Book of Common Prayer
101 Молитва на страдалец, кога унива и излива пред Господа скръбта си.
2 (A)Господи, чуй молитвата ми, и моите вопли да дойдат при Тебе!
3 (B)Не скривай лицето Си от мене; в деня на скръбта ми приклони ухо към мене; в деня, (кога) въззова (към Тебе), бърже ме послушай;
4 (C)защото дните ми изчезнаха като дим, и костите ми са обгорени като главня;
5 (D)сърцето ми е поразено и изсъхнало като трева, тъй че забравям и хляба си да ям;
6 от гласа на моите въздишания костите ми прилепнаха о плътта ми.
7 (E)Заприличах на пеликан в пустиня; станах като бухал в развалини;
8 не спя и седя като самотна птица на покрив.
9 Всеки ден ме хулят враговете ми, и ония, които враждуват против мене, ме кълнат.
10 (F)Ям пепел като хляб, питието си със сълзи размесвам,
11 поради Твоя гняв и Твоето негодуване; защото Ти ме въздигна и ме свали.
12 (G)Дните ми са като преклонна сянка, и аз изсъхнах като трева.
13 А Ти, Господи, вечно пребъдваш, и паметта за Тебе е в род и род.
14 (H)Ти ще станеш, ще се смилиш над Сион, защото време е да го помилуваш, – защото дойде време;
15 защото Твоите раби обикнаха дори и камъните му и за праха му жалеят.
16 Народите ще се убоят от името на Господа, и всички земни царе – от Твоята слава.
17 (I)Защото Господ ще съгради Сион и ще се яви в славата Си;
18 ще погледне милостивно към молитвата на безпомощните и не ще презре молбите им.
19 Ще се запише това за следващия род, и идещото поколение ще възхвали Господа,
20 защото Той надникна от светата Си височина, от небесата Господ погледна на земята,
21 (J)за да чуе стоновете на затворниците, да освободи синовете на смъртта,
22 (K)за да разгласят името Господне на Сион и хвалата Му в Иерусалим,
23 (L)когато се съберат народите и царствата заедно да служат Господу.
24 (M)Той изнури силите ми в пътя, съкрати дните ми.
25 (N)Аз рекох: Боже мой! не ме грабвай в половината на дните ми. Твоите години са от рода в род.
26 (O)В начало Ти (Господи) си основал земята, и небесата са дело на Твоите ръце;
27 (P)те ще загинат, а Ти ще пребъдеш; всички те като дреха ще овехтеят, и като наметало Ти ще ги промениш, – и ще се изменят;
28 (Q)но Ти си все Същият, и Твоите години няма да се свършат.
29 Синовете на Твоите раби ще живеят, и семето им ще се утвърди пред Твоето лице.
Псалом Давидов.
109 (A)Рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти.
2 Жезъла на Твоята сила ще Ти прати Господ от Сион: владей между враговете Си.
3 В деня на Твоята сила народът Ти е готов със свето благолепие; из утроба преди денница като роса е Твоето рождение.[a]
4 (B)Кле се Господ и няма да се разкае: Ти си свещеник навеки по чина Мелхиседеков.
5 (C)Господ е Тебе отдясно, Той в деня на гнева Си ще порази царете;
6 ще извърши съд над народите, ще изпълни земята с трупове, ще строши главата, що владее в широката земя.
7 (D)По пътя из поток ще пие, и затова ще дигне високо глава.
15 (A)И Маной рече на Ангела Господен: позволи да те задържа, докле ти сготвим козле.
16 Ангел Господен каза на Маноя: макар и да ме задържиш, аз няма да ям твоя хляб; ако ли пък искаш да извършиш всесъжение Господу, принеси го. Маной не знаеше, че това е Ангел Господен.
17 (B)Маной попита Ангела Господен: как ти е името? за да те прославим, кога се изпълни думата ти.
18 (C)Ангел Господен му отговори: защо питаш за името ми? то е чудно.
19 И взе Маной козлето и хлебния принос и принесе ги Господу върху камък. И Той стори чудо, което видяха Маной и жена му.
20 (D)Когато пламъкът почна да се издига от жертвеника към небето, Ангел Господен се издигна в жертвения пламък. Като видяха това, Маной и жена му паднаха ничком на земята.
21 И Ангел Господен стана невидим за Маноя и жена му. Тогава Маной узна, че това беше Ангел Господен.
22 (E)И рече Маной на жена си: бездруго ще умрем, понеже видяхме Бога.
23 Жена му каза: ако Господ искаше да ни умъртви, не би приел от ръцете ни всесъжение и хлебен принос, и не би ни показал всичко онова, и сега не би ни открил това.
24 (F)И жената роди син и го нарече с име Самсон. И младенецът растеше, и Господ го благославяше.
