Book of Common Prayer
Началнику на хора, Идитуму. Псалом Давидов.
1-2 (A)(B) Рекох си: ще пазя пътищата си, за да не сгреша с езика си, ще обуздавам устата си, додето нечестивият е пред мене.
3 (C)Бях ням и безгласен, и мълчах дори за доброто; и скръбта ми се усили.
4 (D)Пламна сърцето ми в мене, огън се разгоря в мислите ми; заговорих с езика си:
5 (E)кажи ми, Господи, моя край, и какво е числото на моите дни, за да зная, какъв е векът ми.
6 (F)Ето, Ти си ми дал дни колкото педя, и векът ми е като нищо пред Тебе. Наистина, пълна суета е всеки човек, който живее.
7 (G)Наистина, човек ходи като привидение; напразно се лута, събира и не знае, кому ще се падне то.
8 И сега какво да очаквам, Господи? надеждата ми е на Тебе.
9 Избави ме от всичките ми беззакония, не ме предавай на безумния за охулване.
10 (H)Станах ням, не си отварям устата, защото Ти направи това.
11 Отклони от мене Твоите удари, аз изчезвам от Твоята поразяваща ръка.
12 (I)Ако чрез изобличения наказваш човека за престъпления, то неговата хубост ще се развали като от молци. Тъй всеки човек е суетен!
13 (J)Чуй, Господи, молитвата ми и дай ухо на моите вопли, не бъди безмълвен към моите сълзи, защото съм странник у Тебе и пришълец, както и всичките ми отци.
14 Отстъпи от мене, за да мога да се подкрепя, преди да замина и да ме няма вече.
12 Отговори Иов и рече:
14 (A)Роден от жена, човек е краткодневен и преситен с тъги:
2 (B)като цвете изниква и улита; като сянка бяга и се не спира.
3 И върху него ли Ти отваряш очите Си, и мене водиш на съд с Тебе?
4 (C)Кой ще се роди чист от нечист? Ни един.
5 Ако дните му са определени, и броят на месеците му е у Тебе, ако си му турил предел, който той не ще премине,
6 (D)отклони се от него: нека си отдъхне, докле като наемник не свърши деня си.
7 За дървото има надежда, че то, ако и да бъде отсечено, пак ще оживее, и издънки от него няма да престанат да никнат:
8 ако и остарял да е в земята коренът му, и пънът му да е замрял в праха,
9 но, щом усети вода, то дава младочки и пуска клончета, като да е наново посадено.
10 А човек умира и изтлява. Отива си и де е той?
11 Изтичат водите из езерото, и реката пресеква и пресъхва:
12 (E)тъй човек ще легне и няма да стане; до свършъка на небето не ще се пробуди и не ще се вдигне от своя сън.
13 О, да беше ме скрил и укривал в преизподнята, докле мине гневът Ти, да беше ми определил срок и после да си спомняше за мене!
14 Кога умре човек, ще живее ли пак? През всички дни на определеното за мене време бих чакал, докле ми дойде смяната.
15 (F)Ти би викнал, и аз бих Ти дал отговор, и Ти би изявил благоволение към творението на Твоите ръце;
16 (G)защото тогава би изброявал стъпките ми и не би дебнал греха ми;
17 (H)в свитък щеше да бъде запечатано беззаконието ми, и Ти би прикрил вината ми.
18 Но планината падайки се разрушава, и скалата се изместя от мястото си;
19 водата излизва камъните; разливът ѝ отвлича земния прах; тъй унищожаваш Ти и надеждата на човека.
20 Притискаш го докрай, и той заминава; изменяш лицето му и го отпращаш.
21 (I)На почит ли са децата му – той не знае; унижени ли са – той не забелязва;
22 но плътта му на него боледува, и душата в него страда.
18 Като се съмна, между войниците стана не малка смутня, какво ли е станал Петър.
19 А Ирод, като го потърси и не намери, разследва стражарите и заповяда да ги погубят. След това слезна от Иудея в Кесария, и там живееше.
20 (A)Ирод беше разгневен на тирци и сидонци; а те се наговориха, дойдоха при него и, като склониха на своя страна царския постелник Власта, молиха за мир, защото страната им се хранеше от царската област.
21 В определения ден Ирод се облече в царска дреха, седна на трона и говореше към тях;
22 а народът викаше: това е Божий глас, а не човешки.
23 Но изведнъж Ангел Господен го порази, задето не въздаде Богу слава; и той, изяден от червеи, умря.
24 (B)А словото Божие растеше и се разпространяваше.
25 (C)Варнава и Савел, след като изпълниха поръчката, върнаха се от Иерусалим (в Антиохия), като взеха със себе си и Иоана, наречен Марко.
47 (A)Който е от Бога, той слуша Божиите думи. Вие затова не слушате, защото не сте от Бога.
48 На това иудеите Му отговориха и рекоха: не казваме ли ние право, че Ти си самарянин, и в Тебе има бяс?
49 Иисус отговори: в Мене бяс няма; но почитам Отца Си, а вие Ме безчестите.
50 Ала Аз не търся Моята слава: има Друг, Който я търси и съди.
51 Истина, истина ви казвам: който спази словото Ми, няма да види смърт вовеки.
52 Тогава иудеите Му рекоха: сега разбрахме, че в Тебе има бяс: Авраам умря, пророците също, а Ти казваш: който спази словото Ми, няма да вкуси смърт вовеки.
53 Нима Ти си по-голям от отца ни Авраама, който умря? И пророците умряха; на какъв се правиш Ти?
54 (B)Иисус отговори: ако Аз се славя Сам, славата Ми е нищо. Моят Отец е, Който Ме прославя и за Когото вие казвате, че е ваш Бог,
55 но Го не познахте, пък Аз Го зная. И ако кажа, че Го не познавам, ще бъда като вас лъжец. Но Аз Го зная и пазя словото Му.
56 (C)Авраам, вашият баща, би се зарадвал да види Моя ден, и видя, и се възрадва.
57 На това иудеите Му рекоха: нямаш още петдесет години – и си видял Авраама?
58 Иисус им рече: истина, истина ви казвам: преди Авраам да е бил, Аз съм.
59 Тогава взеха камъни, за да хвърлят върху Му; но Иисус се скри и излезе от храма, като мина презсред тях, и така си отиде.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.