Book of Common Prayer
69 (По слав. 68). За първия певец, по криновете*, Давидов псалом Избави ме, Боже; Защото водите стигнаха до душата ми.
2 Потъвам в дълбока тиня, гдето няма твърдо място да застана; Стигнах в дълбоки води, гдето потопът ме покрива.
3 Изнемогвам от викане; гърлото ми е изсъхнало; Очите ми чезнат, докато чакам моя Бог.
4 Тия, които ме мразят без причина, се умножиха повече от космите на главата ми; Укрепиха се моите погубители, които неправедно са мои неприятели; Тогава ме заставиха да върна онова, което не бях грабнал.
5 Боже, Ти знаеш безумието ми; И прегрешенията ми не са скрити от Тебе.
6 Господи Иеова на Силите, да се не посрамят покрай мене ония, които Те чакат; Боже Израилев, да се на опозорят покрай мене ония, които Те търсят.
7 Защото заради Тебе претърпях поругание. Срам покри лицето ми.
8 Чужда станах на братята си, И странен на чадата на майка ми.
9 Защото ревността за Твоя дом ме изяде, И укорите на ония, които укоряват Тебе, паднаха върху мене.
10 Когато плачех в душата си с пост, Това ми стана за укор;
11 Когато облякох вретище за дреха, Станах им за поговорка.
12 За мене приказват седящите в портата; И аз станах песен на пияниците.
13 Но аз към Тебе отправям молитвата си, Господи, в благоприятно време; Боже, послушай ме според голямата Твоя милост, Според верността на Твоето спасение.
14 Избави ме от тинята, за да не потъна; Нека бъда избавен от ония, които ме мразят, и от дълбоките води.
15 Не дай да ме завлече устрема на водите, Нито да ме погълне дълбочината; И не дай да затвори ямата устието си над мене.
16 Послушай ме, Господи, защото е благо Твоето милосърдие; Според много Твои благи милости погледни на мене;
17 И не скривай лицето Си от слугата Си, Понеже съм в утеснение; бърже ме послушай.
18 Приближи се при душата ми и я изкупи; Изкупи ме поради неприятелите ми.
19 Ти знаеш как ме укоряват, Как ме посрамват и ме опозоряват; Пред тебе са всичките мои противници.
20 Укор съкруши сърцето ми, и съм много отпаднал; И чаках да ме пожали някой, но нямаше никой, - И утешители, но не намерих.
21 И дадоха ми жлъчка за ядене, И в жаждата ми ме напоиха с оцет.
22 Трапезата им пред тях нека им стане примка, И когато са на мира нека стане клопка.
23 Да се помрачат очите им та да не видят; И чреслата им направи непрестанно да се тресат.
24 Излей на тях негодуванието Си; И пламъкът на гнева Ти нека ги постигне.
25 Жилището им да запустее, И в шатрите им да няма кой да живее.
26 Защото те гонят онзи, когото Ти си поразил, И говорят за болката на ония, които Ти си наранил.
27 Приложи беззаконие на беззаконието им; И да не участвуват* в Твоята правда.
28 Да се изличат от книгата на живота, И с праведните да се не запишат.
29 А мене, който съм сиромах и скръбен, Да ме възвиши, Боже, Твоето спасение.
30 Ще хваля името на Бога с песен, И ще Го възвелича с хваления;
31 И това ще угоди Господу Повече от вол, - от юнец имащ рога и копита.
32 Смирените ще видят и ще се зарадват; И вие, които търсите Бога, вашето сърце ще се съживи.
33 Защото Господ слуша немощните, И запрените Си не презира.
34 Нека Го хвалят небето и земята, Моретата, и всичко, което се движи в тях.
35 Защото Бог ще избави Сиона, и ще съгради Юдовите градове; И людете Му ще се заселят там, и ще го владеят.
36 Още и потомството на слугите Му ще го наследи, И ония, които обичат името Му, ще живеят в него.
