Book of Common Prayer
97 Мем. Колко обичам аз Твоя закон! Цял ден ще се поучавам в него.
98 Твоите заповеди ме правят по-мъдър от неприятелите ми, Защото те са винаги с мене.
99 По-разумен съм от всичките си учители, Защото се поучавам от Твоите свидетелства.
100 По-разумен съм от старите, Защото опазих Твоите правила.
101 От всеки лош път въздържах нозете си. За да пазя Твоето слово.
102 От Твоите съдби не се отклоних, Защото Ти си ме научил.
103 Колко са сладки на вкуса ми Твоите думи! Да! по-сладки от мед в устата ми.
104 Чрез Твоите правила станах разумен; Затова мразя всеки лъжлив път.
105 Нун. Твоето слово е светилник на нозете ми, И виделина на пътеката ми.
106 Заклех се, и го потвърдих, Че ще държа праведните Твои съдби.
107 Много съм наскърбен; Господи, съживи ме според словото Си.
108 Приеми моля ти се, Господи, доброволните приноси на устата ми, И научи ме на съдбите Си.
109 Животът ми е постоянно в опасност; Но аз не забравих Твоя закон.
110 Нечестивите поставиха примка за мене; Но аз не се отклоних от Твоите правила.
111 Възприех Твоите свидетелства за свое наследство до века, Защото те са радост на сърцето ми.
112 Приклоних сърцето си за да върша повеленията Ти. Винаги и до край.
113 Самех. Намразих двоеумните, А Твоя закон възлюбих.
114 Ти си мой покров и мой щит: На Твоето слово се надявам.
115 Отдалечете се от мене, вие злодейци, Защото аз ще пазя заповедите на моя Бог.
116 Укрепявай ме според словото Си, за да живея; И да се не засрамя в надеждата си.
117 Дръж ме, и ще бъда в безопасност, И ще зачитам винаги Твоите повеления.
118 Ти си презрял всички, които се отклоняват от Твоите повеления, Защото суетна е измамата им.
119 Изхвърляш като шлак всичките нечестиви на земята; Затова възлюбих Твоите повеления.
120 Снагата ми настръхна поради страха ми от Тебе. И от съдбите Ти се уплаших.
81 (По слав. 80). За първия певец, на гетския инструмент*. Асафов псалом. Пейте радостно на Бога наша сила; Възкликнете към Якововия Бог.
2 Запейте псалом и звънете тъпанче. Благозвучна арфа и псалтир.
3 Засвирете с тръба на новолуние, На пълнолуние, в деня на нашия празник.
4 Защото това е закон за Израиля, Наредба от Якововия Бог.
5 Той го заповяда за заявление всред Иосифа. Когато излезе против Египетската земя, Гдето чух език, който не познавах.
6 Отстраних рамото му изпод товар; Ръцете му се отърваха от кош.
7 В скръбно време и ме призова, и Аз те избавих; Отговорих ти в скришно място на гръма Изпитах те при водите на Мерива. (Села).
8 Слушайте, люде Мои, и ще заявя пред вас, Израилю, ако би Ме послушал:
9 Да няма всред тебе чужди богове, И да се не поклониш на чужд бог,
10 Аз съм Господ твоят Бог. Който те възведох из Египетската земя; Отвори широко устата си, и ще ги изпълня.
11 Но людете Ми не послушаха гласа Ми; Израил не Ме искаше.
12 Затова ги оставих да вървят по упорството на сърцето си, За да ходят по своите си намерения.
13 Дано Ме бяха слушали людете Ми, Да беше ходил Израил по Моите пътища!
14 Скоро бих покорил неприятелите им, И срещу противниците им бих обърнал ръката Си,
15 Даже ненавистниците на Господа щяха да се преструват за покорни Нему; А благоденственото време на тия щеше да трае за винаги;
16 И Той щеше да ги храни с най-изрядната пшеница; И с мед от скала щях да те наситя.
82 (По слав. 81). Асафов псалом. Бог стои в Божия събор, Седи всред боговете.
2 До кога ще съдите несправедливо, И ще лицеприятелствувате към нечестивите? (Села.)
3 Съдете справедливо сиромаха и сирачето; Отдавайте правото на оскърбения и бедния.
4 Избавяйте сиромаха и немотния, Отървавайте ги от ръката на нечестивите.
