Book of Common Prayer
120 (По слав. 119). Песен на възкачванията. В бедствието си извиках към Господа; И Той ме послуша.
2 В бедствието си извиках към Господа; И той ме послуша.
3 Господи, избави душата ми от лъжливи устни. И от измамлив език -
4 Изострените стрели на силен мъж, Са въглища от смрика.
5 Горко ми, защото странствувам в Мосох, Живея в Кидарските шатри!
6 Дълго време живя душата ми С ония, които мразят мир.
7 Аз съм за мир; но когато говоря, Те са за бой.
121 (По слав. 120). Песен на възкачванията. Издигам очите си към хълмовете, От гдето иде помощта ми.
2 Помощта ми е от Господа, Който е направил небето и земята.
3 Той няма да остави да се поклати ногата ти; Оня, който те пази, няма да задреме.
4 Ето, няма да задреме нито ще заспи. Оня, Който пази Израиля.
5 Господ ти е пазач; Господ е твой покров отдясно ти.
6 Слънцето няма да те повреди денем, Нито луната нощем.
7 Господ ще те пази от всяко зло; Господ ще пази душата ти.
8 Господ ще пази излизането ти и влизането ти. От сега и до века.
122 (По слав. 121). Давидова песен на възкачванията. Зарадвах се, когато ми рекоха: Да отидем в дома Господен.
2 Ето, нозете ни стоят Отвътре портите ти Ерусалиме.
3 Ерусалиме, който си съграден, Като град сглобен в едно;
4 Гдето възлизат племената, Господните племена. Според надеждите на Израиля, За да славят името Господно.
5 Защото там са поставени престоли за съд, Престолите на Давидовия дом.
6 Молитствувайте за мира на Ерусалим; Нека благоденствуват ония, които те обичат!
7 Мир да бъде отвътре стените ти, Благоденствие в палатите ти!
8 Заради братята и другарите си Ще кажа сега: Мир да е в тебе!
9 Заради дома на Господа нашия Бог Ще търся доброто ти.
123 (По слав. 122). Песен на възкачванията. Издигам очите си към Тебе, Който обитаваш на небесата.
2 Ето, както очите на слугите гледат към ръката на господаря им, Както очите на слугинята към ръката на господарката й. Така гледат нашите очи към Господа нашия Бог, Докле се смили за нас.
3 Смили се за нас, Господи, смили се за нас, Защото се преситихме от презрение.
4 Пресити се душата ни От надуването на охолните, И от презрението на горделивите.
124 (По слав. 123). Давидова песен на възкачванията. Ако не беше Господ с нас, (Нека рече сега Израил),
2 Ако не беше Господ с нас, Когато се надигнаха човеци против нас,
3 Тогава те биха ни погълнали живи, Когато яростта им пламтеше против нас, -
4 Тогава водите биха ни потопили, Пороят би преминал върху душата ни, -
5 Тогава надигнатите води Биха преминали върху душата ни.
6 Благословен да е Господ, Който не ни предаде в зъбите им като лов!
7 Душата ни се избави като птица от примката на ловците; Примката се строши, и ние се избавихме.
8 Помощта ни е в името на Господа, Който направи небето и земята.
125 (По слав. 124). Песен на възкачванията. Ония, които уповават на Господа, Са като хълма Сион, който не може да се поклати, А до века остава.
2 Както хълмовете окръжават Ерусалим, Така Господ окръжава людете Си От сега и до века.
3 Защото нечестието няма да налага скиптъра си върху участта на праведните, Да не би праведните да простират ръце към беззаконието.
4 Стори добро, Господи, на добрите И на праведните в сърце.
5 А на ония, които се отклоняват в кривите си пътища, Тях ще отведе Господ заедно с ония, които вършат беззаконие. Мир на Израиля!
126 (По слав. 125). Песен на възкачванията. Когато Господ възвръщаше сионовите пленници, Ние бяхме като ония, които сънуват.
2 Тогава се изпълниха устата ни със смях, И езикът ни с пеене; Това казаха между народите; Велики неща извърши за тях Господ.
3 Господ извърши велики неща за нас. От които се изпълниха със радост.
4 Върни, Господи, пленниците ни Като потоци в южните страни.
5 Ония, които сеят със сълзи, С радост ще пожънат.
6 Оня, който излиза с плач, Когато носи мярата семе, Той непременно с радост ще се върне. Носейки снопите си.
127 (По слав. 126). Соломонова песен на възкачванията. Ако Господ не съгради дома, Напразно се трудят зидарите; Ако Господ не опази града, Напразно бди стражарят.
2 Безполезно е за вас да ставате рано, да лягате толкоз късно, И да ядете хляба на труда, Тъй като с в сън Господ дава на Възлюбения Си.
