Book of Common Prayer
Молитва Давидова.
16 (A)Чуй, Господи, правдата (ми), послушай вика ми, приеми молба от нелъжливи уста.
2 От Твоето лице да излезе съд за мене; Твоите очи да погледнат правотата.
3 (B)Ти изпита сърцето ми, споходи ме нощем, изкуси ме и нищо не намери; устата ми не отстъпват от мислите ми.
4 В човешките дела, по думата на устата Ти, аз се пазех от пътищата на притеснителя.
5 (C)Утвърди крачките ми по Твоите пътища, да се не поклатят стъпките ми.
6 Към Тебе викам, защото Ти ще ме чуеш, Боже; приклони ухото Си към мене, чуй моите думи.
7 Яви чудната Си милост, Ти, Който надяващите се (Тебе) спасяваш от ония, които се противят на Твоята десница;
8 (D)пази ме като зеница на око; скрий ме в сянката на Твоите крила
9 от лицето на нечестивците, които ме нападат, – от враговете на душата ми, които ме окръжават:
10 (E)те се затвориха в тлъстината си, надменно говорят с устата си.
11 Сега на всяка наша крачка ни окръжават; те устремиха очите си, за да ме повалят на земята.
12 Те са като лъв, който жадува за плячка, – като лъвче, което стои на потайни места.
13 Стани, Господи, предупреди ги, повали ги. Избави с меча Си душата ми от нечестивеца;
14 чрез Твоята ръка, Господи, избави я от човеците на света, чийто дял е в тоя живот, и чиято утроба пълниш от Твоите съкровищници; синовете им са сити и ще оставят остатък на децата си.
15 (F)Аз пък ще гледам с правда на Твоето лице; кога се събуждам, с Твоя образ ще се насищам.
1-2 (G)Началнику на хора. Псалом на Давида, раб Господен, който произнесе към Господа думите на тая песен, когато Господ го избави от ръцете на всичките му врагове и от ръката на Саула. И той каза:
Ще Те възлюбя, Господи, крепост моя!
3 (H)Господ е моя твърдиня и мое прибежище, мой Избавител, мой Бог, моя скала; Нему се уповавам; Той е мой щит, рог на спасението ми и мое убежище.
4 Ще призова достойния за поклонение Господ и ще се избавя от враговете си.
5 Смъртни мъки са ме обхванали, и потоци от беззакония са ме заплашили,
6 (I)вериги адови са ме стегнали, и мрежите на смъртта са ме оплели.
7 (J)В утеснението си призовах Господа и към моя Бог извиках. И Той чу от Своя (свети) чертог гласа ми, и моят вик стигна до Неговия слух.
8 (K)Потърси се и се разклати земята, трепнаха и се размърдаха планинските острови, защото се разгневи (Бог);
9 (L)дигна се дим от Неговия гняв, и от устата Му огън пояждащ; разпалени въглени се сипеха от Него.
10 Наведе Той небесата и слезе, – и мрак под нозете Му.
11 И седна на херувими, полетя и се понесе на ветрени крила.
12 (M)И мрака направи Свое покривало, а сянка около Себе Си – водния мрак, въздушните облаци.
13 От блясъка бягаха пред Него облаците Му, град и огнени въглени.
14 (N)Загърмя Господ в небесата, и Всевишният издаде Своя глас: град и огнени въглени.
15 Пусна стрелите Си и ги пръсна, множество мълнии – и ги разсипа.
16 И явиха се водни извори, и се разтвориха основите на вселената от страшния глас Твой, Господи, щом духна духът на Твоя гняв.
17 (O)Той протегна ръка от висинето, и ме взе, и извлече ме из многото води;
18 избави ме от силния ми враг и от онези, които ме мразеха и бяха по-силни от мене.
19 В деня на моето нещастие те се дигнаха против мене, ала Господ беше моя опора.
20 (P)Изведе ме Той на просторно място и ме избави, защото благоволи към мене.
21 (Q)Въздаде ми Господ по моята правда, по чистотата на моите ръце ме възнагради,
22 защото аз пазех Господните пътища и не бях нечестив пред моя Бог;
23 защото всички Негови заповеди са пред мене, и от наредбите Му не отстъпвах.
