Book of Common Prayer
83 (По слав. 82). Асафова псаломска песен. Боже, недей мълча; Не премълчавай, нито бивай безмълвен, Боже;
2 Защото, ето, враговете Ти правят размирие, И ненавистниците Ти са издигнали глава.
3 Коварен съвет правят против Твоите люде, И се наговарят против скритите Твои.
4 Рекох: Елате да ги изтребим, за да не са народ, И да се не споменава вече името на Израиля.
5 Защото единодушно се съгласиха заедно, Направиха съюз против Тебе, -
6 Шатрите на Едом и исмаилите; Моав и агаряните.
7 Гевал, Амон и Амалик, Филистимците с тирските жители;
8 Още и Асирия се съедини с тях, Станаха помощници на Лотовите потомци. (Села.)
9 Стори им като на мадиамците, Като на Сисара, като на Якова при потока Кисон,
10 Които загинаха в Ендор, Ставайки тор на земята.
11 Направи благородните им като Орива и Зива, Дори всичките им първенци като Зевея и Салмана,
12 Които рекоха: Да усвоим за себе си Божиите заселища.
13 Боже мой, направи ги като въртящия се прах, Като плява пред вятъра.
14 Както огънят изгаря лесовете, И както пламъкът запалва горите.
15 Така ги прогони с урагана Си, И смути ги с бурята Си.
16 Покрий лицата им с позор, За да потърсят Твоето име, Господи.
17 Нека се посрамят и ужасят за винаги, Да! нека се смутят и погинат,
18 За да познаят, че Ти, Чието име е Иеова, Един си Всевишен над цялата земя.
42 (По слав. 41). За първия певец. Поучение за Кореевите синове*. Както еленът пъхти за водните потоци, Така душата ми въздиша за Тебе, Боже.
2 Жадна е душата ми за Бога, за живия Бог; Кога ще дойда и ще се явя пред Бога?
3 Моите сълзи ми станаха храна денем и нощем, Като непрестанно ми думат: Где е твоят Бог?
4 Изливам душата си дълбоко в мене като си напомням това, - Как отивах с множеството, И завеждах шествието в Божия дом С глас на радост и на хваление, С множеството, което празнуваше.
5 Защо си отпаднала душо моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога: защото аз още ще Го славословя За помощта от лицето Му.
6 Боже мой, душата ми е отпаднала дълбоко в мене; Затова си спомням за Тебе от земята на Иордана И на планините Ермон, от гората Мисар.
7 Бездна призовава бездна с шума на Твоите водопади; Всичките Твои вълни и Твои развълнувани води преминаха над мене;
8 Но пак денем Господ ще заръча за мене милостта Си, И нощем песента Му ще бъде с мене И молитвата към Бога на живота ми.
9 Ще река на Бога, моята канара: Защо си ме забравил? Защо ходя нажалан поради притеснението от неприятеля?
10 Като със смазване на костите ми противниците ми ме укоряват, И непрестанно ми думат: Где е твоят Бог?
11 Защо си отпаднала, душо моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога; аз още ще славословя: Той е помощ на лицето ми и Бог мой.
43 (По слав. 42). Съди ме, Боже, и защити делото ми против нечестив народ? Избави ме от измамлив и несправедлив човек.
2 Понеже Ти си Бог на силата ми, защо си ме отхвърлил? Защо ходя нажален поради притеснението от неприятеля?
3 Изпрати светлината Си и истината Си; те нека ме водят. Да ме заведат в Твоя свят хълм и в обиталищата Ти.
4 Тогава ще вляза в Божия олтар, При Бога моята превъзходна радост; И с Арфа ще славословя Тебе, о Боже, Боже мой,
5 Защо си отпаднала, душо моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога, защото аз още ще Го славословя; Той е помощ на лицето ми и Бог мой.
85 (По слав. 84). За първия певец, псалом за Кореевите потомци*. Господи, Ти си се показал благосклонен към земята Си, Върнал си Якова от плен.