73 (По слав. 72). Асафов псалом*. Благ е наистина Бог към Израиля, Към чистосърдечните.
2 А колкото за мене, нозете ми почти се отклониха. Без малко бяха се подхлъзнали стъпките ми.
3 Защото завидях на надменните, Като гледах благоденствието на нечестивите.
4 Понеже не се притесняват при умирането си, Но тялото им е тлъсто.
5 Не са в общите човешки трудове Нито са измъчвани, като другите човеци.
6 Затова гордостта като верижка окръжава шията им, Насилието ги облича като дреха.
7 Очите им изпъкват от тлъстина; Мечтанията на сърцето им се превишават.
8 Присмиват се и говорят нечестиво за насилие: Говорят горделиво,
9 Издигат устата си до небето, И езикът им обхожда земята.
10 Затова отбиват се при тях+ людете му; И вода с пълна чаша се изпива от тях.
11 И казват: От где знае Бог? И: Има ли знание у Всевишния?
12 Ето, такива са нечестивите! винаги са благополучни! Умножават богатство!
13 Наистина аз съм напразно очистил сърцето си, И съм измил в невинност ръцете си,
14 Тъй като съм измъчван цял ден, И наказван всяка заран.
15 Ако речех да говоря така, Ето, изневерил бих на поколението на чадата Ти;
16 И мислех как да разбера това, Но ми се виждаше много мъчно,
17 До като влязох в Божието светилище И размишлявах върху сетнината им.
18 Ти наистина си ги турил на плъзгави места, Тръшнал си ги на разорение.
19 Как изведнъж стигат в запустение! Съвършено се довършват от ужаси.
20 Както се презира съновидение, когато се събуди някой, Така и Ти, Господи, когато се събудиш, ще презреш образа им,
21 Но тогава моето сърце кипеше. И чреслата ми се измъчваха.
22 До толкова бях обезумял и не разбирах! Бях като скот пред Тебе.
23 Обаче аз винаги съм с Тебе, Ти ме хвана за дясната ми ръка.
24 Чрез съвета Си ще ме водиш, И подир това ще ме приемеш в слава.
25 Кого имам на небето освен Тебе? И на земята не желая другиго освен Тебе.
26 Чезне плътта ми и сърцето ми; Но Бог е сила на сърцето ми и вечния ми дял.
27 Защото, ето, тия, които се отдалечават от Тебе ще погинат; Ти изтребваш всички, които като блудници Те оставят.
28 Но за мене е добре да се приближа при Бога; Тебе, Господи Иеова, направих прибежището си, За да възгласявам всичките Твои дела.
27 Благословен да бъда Господ, Бог на нашите бащи, Който е турил такава мисъл в сърцето на царя, да прослави дома на Господа, Който е в Ерусалим,
28 и е направил да намери милост пред царя и съветниците му, и пред всичките силни първенци на царя! Така, понеже ръката на Господа моя Бог беше над мене за добро , аз се ободрих, и събрах от Израиля някои по-видни човеци, за да възлязат заедно с мене.
21 Тогава прогласих пост там при реката Аава, за да се смирим пред нашия Бог, и да просим от Него добър път за нас, за чадата ни, и за всичкия ни имот.
22 Защото ме беше срам да поискам от царя войници и конници, за да ни помогнат против неприятели по пътя; понеже бяхме говорили на царя казвайки: Ръката на нашия Бог е за добро над всички, които Го търсят, а силата Му и гневът Му са против всички, които Го оставят.
23 Постихме, прочее, и молихме се на нашия Бог за това, и Той ни послуша.
24 Тогава отделиха дванадесет от главните свещеници - Саравия, Асавия, и с тях десет от братята им -
25 и претеглих им среброто, златото и вещите, които царят, съветниците му и първенците му, и целият Израил, който се намираше там, бяха дали в принос за дома на нашия Бог;
26 претеглих, прочее, в ръката им шестстотин и петдесет таланти сребро, сто таланта сребърни вещи, сто таланта злато,
27 двадесет златни паници, хиляда драхми на тегло, и два съда от добра лъскава мед, скъпоценни като злато.