6 В тия дни, когато учениците се умножаваха, произлезе между елинистите[a] ропот против евреите, задето вдовиците им не били пригледвани при разпределяне всекидневните дажби.
2 Тогава дванайсетте апостоли, като свикаха цялото множество ученици, казаха: не е добре ние да оставим словото Божие и да се грижим за трапезите.
3 Затова, братя, погрижете се да изберете измежду вас седем души с добро име, изпълнени с Дух Светий и с мъдрост, които ще поставим на тая служба;
4 а ние постоянно ще пребъдваме в молитва и в служба на словото.
5 (A)Това предложение се понрави на цялото множество; и избраха Стефана, мъж изпълнен с вяра и Дух Светий, Филипа и Прохора, Никанора и Тимона, Пармена и Николая, прозелит от Антиохия,
6 (B)които поставиха пред апостолите, а те, като се помолиха, възложиха ръце на тях.
7 И тъй, словото Божие растеше, и броят на учениците се уголемяваше твърде много в Иерусалим; и голямо множество свещеници се покоряваха на вярата.
8 А Стефан, изпълнен с вяра и сила, вършеше големи чудеса и личби между народа.
9 Като станаха някои от синагогата, тъй наречена синагога на либертинци, и от тая на киринейци, александрийци и на тия, що бяха от Киликия и Асия, влязоха в препирня със Стефана;
10 (C)ала не можеха да противостоят на мъдростта и духа, с който той говореше.
11 Тогава подучиха някои човеци да кажат: чухме го да говори хулни думи против Моисея и против Бога.
12 И подбудиха народа, стареите и книжниците и, като го нападнаха, грабнаха го и заведоха в синедриона.
13 И представиха лъжливи свидетели, които казваха: тоя човек не престава да говори хулни думи против това свето място и против Закона,
14 (D)защото го чухме да казва, че Тоя Иисус Назорей ще разруши това място и ще промени обичаите, що ни е предал Моисей.
15 И всички, които седяха в синедриона, се вгледаха в него и видяха, че лицето му беше като лице на Ангел.
4 (A)Когато, прочее, Иисус узна, че фарисеите чули, какво Той повече от Иоана придобива ученици и кръщава,
2 – макар Сам Иисус да не кръщаваше, а учениците Му, –
3 остави Иудея и отиде пак в Галилея.
4 А трябваше да мине Той през Самария.
5 (B)И тъй, дохожда в самарийския град, наричан Сихар, близо до землището, което Иаков бе дал на сина си Иосифа.
6 Там беше Иакововият извор. Уморен прочее от път, Иисус седеше си тъй при извора. Часът беше около шестия.
7 Дохожда една жена от Самария да си начерпи вода. Иисус ѝ казва: дай Ми да пия.
8 Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна.
9 (C)Жената самарянка Му казва: как Ти, бидейки иудеин, искаш да пиеш от мене, която съм жена самарянка? (Защото иудеите нямат сношение със самаряните.)
10 (D)Иисус ѝ отговори и рече: да би знаяла дара Божий, и кой е Оня, Който ти казва: дай Ми да пия, ти сама би изпросила от Него, и Той би ти дал вода жива.
11 Жената Му казва: господине, ни почерпало имаш, па и кладенецът е дълбок: отде тогава имаш живата вода?
12 Нима Ти си по-голям от отца ни Иакова, който ни даде тоя кладенец, и сам той от него е пил, и синовете му, и добитъкът му?
13 Иисус ѝ отговори и рече: всякой, който пие от тая вода, пак ще ожаднее;
14 а който пие от водата, която Аз ще му дам, той вовеки няма да ожаднее; но водата, която му дам, ще стане в него извор с вода, която тече в живот вечен.
15 Казва Му жената: господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам и да не дохождам тук да вадя.
16 Иисус ѝ казва: иди повикай мъжа си и дойди тука.
17 Отговори жената и рече: нямам мъж. Иисус ѝ казва: добре каза, че мъж нямаш;
18 защото петима мъжа си имала, и тоя, когото сега имаш, не ти е мъж; това право си каза.
19 Казва Му жената: господине, виждам, че Ти си пророк.
20 (E)Нашите бащи се покланяха в тая планина, а вие казвате, че в Иерусалим е мястото, дето трябва да се покланяме.
21 Иисус ѝ казва: жено, повярвай Ми, че настъпва час, когато нито в тая планина, нито в Иерусалим ще се поклоните на Отца.
22 (F)Вие се кланяте на това, което не знаете, а ние се кланяме на това, което знаем, защото спасението е от иудеите.
23 Но иде час, и дошъл е вече, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и с истина, защото Отец иска такива да бъдат, които Му се покланят.
24 (G)Бог е дух: и тия, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и с истина.
25 Казва Му жената: зная, че ще дойде Месия, наричан Христос; когато Той дойде, всичко ще ни възвести.
26 Иисус ѝ казва: Аз съм, Който говоря с тебе.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.