24 Бях непорочен пред Него и се предпазвах да не съгреша;
25 и въздаде ми Господ по моята правда, по чистотата на ръцете ми пред Негови очи.
26 С милостиви Ти постъпваш милостивно, с искрен човек – искрено,
27 с чист – чисто, а с лукав – според неговото лукавство,
28 (R)защото Ти спасяваш угнетените люде, а надменните очи унижаваш.
29 (S)Ти правиш да свети моето светило, Господи; моят Бог просветлява тъмата ми.
30 (T)С Тебе войска разбивам, с моя Бог на стена възлизам.
31 (U)Бог! – Непорочен е Неговият път, чисто е словото на Господа; Той е щит за всички, които се Нему уповават.
32 (V)Защото, кой е Бог, освен Господа, и кой е защита, освен нашия Бог?
33 Бог ме препасва със сила и ми приготвя верен път;
34 (W)прави нозете ми като на елен и ме поставя на моите височини;
35 (X)учи ръцете ми на борба, и мишците ми трошат меден лък.
36 Ти си ми дал щита на Твоето спасение, Твоята десница ме поддържа и Твоята милост ме възвеличава.
37 (Y)Ти разширяваш крачките ми под мене, и нозете ми се не поклащат.
38 Гоня враговете си и ги настигам, и се не връщам, докле ги не изтребя;
39 поразявам ги, и те не могат да станат, падат под нозете ми,
40 защото Ти ме препаса със сила за война и повали под нозете ми ония, които въстанаха против мене;
41 (Z)Ти обърна към мене тила на враговете ми, и аз ще изтребя ония, които ме мразят:
42 (AA)те викат, ала няма кой да ги спаси; към Господа викат, – ала Той ги не слуша;
43 (AB)разсявам ги като прах пред лицето на вятъра, тъпча ги като улична кал.
44 (AC)Ти ме избави от народния бунт, постави ме глава на другородци; народ, който не познавах, ми служи;
45 само по слух за мене ми се покоряват; другородци ми се умилкват;
46 другородци бледнеят и треперят в своите крепости.
47 (AD)Жив Господ, и благословен да е моят Защитник! Да бъде превъзнесен Бог на моето спасение,
48 (AE)Бог, Който мъсти за мене, Който ми покорява народите
49 и Който ме избавя от враговете ми! Ти ме възвиси над ония, които въстанаха против мене, и ме отърва от жесток човек.
50 (AF)Затова ще Те славя между другородците и ще възпявам Твоето име, Господи,
51 Който величествено спасяваш царя и правиш милост на Твоя помазаник Давида и на потомството му навеки.
Псалом Давидов.
22 (A)Господ е Пастир мой, от нищо не ще се нуждая:
2 Той ме настанява на злачни пасбища и ме води на тихи води,
3 подкрепя душата ми, насочва ме по пътя на правдата заради Своето име.
4 (B)Да тръгна и по долината на смъртната сянка, няма да се уплаша от злото, защото Ти си с мене; Твоят жезъл и Твоята палица ме успокояват.
5 (C)Ти приготви пред мене трапеза пред очите на враговете ми, помаза главата ми с елей; чашата ми е препълнена.
6 (D)Тъй благостта и милостта (Ти) да ме придружават през всички дни на живота ми, и аз ще пребъдвам в дома Господен много дни.
9 Отговори Иов и рече:
2 (A)наистина, зная, че това е тъй; но как ще се оправдае човек пред Бога?
3 Ако поиска да влезе в препирня с Него, не ще му отговори нито на едно от хиляда.
4 (B)Той е мъдър по сърце и мощен по сила; кой е въставал против Него и е оставал на покой?
5 (C)Той преместя планините, и те са неузнаваеми: превръща ги в гнева Си;
6 поместя земята от мястото ѝ, и стълбовете ѝ треперят;
7 (D)каже на слънцето, – и то не изгрява, и на звездите туря печат.
8 (E)Той Сам простира небесата и ходи по морското висине;
9 сътворил е Ас, Кесил и Хима[a] и скривалищата южни;
10 (F)върши дела велики, неизследими и чудни, безброй.
11 Ето, Той ще мине пред мен, и аз не ще Го видя; ще отмине, и не ще Го забележа.
12 (G)Ще вземе, и кой ще му забрани? Кой ще Му каже: какво вършиш?