2 Простил си беззаконията на людете Си, Покрил си целия им грях. (Села).
3 Отмахнал си всичкото Си негодувание, Върнал си се от разпаления Си гняв.
4 Върни ни, Боже спасителю наш, И прекрати негодуванието Си против нас.
5 Винаги ли ще бъдеш разгневен на нас? Ще продължаваш ли да се гневиш из род в род?
6 Не ще ли пак да ни съживиш, За да се радват Твоите люде в Тебе?
7 Господи, покажи ми милостта Си, И дай ни спасението Си.
8 Ще слушам какво ще говори Господ Бог; Защото ще говори мир на людете Си и на светиите Си; Но нека се не връщат пак в безумие.
9 Наистина Неговото спасение е близо при ония, които Му се боят, За да обитава слава в нашата земя.
10 Милост и вярност се срещнаха, Правда и мир се целунаха.
11 Вярност пониква от земята, И правда е надникнала от небето.
12 Господ тоже ще даде това, което е добро; И земята ще ни даде плода си.
13 Правдата ще върви пред Него, И ще направи стъпките Му път, в който да ходим,
86 (По слав. 85). Давидова молитва. Господи, приклони ухото Си; Послушай ме, защото съм сиромах и немощен.
2 Опази душата ми, защото съм посветен; Ти, Боже мой, спаси слугата Си, който уповава на Тебе.
3 Смили се за мене, Господи, Защото към Тебе, Господи, издигам душата си.
4 Развесели душата на слугата Си, Защото към Тебе, Господи, издигам душата си.
5 Защото Ти, Господи, си благ и готов да прощаваш, И многомилостив към всички, които Те призовават,
6 Послушай, Господи, молитвата ми. И внимавай на гласа на молбите ми,
7 В деня на неволята си ще призова Тебе, Защото ще ме послушаш.
8 Между боговете няма подобен на Тебе, Господи, Нито има дела подобни на Твоите.
9 Всичките народи, които си направил; ще дойдат и ще се поклонят пред Тебе, Господи, И ще прославят името Ти.
10 Защото си велик и вършиш чудесни неща; Само Ти си Бог.
11 Научи ме, Господи, пътя Си, и ще ходя в истината Ти; Дай ми да се страхувам от името Ти с неразделено сърце.
12 Ще Те хваля, Господи Боже мой, от все сърце, И ще славя името Ти до века.
13 Защото голяма е Твоята милост към мене; И Ти си избавил душата Ми от най-дълбоката преизподня.
14 Боже, горделивите се издигнаха против мене, И тълпата на насилниците поиска душата ми;
15 Но, Господи, Ти си Бог многомилостив и благодатен, Дълготърпелив и изобилващ с милост и вярност.
16 Обърни се към мене и смили се се за мене; Да силата Си на слугата Си, И избави сина на слугинята Си.
17 Покажи ми знак на благоволението Си, За да го видят ония, които ме мразят и да се посрамят За гдето Ти, Господи, си ми помогнал и си ме утешил.
11 (Така ще им речете: Ония богове, които не са направили небето и земята, Да! те ще изчезнат от земята и изпод това небе.)
12 Той направи земята със силата Си, Утвърди света с мъдростта Си, И разпростря небето с разума Си.
13 Когато издава гласа Си водите на небето шумят. И Той издига пари от краищата на земята; Прави светкавици за дъжда, И изважда вятър от съкровищницата Си.
14 Всеки човек е твърде скотски, за да знае; Всеки златар се посрамва от кумира си, Защото леяното от него е лъжа, В което няма дишане.
15 Суета са те, дело на заблуда; Във времето на наказанието им те ще загинат,
16 Оня, който е делът на Якова, не е като тях, Защото Той е Създател на всичко; Израил е племето, което е наследството Му; Господ на Силите е името Му.
17 Събери от земята стоката си, Ти, която живееш в крепостта.
