото познаваше всичките човеци,
25 и защото Той нямаше нужда да Му свидетелствува някой за човека, понеже сам знаеше що има в човека.
3 Между фарисеите имаше един човек на име Никодим, юдейски началник.
2 Той дойде при Исуса нощем и Му рече: Учителю, знам, че от Бога си дошъл учител; защото никой не може да върши тия знамения, които Ти вършиш, ако Бог не е с него.
3 Исус в отговор му рече: Истина, истина ти казвам, ако се роди някой отгоре Или: Изново.>, не може да види Божието царство.
4 Никодим Му казва: Как може стар човек да се роди? може ли втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди?
5 Исус отговори: Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство.
6 Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух.
7 Не се чуди, че ти рекох: трябва да се родите отгоре.
8 Вятърът духа гдето ще, и чуваш шума му; но не знаеш отгде иде и къде отива; така е с всеки, който се е родил от Духа.
9 Никодим в отговор Му рече: Как може да бъде това?
10 Исус в отговор му каза: Ти си Израилев учител, и не знаеш ли това?
11 Истина, истина ти казвам, това, което знаем, говорим, и свидетелствуваме за това, което сме видели, но не приемате свидетелството ни.
12 Ако за земните работи ви говорих и не вярвате, как ще повярвате, ако ви говоря за небесните?
13 И никой не е възлязъл на небето, освен Тоя, Който е слязъл от небето, сиреч, Човешкият Син, Който е на небето.
14 И както Моисей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкият Син,
15 та всеки, който вярва в Него [да не погине, но] да има вечен живот.