13 (H)Бог няма да отклони гнева Си; пред Него ще паднат поборниците на гордостта.
14 Толкоз повече мога ли аз да отговарям Нему и да пробирам думи пред Него?
15 (I)Дори и прав да бях, няма да отговарям, а ще моля моя Съдия.
32 (A)Защото Той не е човек, както съм аз, та да мога да Му отговарям и да отида заедно с Него на съд!
33 Помежду ни няма посредник, който би сложил ръката си на нас двама ни.
34 (B)Нека отмахне Той от мене жезъла Си, и страхът Му да ме не ужасява, –
35 (C)тогава ще говоря и не ще се боя от Него, понеже аз не съм такъв сам по себе си.
34 (A)Петър проговори и рече: наистина, признавам, че Бог не гледа на лице;
35 но у всеки народ оня, който се бои от Него и върви по правда, приятен Му е.
36 (B)Той прати на синовете Израилеви словото, като благовестеше мир чрез Иисуса Христа, Който е Господ на всички.
37 (C)Вие знаете за станалите по цяла Иудея събития, които наченаха от Галилея след кръщението, що проповядваше Иоан:
38 (D)как Бог помаза с Дух Светий и със сила Иисуса от Назарет, Който изходи Иудея, правейки добрини и изцерявайки всички насилвани от дявола, защото Бог беше с Него.
39 (E)И ние сме свидетели на всичко, що стори Той в Иудейската страна и в Иерусалим, и как Го убиха, като Го повесиха на дърво.
40 (F)Него Бог възкреси на третия ден и даде Му да се явява –
41 (G)не на целия народ, а нам, на предизбраните от Бога свидетели, които ядохме и пихме с Него, след възкресението Му от мъртвите.
42 И заповяда ни да проповядваме на людете и да свидетелствуваме, че Той е определеният от Бога Съдия над живи и мъртви.
43 (H)За Него всички пророци свидетелствуват, че всякой, който вярва в Него, ще получи прошка на греховете чрез Неговото име.
44 Докато Петър още говореше тия думи, Дух Светий слезе върху всички, които слушаха словото.
45 А вярващите от обрязаните, които бяха дошли с Петра, се смаяха, че и върху езичници се изля дарът на Светаго Духа;
46 (I)защото ги слушаха да говорят на разни езици и да величаят Бога. Тогава Петър каза:
47 (J)може ли някой да възпре да се кръстят с вода тия, които приеха Дух Светий, както и ние?
48 И заповяда им да се кръстят в името на Иисуса Христа. След това го помолиха да престои у тях няколко дни.
37 (A)А в последния велик ден на празника застана Иисус, издигна глас и рече: който е жаден, да дойде при Мене и да пие.
38 Който вярва в Мене, из неговата утроба, както е речено в Писанието, ще потекат реки от жива вода.
39 (B)Това каза за Духа, Когото щяха да приемат вярващите в Него; защото Дух Светий още не бе даден, понеже Иисус още не бе прославен.
40 (C)Тогава мнозина от народа, като чуха тия думи, казваха: Този е наистина Пророкът.
41 Други казваха: Този е Христос. А други казваха: нима от Галилея ще дойде Христос?
42 (D)Не е ли казано в Писанието, че Христос ще дойде от Давиловото семе и от градеца Витлеем, отдето беше Давид?
43 (E)И тъй, у народа произлезе разпра за Него.
44 А някои от тях искаха да Го хванат, ала никой не тури върху Му ръка.
45 Тогава слугите се върнаха при първосвещениците и фарисеите, а те им рекоха: защо Го не доведохте?
46 Слугите отговориха: никога човек не е говорил тъй, както Тоя Човек.
47 Фарисеите им отговориха: да не сте се и вие прелъстили?
48 Повярвал ли е в Него някой от началниците или от фарисеите?
49 Но тоя народ, който не знае Закона, е проклет.
50 (F)Никодим, който бе ходил нощя при Него и беше един от тях, казва им:
51 (G)осъжда ли нашият Закон човека, ако първом го не чуят и узнаят, какво върши?
52 Те му отговориха и рекоха: да не си и ти от Галилея? Изпитай и виж, че от Галилея пророк не се е явил.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.