Book of Common Prayer
Песен на възлизане.
120 (A)Подигам очи към планините, отдето ще ми помощ дойде.
2 (B)Моята помощ е от Господа, Който сътвори небето и земята.
3 Той не ще даде да се поклати ногата ти; няма да задреме Оня, Който те пази;
4 (C)не дреме и не спи, Който пази Израиля.
5 Господ е твой пазител; Господ е твоя сянка откъм твоята дясна ръка.
6 (D)Слънцето денем няма да те удари, нито месечината нощем.
7 Господ ще те опази от всякакво зло; ще опази твоята душа (Господ).
8 Господ ще пази твоето излизане и твоето влизане отсега и довека.
Песен на възлизане. Давидова.
121 Зарадвах се, когато ми казаха: да идем в дома Господен.
2 Ето, нозете ми стоят в твоите порти, Иерусалиме, –
3 (E)Иерусалиме, който си устроен като град, сглобен в едно,
4 където възлизат колената, Господните колена, по закона Израилев, да славят името Господне.
5 (F)Там стоят престолите на съда, престолите на дома Давидов.
6 (G)Искайте мир за Иерусалим: да добруват ония, които те обичат!
7 Да бъде мир в твоите стени, добруване – в твоите чертози!
8 Заради моите братя и моите ближни казвам: мир тебе!
9 (H)Заради дома на Господа, нашия Бог, желая ти добро.
Песен на възлизане.
122 (I)Подигам очи към Тебе, Който живееш на небесата!
2 (J)Ето, както очите на слугите са обърнати към ръката на господарите им, както очите на слугинята – към ръката на господарката ѝ, тъй и нашите очи – към Господа, нашия Бог, докле Той ни помилува.
3 Помилуй нас, Господи, помилуй нас, защото доста сме сити на презрение;
4 (K)доста е сита душата ни на хули от надменни и на унижение от горделиви.
Песен на възлизане. Давидова.
123 Ако не беше Господ с нас, – нека каже Израил, –
2 ако не беше Господ с нас, когато людете се дигнаха против нас, –
3 (L)живи биха ни погълнали, когато пламна тяхната ярост против нас;
4 (M)води биха ни потопили, поток би преминал над нашата душа, –
5 бурни води биха преминали над нашата душа.
6 Благословен Господ, Който не ни предаде за плячка на техните зъби.
7 (N)Душата ни се избави като птица от примка на ловци: примката се скъса, и ние се избавихме.
8 (O)Нашата помощ е в името на Господа, Който сътвори небето и земята.
Песен на възлизане.
124 (P)Който се надява Господу, е като планина Сион, – няма да се помръдне: той пребъдва вечно.
2 Планините са около Иерусалим, а Господ е около Своя народ отсега и навеки.
3 (Q)Защото (Господ) няма да остави жезъла на нечестивците върху жребия на праведните, за да не протягат праведниците ръце към беззаконието.
4 (R)Господи, прави добро на добрите и на правите по сърце.
5 (S)А които се отклоняват по свои криви пътища, тях Господ да остави да ходят с ония, които вършат беззаконие. Мир на Израиля!
Песен на възлизане.
125 (T)Когато Господ връщаше Сионовите пленници, ние като че сънувахме:
2 тогава устата ни бяха пълни с веселие, и езикът ни – с пение; тогава между народите се говореше: „велико нещо извърши Господ над тях!“
3 (U)Велико нещо извърши Господ над нас: ние се радвахме.
4 (V)Върни, Господи, нашите пленници като потоците на юг.
5 Които са сели със сълзи, ще жънат с радост.
6 (W)Който с плач е носил семе, с радост ще се върне, носейки своите снопи.
Песен на възлизане. Соломонова.
126 (X)Ако Господ не съзида къщата, напразно ще се трудят строителите ѝ; ако Господ не опази града, напразно ще бди стражата.
2 (Y)Напразно вие ставате рано, седите до късно, ядете хляба на скръбта, когато Той на Своя възлюбен дава сън.
3 (Z)Ето, наследие от Господа са децата, награда от Него е плодът на утробата.
4 Каквото са стрелите в ръката на силния, това са младите синове.
5 Блажен човек, който е напълнил стрелника си с тях! Те няма да се засрамят, когато ще говорят с враговете при портите.
Песен на възлизане.
127 (AA)Блажен всеки, който се бои от Господа, който ходи по Неговите пътища!
2 (AB)Ти ще ядеш от труда на ръцете си: блазе ти, ще добруваш!
3 (AC)Жена ти в твоя дом ще бъде като плодовита лоза; синовете ти – като маслинени клони около твоята трапеза:
4 (AD)тъй ще бъде благословен оня човек, който се бои от Господа!
5 (AE)Господ ще те благослови от Сион, и ти ще видиш добруването на Иерусалим през всички дни на живота си;
6 (AF)ще видиш синове от синовете си. Мир на Израиля!
18 (A)В ония дни Израил нямаше цар; и в ония дни Дановото коляно търсеше си дял, дето да се засели, защото дотогава не му се беше паднал пълен дял между Израилевите колена.
2 (B)И Дановите синове изпратиха от племето си петима храбри мъже, от Цора и Естаол, за да обгледат земята и да я изучат, и им казаха: идете, изучете земята. Те дойдоха в Ефремова планина близо до дома на Миха и там пренощуваха.
3 Като бяха при дома на Миха, те познаха гласа на младия левит, влязоха там и го попитаха: кой те доведе тука? какво правиш тука? и защо си тука?