3 Ето, наследство от Господа са чадата, И награда от него е плодът на утробата.
4 Както са стрелите в ръката на силния, Така са чадата на младостта.
5 Блазе на оня човек, Който е напълнил тула си с тях! Такива няма да се посрамят, Когато говорят с неприятелите си в градската порта.
1 Наложеното пророчество против Ниневия. Книгата на видението на елкусеанина Наум.
2 Господ е ревнив Бог, който отплаща; Господ въздава и се гневи; Господ отдава възмездие на противниците Си, И пази гняв за враговете си.
3 Господ е дълготърпелив, и велик в сила, И никак няма да обезвини нечестивия; Пътят на Господа е във вихрушка и буря, И облаците са праха на нозете Му.
4 Смъмрюва морето, и го изсушава, И пресушава всичките реки; Васан и Кармил повяхват, И ливанският цвят се изнурява.
5 Планините треперят от Него, И хълмовете се разтопяват; А земята се раздвижва от присъствието Му, Да! светът и всичките му жители.
6 Кой може да устои пред негодуванието Му? И кой може да застане, когато пламне гневът Му? Когато яростта Му се излива като огън, Скалите се разпадат пред Него.
7 Господ е благ, крепост е в ден на бедствие, И познава уповаващите на него.
8 Но с потопно наводнение Ще направи пълно разорение на мястото на Ниневия, И ще прогони враговете Си в тъмнината.
9 Какво се съвещавате против Господа? Той ще направи пълно разорение, Тъй щото бедствие няма да ви нападне втори път.
10 Защото, сплетени ако и да са като тръни, И като че ли измокрени от питието си, Те ще бъдат съвършено погълнати като суха слама.
11 От тебе излезе един, Който измисля зло против Господа, И намерява нечестие.
12 Така казва Господ: Ако и да са в пълната си сила, и при това мнозина, Пак ще бъдат посечени, когато замине той; А тебе ако и да те наскърбих, Няма вече да те наскърбявам.
13 Още сега ще строша хомота му от тебе, И ще разкъсам връзките ти.
13 Затова препашете се през чреслата на вашите помисли, бъдете въздържани и имайте пълна надежда за благодатта, която ще ви се даде, когато се яви Исус Христос.
14 Като послушни чада, не се съобразявайте с първите страсти, които имахте по време на незнанието си;
15 но, както е свят Тоя, Който ви е призовал, така бивайте свети и вие с цялото си държание;
16 защото е писано: +Бъдете свети, понеже Аз съм свят+.
17 И ако призовавате като Отец Този, Който без лицеприятие съди, според делото на всекиго, то прекарайте със страх времето на вашето престояване,
18 като знаете, че не са тленни къща_ 19 но със скъпоценната кръв на Христа, като агнец без недостатък и пречист,
20 Който наистина беше предопределен преди създанието на света, но се яви в окончанието на времената за вас,
21 които чрез Него повярвахте в Бога, Който го възкреси от мъртвите и Му е дал слава, така щото вярата и надеждата ви да бъдат в Бога.
22 Понеже сте очистили душите си, като сте се покорили на истината, която докарва до нелицемерно братолюбие, обичайте се един друг горещо, от сърце,
23 тъй като се възродихте, не от тленно семе, а от не тленно чрез Божието слово, което живее и трае [до века].
24 Защото "Всяка твар е като трева, и всичката - слава като цвят от трева; Тревата изсъхва, и цветът - окапва,
25 Но Словото божие трае до века"; и това е словото, което ви е благовестено.
13 Тогава доведоха при Него дечица, за да възложи ръце на тях и да се помоли; а учениците ги смъмраха.
14 А Исус рече: Оставете дечицата, и не ги възпирайте да дойдат при Мене, защото на такива е небесното царство.
15 И възложи ръце на тях, и замина оттам.
16 И ето един момък дойде при Него и рече: Учителю, какво добро да сторя, за да имам вечен живот?
17 А Той му каза: Защо питаш Мене за доброто? Един [Бог] има, Който е добър. Но ако искаш да влезеш в живота пази заповедите.
18 Казва Му: Кои? Исус рече: Тия: Не убивай; Не прелюбодействувай; Не кради; Не лъжесвидетелствувай;
19 Почитай баща си и майка си; и обичай ближния си както себе си.
20 Момъкът Му каза: Всичко това съм пазил [от младостта си]; какво ми още недостига?
21 Исус Му рече: Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си, и дай на сиромасите; и ще имаш съкровище на небесата; дойди и Ме следвай.
22 Но момъкът, като чу тая дума, отиде си наскърбен, защото беше човек с много имот.