5 Те не знаят нито разбират, Ходят насам натам в тъмнина; Всичките основи на земята се разклащат.
6 Аз рекох: Богове сте вие; Всички сте синове на Всевишния.
7 А при все това вие ще умрете като човеци, И ще паднете като един от князете.
8 Стани, Боже, съди земята; Защото Ти имаш наследство всред всичките народи.
18 Дано бих намерил утешение за скръбта си! Сърцето ми е от дън изнемощяло.
19 Ето, гласът на дъщерята на людете Ми, Която вика от далечна земя, като казва: Господ не е ли в Сион? Царят му не е ли в него? Защо Ме разгневиха с изваяните си идоли, С чужди суети?
20 Премина жетвата, мина се лятото, И ние не се избавихме.
21 Съкрушен съм поради съкрушението на дъщерята на людете Ми; Помрачен съм; ужас ме обзе.
22 Няма ли балсама в Галаад? Няма ли там лекар? Защо, прочее, изцеляването на дъщерята на людете Ми не се усъвършенствува?
9 О, да би била главата ми вода, Очите ми извор на сълзи, Та да плача денем и нощем За убитите на дъщерята на людете ми!
2 О, да би имало за мене в пустинята убежище за пътници, За да оставя людете си и да си отида от тях! Защото те всички са прелюбодейци, Сбирщина от вероломци.
3 Запъват езика си като че ли е лъкът им за лъжа, Засилват се на земята, но не за честността; Защото напредват от зло на зло, А Мене не познават, казва Господ.
4 Пазете се всеки от ближния си, И нямайте доверие на никой брат; Защото всеки брат ще изневерява до край, И всеки ближен разпространява клевети.
5 Всеки мами ближния си, Никога не говорят истината, Научиха езика си да говори лъжи, До уморяване вършат беззаконие.
6 Жилището ти е всред коварство; Чрез коварство те отказват да Ме познаят, казва Господ.
5 И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос;
2 посредством Когото ние чрез вяра придобихме и достъп до тая благодат, в която стоим, и се радваме поради надеждата за Божията слава.
3 И не само това, но нека се хвалим и в скръбта си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост,
4 а твърдостта изпитана правда; а изпитаната правда надежда.
5 А надеждата не посрамява, защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез дадения нам Свети Дух.
6 Понеже, когато ние бяхме още немощни, на надлежното време Христос умря за нечестивите.
7 Защото едва ли ще се намери някой да умре даже за праведен човек; (при все че е възможно да дръзне някой да умре за благия);
8 Но Бог препоръчва Своята към нас любов в това, че,когато бяхме още грешници, Христос умря за нас.
9 Много повече, прочее, сега като се оправдахме чрез кръвта Му, ще се избавим от Божия гняв чрез Него.
10 Защото, ако бидохме примирени с Бога чрез смъртта на Сина Му, когато бяхме неприятели, колко повече сега, като сме примирени, ще се избавим чрез Неговия живот!
11 И не само това, но се и хвалим в Бога чрез Нашия Господ Исус Христос, чрез Когото получихме сега това примирение.
12 Тогава Исус пак им говорй, казвайки: Аз съм светлината на света; който Ме следва няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на живота.
13 Затова фарисеите Му рекоха: Ти сам свидетелствуваш за Себе Си; Твоето свидетелство не е истинно.
14 Исус в отговор им рече: Ако и да свидетелствувам за Себе Си, пак свидетелството Ми е истинно; защото зная от къде съм дошъл и на къде отивам; а вие не знаете от къде ида или на къде отивам.
15 Вие съдите по плът; Аз не съдя никого.
16 И даже ако съдя Моята съдба е истинна, защото не съм сам, но Аз съм, и Отец, който Ме е изпратил.
17 И в закона, да, във вашия закон, е писано, че свидетелството на двама човека е истинно.
18 Аз съм, Който свидетелствувам за Себе Си; и Отец, Който Ме е пратил, свидетелствува за Мене.
19 Тогава Му казаха; Где е Твоят Отец? Исус отговори: Нито Мене познавате, нито Отца Ми; ако познавахте Мене, бихте познавали и Отца Ми.
20 Тия думи Той изговори в съкровищницата, като поучаваше в храма; и никой не Го хвана, защото часът Му не беше още дошъл.