Book of Common Prayer
132 (По слав. 131). Песен на възкачванията. Помни, Господи, заради Давида, Всичките му скърби, -
2 Как се кле на Господа, И се обрече на Силния Яковов, като каза:
3 Непременно няма да вляза в шатъра на къщата си, Нито ще се кача на постланото си легло, -
4 Няма да дам сън на очите си, Или дрямка на клепачите си,
5 Докато не намеря място за Господа, Обиталище за Силния Яковов.
6 Ето, ние чухме, че той бил в Ефрата; Намерихме го в полетата на Яара.
7 Нека влезем в скинията Му, Нека се поклоним при подножието Му.
8 Стани, Господи, и влез в покоя Си. Ти и ковчега на Твоята сила;
9 Свещениците Ти да бъдат облечени с правда, И светиите Ти нека викат радостно.
10 Заради слугата Си Давида Недей отблъсква лицето на помазаника Си.
11 Господ се кле с вярност на Давида, - И няма да пристъпи думата Си, - Казвайки: От рожбата на тялото ти Ще сложа на престола ти.
12 Ако чадата ти опазят Моя завет И Моите свидетелства, на които ще ги науча, То и техните чада ще седят за винаги на престола ти.
13 Защото Господ избра Сиона, Благоволи да обитава в него.
14 Това, каза Той, Ми е покой до века: Тук ще обитавам, защото го пожелах.
15 Ще благоволя изобилно храната му! Сиромасите му ще наситя с хляб.
16 Ще облека и свещениците му със спасение; И светиите му ще възклицават от радост.
17 Там ще направя да изникне рог от Давида; Приготвих светилник за помазаника Си.
18 Неприятелят му ще облека със срам; А на него ще блещи короната.
7 Ще спомена милосърдията Господни, Причините за хвалене Господа За всичко, що ни е подарил Господ, И за голямата благост към Израилевия дом, Която им показа според щедростта Си, И според премногото Си милости.
8 Защото рече: Наистина те са Мои люде, Чада, които не ще постъпят невярно; Така им стана Спасител.
9 Във всичките им скърби Той скърбеше, И ангелът на присъствието Му ги избави; Поради любовта Си и поради милосърдието Си Той сам ги изкупи, Дигна ги и носи ги през всичките древни дни.
10 Но те се разбунтуваха и оскърбиха Светия Негов Дух; Затова Той се обърна та им стана неприятел, И сам воюва против тях.
11 Тогава людете Му си спомниха за старите Моисееви времена, и казваха : Где е Оня, Който ги възведе от морето Чрез пастирите на стадото Си? - Где е оня, който положи Светия Си Дух всред тях? -
12 Който направи славната Си мишца Да върви до Моисеевата десница? Който раздели водата пред тях, За да си придобие вечно име? -
13 Който ги води през бездната, Както кон през пасбище, без да се препънат?
14 Духът Господен ги успокои Като добитък, който слиза в долината; Така си водил людете Си, За да си придобиеш славно име.
15 Погледни от небесата И виж от светото Си славно обиталище, Где са ревността Ти и могъществените Ти дела? Ожидането на Твоите милости и щедрости е въздържано спрямо мене.
16 Защото Ти си наш Отец, Ако и да не ни знае Авраам И да не ни признае Израил; Ти, Господи, си наш Отец; Твоето име е наш вечен Изкупител.
18 А рождението на Исуса Христа*(Помазаника) беше така: след като бе сгодена майка Му Мария за Йосифа, преди да бяха се съединили тя се намери непразна от Святия Дух.
19 А мъжът й Йосиф, понеже беше праведен, а пък не искаше да я изложи, намисли да я напусне тайно.
20 Но, когато мислеше това, ето, ангел от Господа му се яви насъне и каза: Йосифе, сине Давидов, не бой се да вземеш жена си Мария; защото зачнатото в нея е от Святия Дух.
21 Тя ще роди син, и ще Му наречеш името Исус*(Спасител); защото Той ще спаси людете Си от греховете им.
22 А всичко това стана за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който казва:
23 “Ето девицата ще зачне и ще роди син; и ще му нарекат името Емануил” (което значи, Бог с нас).
24 И тъй, Йосиф, като стана от сън, стори както му заповяда ангелът от Господа и взе жена си;
25 но не я познаваше докато тя роди [първородния си] син; и нарече Му името Исус.
34 (По слав. 33). Псалом на Давида, когато се престори на луд пред Авимелеха*, който го пусна та си отиде. По еврейски азбучен псалом. Ще благославям Господа на всяко време Похвала към Него ще бъде винаги в устата ми.
2 С Господа ще се хвали душата ми; Смирените ще чуят това и ще се зарадват.
3 Величайте Господа с мене, И заедно нека възвеличим името Му.
4 Потърсих Господа; и Той ме послуша, И от всичките ми страхове ме избави.
5 Погледнах към Него; и светнаха очите им, И лицата им никога няма да се посрамят.
6 Тоя сиромах извика; и Господ го послуша, И от всичките му неволи го избави.
7 Ангелът на Господа се опълчва около ония, които Му се боят, И ги избавя.
8 Вкусете и вижте, че Господ е благ; Блажен оня човек, който уповава на Него.
9 Бойте се от Господа, вие Негови светии; Защото за боящите се от Него няма оскъдност.
10 Лъвчетата търпят нужда и глад; Но ония, които търпят Господа, няма да бъдат в оскъдност за никое добро.
11 Дойдете, чада, послушайте мене; Ще ви науча на страх от Господа.
12 Желае ли човек живот, Обича ли благоденствие, за да види добрини? -
13 Пази езика си от зло И устните си от лъжливо говорене.
14 Отклонявай се от злото и върши доброто, Търси мира и стреми се към него.
15 Очите на Господа са върху праведните, И ушите Му към техния вик.
16 Лицето на Господа е против ония, които вършат зло, За да изтреби помена им от земята.
17 Праведните извикаха, и Господ послуша, И от всичките им беди ги избави.
18 Господ е близо при ония, които са със съкрушено сърце, И спасява ония, които са с разкаян дух.
19 Много са неволите на праведния; Но Господ го избавя от всички тях;
20 Той пази всичките му кости; Ни една от тях не се строшава.
21 Злощастието ще затрие грешния; И ония, които мразят праведния, ще бъдат осъдени.
22 Господ изкупва душата на слугите Си; И от ония, които уповават на Него, ни един няма да бъде осъден.
14 затова, прекланям коленете си пред Отца [на нашия Господ Исус Христос],
15 от Когото носи името всеки род на небесата и на земята,
16 да ви даде според богатствата на славата Си, да се утвърдите здраво чрез Неговия Дух във вътрешния човек,
17 чрез вяра да се всели Христос във вашите сърца, тъй че закоренени и основани в любовта
18 да бъдете силни, да разберете заедно с всичките светии, що е широчината и дължината, височината и дълбочината,
19 и да повикате Христовата любов, която никое знание не може да обгърне, за да се изпълните в цялата Божия пълнота.
20 А на Този, Който, според действуващата в нас сила, може да направи несравнено повече, отколкото искаме или мислим,
21 на Него да бъде слава в църквата и в Христа Исуса във всичките родове от века до века. Амин.