Book of Common Prayer
1-2 (A)Началнику на хора. На гетско свирало. От Кореевите синове. Псалом.
Колко са мили Твоите жилища. Го-споди на силите!
3 (B)Копнее душата ми и чезне за Господните двори; сърцето ми и плътта ми с възторг се стремят към живия Бог.
4 И птичка си намира жилище, и лястовица – гнездо, дето да положи пилците си, при Твоите олтари, Господи на силите, Царю мой и Боже мой!
5 Блажени, които живеят в дома Ти: те непрестанно ще Те хвалят.
6 Блажен човек, чиято сила е в Тебе, и чиито пътеки в сърцето са насочени към Тебе.
7 Като преминават долината на плача, те намират извори в нея, и дъжд я покрива с благословия;
8 (C)минават от сила в сила, явяват се пред Бога, на Сион.
9 Господи, Боже на силите! Чуй молитвата ми, послушай, Боже Иаковов!
10 Боже, наш Защитниче, надникни и милостно погледни лицето на Твоя помазаник!
11 (D)Защото един ден в Твоите двори е по-добър от хиляда дни. Желая по-добре да бъда при прага на Божия дом, отколкото да живея в шатрите на нечестието.
12 (E)Защото Господ Бог е слънце и щит, Господ дава благодат и слава; Той не лишава от блага ония, които ходят непорочно.
13 (F)Господи на силите, блажен оня човек, който се уповава на Тебе!
(Алилуия.)
145 (A)Душо моя, хвали Господа!
2 Ще възхвалям Господа, доде съм жив; ще пея Богу моему, докле съществувам.
3 (B)Не се надявайте на князе, на син човешки, от когото няма спасение.
4 (C)Излиза духът му, и той се връща в земята си: в оня ден изчезват (всички) негови помисли.
5 (D)Блажен, комуто е помощник Бог Иаковов и чиято надежда е у Господа, неговия Бог,
6 (E)Който сътвори небето и земята, морето и всичко, що е в тях, Който вечно пази вярност,
7 (F)върши съд над обидени, дава хляб на гладни. Господ отпуща затворници,
8 (G)Господ отваря очите на слепи, Господ изправя прегърбени, Господ обича праведни.
9 (H)Господ пази пришълците, поддържа сираче и вдовица, а пътя на нечестивците проваля.
10 (I)Господ ще царува вечно; твоят Бог, Сионе, е в род и род. Алилуия.
Молитва Давидова.
85 (A)Наклони, Господи, ухото Си и чуй молитвата ми, защото съм беден и сиромах.
2 Запази душата ми, защото благоговея пред Тебе; Боже мой, спаси Твоя раб, който се уповава на Тебе.
3 Помилуй ме, Господи, защото към Тебе викам всеки ден.
4 Развесели душата на Твоя раб, защото към Тебе, Господи, възнасям душата си;
5 (B)защото Ти, Господи, си благ и милосърден и многомилостив към всички, които Те призовават.
6 Чуй, Господи, моята молитва и послушай гласа на молбата ми.
7 (C)В деня на скръбта си викам към Тебе, защото Ти ще ме чуеш.
8 (D)Между боговете няма като Тебе, Господи, и няма дела като Твоите.
9 (E)Всички сътворени от Тебе народи ще дойдат и ще се поклонят пред Тебе, Господи, и ще прославят Твоето име,
10 (F)защото Ти си велик и вършиш чудеса, – Ти, Боже, едничък Ти!
11 (G)Насочи ме, Господи, в Твоя път, и аз ще ходя в Твоята истина; утвърди сърцето ми в страха на Твоето име.
12 Ще Те възхвалям, Господи, Боже мой, от всичкото си сърце и вечно ще славя Твоето име,
13 (H)защото Твоята милост към мене е голяма: Ти избави душата ми от преизподния ад.
14 (I)Боже, горделивите въстанаха против мене, и сбирщина от размирници търси душата ми: те нямат Тебе пред себе си.
15 (J)Но Ти, Господи, Боже, Който си щедър и добросърдечен, дълготърпелив, многомилостив и истинен,
16 милостно погледни към мене и ме помилуй; дай на раба Си Твоята сила и спаси сина на Твоята рабиня;
17 покажи ми личби за добро, та да видят ония, които ме мразят, и да се засрамят, защото Ти, Господи, ми помогна и ме утеши.
1-2 От Кореевите синове. Псалом. Песен.
Основите му[a] са на свети планини. Господ обича портите Сионски повече от всички селища на Иакова.
3 (K)Граде Божий! славни работи се разгласят за тебе.
4 Ще напомня на ония, които ме знаят, за Раав[b] и Вавилон; ето, филистимци и Тир с Етиопия – ще кажат: едикой си се там роди.