18 Защото така казва Господ: Ето, Аз в това време ще изхвърля като с прашка жителите на тая страна, И ще ги утесня, та да почувствуват злото.
19 Горко ми, поради болежа ми! Раната ми е люта; но аз рекох: Наистина тая болка ми се пада, и трябва да я търпя.
20 Шатърът ми се развали, и всичките ми въжета се скъсаха; Чадата ми излязоха от мене, и ги няма; Няма вече кой да разпъне шатъра ми И да окачи завесите ми.
21 Понеже овчарите станаха като скотове И не потърсиха Господа, Затова не са успявали, И всичките им стада са разпръснати.
22 Слушай! шум! ето, иде, И голям глъч от северната страна, За да обърна Юдовите градове в пустиня, Жилище на чакали.
23 Господи, познавам, че пътят на човека не зависи от него; Не е дадено на човека, който ходи, да управя стъпките си.
24 Господи, наказвай ме, но с мярка, Не в гнева Си, да не би да ме довършиш.
12 Затова, както чрез един човек грехът влезе в света, и чрез греха смъртта, и по тоя начин смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха 13 (защото и преди закона грехът беше в света, грях, обаче, не се вменява, когато няма закон;
14 при все това от Адама до Моисея смъртта царува и над ония, които не бяха съгрешили според престъплението на Адама, който е образ на бъдещия;
15 но дарбата не е такава каквото бе прегрешението; защото ако поради прегрешението на единия измряха мнозината, то Божията благодат и дарбата чрез благодатта на един човек, Исус Христос, много повече се преумножи за мнозината;
16 нито е дарбата, каквато бе съдбата, чрез съгрешението на един; защото съдбата беше от един грях за осъждане, а дарбата от много прегрешения за оправдание;
17 защото, ако чрез прегрешението на единия смъртта царува чрез тоя един, то много повече тия, които получават изобилието на благодатта и на дарбата, сиреч, правдата, ще царуват в живот чрез единия, Исус Христос), 18 и тъй, както чрез едно прегрешение дойде осъждането на всичките човеци, така и чрез едно праведно дело дойде на всичките човеци оправданието, което докарва живот.
19 Защото, както чрез непослушанието на единия човек станаха грешни мнозината, така и чрез послушанието на единия мнозината ще станат праведни.
20 А отгоре на това дойде и законът, та се умножи прегрешението; а гдето се умножи грехът преумножи се благодатта;
21 така щото, както грехът бе царувал и докара смъртта, така де царува благодатта чрез правдата и да докара вечен живот чрез Исуса Христа нашия Господ.
21 И пак им рече Исус: Аз си отивам; и ще Ме търсите, но в греха си ще умрете. Гдето отивам Аз, вие не можете да дойдете.
22 Затова юдеите казаха: Да не би да се самоубие, че казва: Гдето отивам Аз, вие не можете да дойдете?
23 И рече им: Вие сте от тия, които са долу; Аз съм от ония, които са горе. Вие сте от този свят; а Аз не съм от този свят.
24 По тая причина ви рекох, че ще умрете в греховете си; защото ако не повярвате, че съм това, което казвам, в греховете си ще умрете.
25 Те, прочее, Му рекоха: Ти кой си? Исус им каза: Преди всичко, Аз съм именно това, което ви казвам.
26 Много нещо имам да говоря и да съдя за вас; но Този, Който Ме е пратил, е истинен; и каквото съм чул от Него, това говоря на света.
27 Те не разбраха, че им говореше за Отца.
28 Тогава рече Исус: Когато издигнете Човешкия Син, тогава ще познаете, че съм това което казвам, и че от Себе Си нищо не върша, но каквото Ме е научил Отец, това говоря.
29 И Този, Който Ме е пратил, с Мене е; не Ме е оставил сам, Аз върша всякога онова, което е Нему угодно.
30 Когато говореше това, мнозина повярваха в Него.
31 Тогава Исус каза на повярвалите в Него юдеи: Ако пребъдете в Моето учение, наистина сте Мои ученици;
32 и ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.