4 (C)Той им отговори: това и това стори за мене Миха, нае ме, и аз съм му свещеник.
5 (D)Те му казаха: попитай Бога, за да знаем, сполучлив ли ще бъде пътят ни, по който сме тръгнали.
6 Свещеникът им каза: вървете смиром; пред Господа е пътят ви, по който сте тръгнали.
7 (E)И петимата мъже тръгнаха, и дойдоха в Лаис, и видяха тамошния народ, че си живее спокойно, по обичая на сидонци, че е тих и безгрижен, и че нямаше в оная земя, кой да онеправдава в нещо, или да има власт: тоя народ живееше далеч от сидонци и с никого нямаха никаква работа.
8 И (петимата души) се върнаха при братята си в Цора и Естаол, и братята им ги попитаха: какво свършихте?
9 Те отговориха: станете да отидем против тях; ние видяхме земята, тя е твърде хубава; какво, вие се двоумите? не се бавете да тръгнете и да завладеете оная земя;
10 кога тръгнете, ще дойдете при един народ безгрижен, и оная земя е широка; Бог я предава във ваши ръце; мястото е такова, че няма оскъдия в нищо, що дава земята.
11 (F)И тръгнаха оттам, от Дановото коляно, от Цора и Естаол, шестстотин души, препасани с войнишко оръжие.
12 (G)Те тръгнаха и се разположиха на стан в Кириатиарим, в Иудея. Затова и доднес наричат онова място Данов стан. Той е оттатък Кириатиарим.
13 Оттук а те тръгнаха за Ефремова планина и дойдоха при дома на Миха.
14 (H)И петимата мъже, които бяха ходили да обглеждат земята Лаис, казаха на братята си: знаете ли, че в един от тия домове има ефод, терафим, истукан и излян кумир? И тъй, помислете, какво да се прави.
15 И се отбиха там и влязоха в дома на младия левит, в дома на Миха, и го поздравиха.
8 (A)А Савел одобряваше убийството му. В ония дни се дигна голямо гонение срещу църквата в Иерусалим, и всички, освен апостолите, се разпръснаха по страните Иудейски и Самарийски.
2 А Стефана погребаха благоговейни човеци и го много оплакаха.
3 (B)Савел пък пакостеше на църквата, като влизаше по къщите и, влачейки мъже и жени, предаваше ги на затвор.
4 Ония, прочее, които се бяха разпръснали, ходеха и благовестяха словото.
5 А Филип слезе в един самарийски град и проповядваше там Христа.
6 Народът единодушно внимаваше на това, що говореше Филип, понеже чуваше и гледаше, какви чудеса вършеше:
7 (C)нечисти духове с голям вик излизаха от мнозина, които бяха хванати от тях, а мнозина разслабени и хроми се изцериха.
8 И голяма радост биде в оня град.
9 А в града имаше един човек, на име Симон, който преди това правеше магии и смайваше самарийския народ, говорейки за себе си, че е някой велик човек.
10 Него го слушаха всички, мало и голямо, и казваха; този е великата сила Божия.
11 А слушаха го затова, защото доста време бе ги смайвал с магиите си.
12 (D)Но когато повярваха на Филипа, който благовестеше за царството Божие и за името на Иисуса Христа, кръщаваха се и мъже и жени.
13 Повярва и сам Симон и, след като се кръсти, не се отделяше от Филипа; и като гледаше големите чудеса и личби, що се вършеха, смайваше се.
30 (A)Аз не мога да правя нищо от Себе Си. Както слушам, тъй и съдя, и Моят съд е праведен, защото не търся Моята воля, а волята на Отца, Който Ме е пратил.
31 Ако Аз свидетелствувам за Себе Си, свидетелството Ми не е истинско.
32 (B)Има Друг, Който свидетелствува за Мене; и зная, че е истинско свидетелството, с което Той свидетелствува за Мене.
33 (C)Вие бяхте пратени при Иоана, и той засвидетелствува за истината.
34 Но Аз не от човек приемам свидетелство; ала казвам това, за да се спасите вие.
35 Той беше светило, което гори и свети; а вие поискахте малко време да се радвате при светлината му.
36 (D)Аз обаче имам свидетелство по-голямо от Иоановото; защото делата, които Ми даде Отец да извърша, самите тия дела, що Аз върша, свидетелствуват за Мене, че Отец Ме е пратил.
37 (E)И пратилият Ме Отец Сам засвидетелствува за Мене. А вие ни гласа Му някога сте чули, ни вида Му сте видели;
38 и словото Му не пребъдва у вас, понеже вие не вярвате Ономува, Когото е Той пратил.
39 (F)Изследвайте Писанията, защото вие мислите чрез тях да имате живот вечен. И те са, които свидетелствуват за Мене.
40 (G)Но не искате да дойдете при Мене, за да имате живот.
41 От човеци слава не приемам,
42 но разбрах ви, че нямате в себе си любов Божия.
43 Аз дойдох в името на Моя Отец, и Ме не приемате; но, ако друг дойде в свое име, него ще приемете.
44 (H)Как можете вие да повярвате, когато един от другиго приемате слава, а славата, която е от Единаго Бога, не търсите?
45 Не мислете, че Аз ще ви обвинявам пред Отца: има против вас обвинител, Моисей, на когото се вие уповавате.
46 (I)Защото, ако да бяхте вярвали на Моисея, щяхте да повярвате и на Мене, понеже той за Мене писа.
47 Ако пък на неговите писания не вярвате, как ще повярвате на Моите думи?
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.