5 (L)А за Сион ще казват: тоя и тоя мъж се роди в него, и Сам Всевишний го укрепи.
6 Кога се преброяват народите, Господ ще напише: едикой си там се роди.
7 И които пеят, и които свирят, повтарят: всичките ми извори са в тебе.
22 И казаха израилтяните на Гедеона: владей ни ти и син ти и внук ти, понеже ти ни спаси от ръцете на мадиамци.
23 Гедеон им отговори: ни аз ще ви владея, ни моят син ще ви владее; Господ да ви владее.
24 Каза им още Гедеон: моля ви за едно, дайте ми всеки по обеца от плячката си. (Защото неприятелите, бидейки измаилтяни, имаха много златни обеци.)
25 Те казаха: ще дадем. И постлаха една дреха и хвърляха там всеки по обеца от плячката си.
26 Златните обеци, които той изпроси, тежаха хиляда и седемстотин златни (сикли), освен огърлията, копчетата и пурпуровите одежди, които бяха по мадиамските царе, и освен (златните) верижки, що бяха по шиите на камилите им.
27 (A)От това Гедеон направи ефод и го тури в своя град, в Офра; и почнаха всички израилтяни блудно да ходят там, подир ефода, който беше примка за Гедеона и за целия му дом.
28 (B)Тъй се усмириха мадиамци пред синовете Израилеви и вече не вдигнаха глава, и земята беше спокойна четирийсет години през дните на Гедеона.
29 И отиде Иероваал, Иоасов син, и живя в своя дом.
30 (C)Гедеон имаше седемдесет сина, произлезли от чреслата му, понеже имаше много жени.
31 (D)Също и наложницата, която живееше в Сихем, му роди син, и той му даде име Авимелех.
32 И умря Гедеон, синът Иоасов, в дълбока старост, и биде погребан в гроба на баща си Иоаса, в Офра Авиезерова.
33 (E)След като Гедеон умря, Израилевите синове пак почнаха да ходят блудно подир Вааловци и си поставиха за бог Ваалверита;
34 и Израилевите синове си не спомниха за Господа, своя Бог, Който ги бе избавял от ръцете на всичките им околни врагове,
35 (F)и към дома на Иероваала, сиреч на Гедеона, не показаха благодарност за всички добрини, що бе той сторил на Израиля.
4 Когато те говореха към народа, изстъпиха се пред тях свещениците, воеводата при храма и садукеите,
2 (A)които се ядосваха, задето ония поучаваха народа и проповядваха в Иисусово име възкресение от мъртвите;
3 и туриха ръка на тях и ги задържаха до сутринта; защото вече се беше свечерило.
4 А мнозина от ония, които слушаха словото, повярваха; и броят на мъжете стигна до пет хиляди.
5 На другия ден се събраха в Иерусалим техните началници, стареи и книжници,
6 (B)първосвещеник Ана и Каиафа, Иоан и Александър и колкото бяха от първосвещенишки род;
7 и, като ги изправиха насред, питаха ги: с каква сила, или в чие име сторихте вие това?
8 (C)Тогава Петър, като се изпълни с Дух Светии, им рече: началници народни и стареи израилски!
9 ако ние сме днес под разпит за едно благодеяние към немощен човек, как е той изцерен,
10 то нека бъде знайно на всички вас и на целия народ израилски, че чрез името на Иисуса Христа Назорея, Когото вие разпнахте, Когото Бог възкреси от мъртвите, чрез Него тоя стои пред вас здрав.
11 (D)Този е камъкът, който, пренебрегнат от вас зидарите, стана глава на ъгъла; и в никого другиго няма спасение;
12 (E)защото под небето няма друго име, на човеци дадено, чрез което трябва да се спасим.
43 На другия ден Иисус поиска да отиде в Галилея, и намира Филипа и му казва: върви след Мене.
44 А Филип беше от Витсаида, от града Андреев и Петров.
45 (A)Филип намира Натанаила и му казва: намерихме Иисуса, сина Иосифов, от Назарет, за Когото писа Моисей в Закона, и говориха пророците.
46 А Натанаил му рече: от Назарет може ли да излезе нещо добро? Филип му казва: дойди и виж.
47 Иисус видя Натанаила да отива към Него и казва: ето истински израилтянин, у когото няма лукавство.
48 Натанаил Му казва: отде ме познаваш? Иисус отговори и му рече: преди Филип да те повика, когато ти беше под смоковницата, видях те.
49 Натанаил Му отговори: Рави! Ти си Син Божий, Ти си Царят Израилев.
50 Иисус му отговори и рече: ти вярваш, понеже ти казах: видях те под смоковницата; по-големи неща от това ще видиш.
51 (B)И казва му: истина, истина ви говоря: отсега ще виждате небето отворено, и Ангелите Божии да възлизат и слизат над Сина Човечески.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.