28 И рекох им: Вие сте свети Господу, и вещите са свети; защото среброто и златото са доброволен принос на Господа Бога на бащите ви;
29 внимавайте, прочее , и пазете ги докле ги претеглите пред по-първите от свещениците и левитите и началниците на Израилевите бащини домове в Ерусалим, в стаите на Господния дом.
30 И тъй, свещениците и левитите приеха среброто, златото и вещите в размер на това тегло, за да ги донесат в Ерусалим в дома на нашия Бог.
31 Тогава на дванадесетия ден от първия месец станахме от реката Аава, за да отидем; и ръката на нашия Бог бе над нас за добро , та ни избави от неприятелска ръка и от причакващи по пътя.
32 И като стигнахме в Ерусалим, седяхме там три дни.
33 А на четвъртия ден, в дома на нашия Бог, среброто, златото и вещите се претеглиха в ръката на Меримота, син на свещеник Урия, с когото бе Елеазар Финеесовият син, и с тях левитите Иозавад, Исусовият син и Ноадия, Венуевият син, -
34 всичко се предаде под брой и по тегло; и цялото тегло се записа в същото време.
35 Завърналите се от плен, които бяха дошли от заточение, принесоха всеизгаряния на Израилевия Бог, дванадесет юнци за целия Израил, деветдесет и шест овена, седемдесет и седем агнета, и дванадесет козела в принос за грях, всички тия във всеизгаряния на Господа.
36 И предадоха царските поръчки на царските сатрапи* и на областните управители отсам реката; и те помагаха на людете и на Божия дом.
15 И видях на небето друго знамение голямо и чудно: седем ангела, които държаха седем язви, които са последните, защото с тях се изчерпва Божият гняв.
2 И видях нещо като стъклено море, размесено с огън, и че тия, които бяха победили звяра и образа му и числото на името му, стоеха при стъкленото море, държейки Божии арфи.
3 И пееха песента на Божия слуга Моисея и песента на Агнето, казвайки: Велики и чудесни са Твоите дела, Господи Боже Всемогъщи; праведни и истинни са Твоите пътища, Царю на вековете.
4 Кой няма да се бои от името Ти, Господи, и да го прослави? Защото само Ти си свет; понеже всички народи ще дойдат и ще се поклонят пред Тебе, защото се явиха Твоите праведни съдби.
5 И след това видях, че на небето се отвори храма на скинията на свидетелството;
6 и седемте ангела, които държаха седемте язви, излязоха от храма, облечени в чисти и светли ленени дрехи и препасани през гърдите със златни пояси.
7 И едно от четирите живи същества даде на седемте ангела седем златни чаши, пълни с гнева на Бога, Който живее до вечни векове.
8 И храмът се изпълни с дим от славата на Бога и от Неговата сила; и никой не можеше да влезе в храма, преди да се свършат седемте язви на седемте ангела.
13 А Исус, като чу това, оттегли се оттам, с ладия на уединено място настрана; а народът като разбра, отиде подир него пеша от градовете.
14 И Той, като излезе, видя голямо множество, смили се за тях, и изцели болните им.
15 А като се свечери, учениците дойдоха при Него, и рекоха: Мястото е уединено, и времето е вече напреднало; разпусни народа да си отиде пи селата да си купи храна.
16 А Исус им рече: Няма нужда да отидат; дайте им вие да ядат.
17 А те му казаха: Имаме тук само пет хляба и две риби.
18 А Той рече: Донесете ги тук при Мене.
19 Тогава, като заповяда на народа да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и благослови; и като разчупи хлябовете, даде ги на учениците, а учениците на народа.
20 И всички ядоха и се наситиха; и дигнаха останалите къшеи, дванадесет пълни коша.
21 А ония, които ядоха, бяха около пет хиляди мъже, освен жени и деца.