Book of Common Prayer
97 Мем. Колко обичам аз Твоя закон! Цял ден ще се поучавам в него.
98 Твоите заповеди ме правят по-мъдър от неприятелите ми, Защото те са винаги с мене.
99 По-разумен съм от всичките си учители, Защото се поучавам от Твоите свидетелства.
100 По-разумен съм от старите, Защото опазих Твоите правила.
101 От всеки лош път въздържах нозете си. За да пазя Твоето слово.
102 От Твоите съдби не се отклоних, Защото Ти си ме научил.
103 Колко са сладки на вкуса ми Твоите думи! Да! по-сладки от мед в устата ми.
104 Чрез Твоите правила станах разумен; Затова мразя всеки лъжлив път.
105 Нун. Твоето слово е светилник на нозете ми, И виделина на пътеката ми.
106 Заклех се, и го потвърдих, Че ще държа праведните Твои съдби.
107 Много съм наскърбен; Господи, съживи ме според словото Си.
108 Приеми моля ти се, Господи, доброволните приноси на устата ми, И научи ме на съдбите Си.
109 Животът ми е постоянно в опасност; Но аз не забравих Твоя закон.
110 Нечестивите поставиха примка за мене; Но аз не се отклоних от Твоите правила.
111 Възприех Твоите свидетелства за свое наследство до века, Защото те са радост на сърцето ми.
112 Приклоних сърцето си за да върша повеленията Ти. Винаги и до край.
113 Самех. Намразих двоеумните, А Твоя закон възлюбих.
114 Ти си мой покров и мой щит: На Твоето слово се надявам.
115 Отдалечете се от мене, вие злодейци, Защото аз ще пазя заповедите на моя Бог.
116 Укрепявай ме според словото Си, за да живея; И да се не засрамя в надеждата си.
117 Дръж ме, и ще бъда в безопасност, И ще зачитам винаги Твоите повеления.
118 Ти си презрял всички, които се отклоняват от Твоите повеления, Защото суетна е измамата им.
119 Изхвърляш като шлак всичките нечестиви на земята; Затова възлюбих Твоите повеления.
120 Снагата ми настръхна поради страха ми от Тебе. И от съдбите Ти се уплаших.
81 (По слав. 80). За първия певец, на гетския инструмент*. Асафов псалом. Пейте радостно на Бога наша сила; Възкликнете към Якововия Бог.
2 Запейте псалом и звънете тъпанче. Благозвучна арфа и псалтир.
3 Засвирете с тръба на новолуние, На пълнолуние, в деня на нашия празник.
4 Защото това е закон за Израиля, Наредба от Якововия Бог.
5 Той го заповяда за заявление всред Иосифа. Когато излезе против Египетската земя, Гдето чух език, който не познавах.
6 Отстраних рамото му изпод товар; Ръцете му се отърваха от кош.
7 В скръбно време и ме призова, и Аз те избавих; Отговорих ти в скришно място на гръма Изпитах те при водите на Мерива. (Села).
8 Слушайте, люде Мои, и ще заявя пред вас, Израилю, ако би Ме послушал:
9 Да няма всред тебе чужди богове, И да се не поклониш на чужд бог,
10 Аз съм Господ твоят Бог. Който те възведох из Египетската земя; Отвори широко устата си, и ще ги изпълня.
11 Но людете Ми не послушаха гласа Ми; Израил не Ме искаше.
12 Затова ги оставих да вървят по упорството на сърцето си, За да ходят по своите си намерения.
13 Дано Ме бяха слушали людете Ми, Да беше ходил Израил по Моите пътища!
14 Скоро бих покорил неприятелите им, И срещу противниците им бих обърнал ръката Си,
15 Даже ненавистниците на Господа щяха да се преструват за покорни Нему; А благоденственото време на тия щеше да трае за винаги;
16 И Той щеше да ги храни с най-изрядната пшеница; И с мед от скала щях да те наситя.
82 (По слав. 81). Асафов псалом. Бог стои в Божия събор, Седи всред боговете.
2 До кога ще съдите несправедливо, И ще лицеприятелствувате към нечестивите? (Села.)
3 Съдете справедливо сиромаха и сирачето; Отдавайте правото на оскърбения и бедния.
4 Избавяйте сиромаха и немотния, Отървавайте ги от ръката на нечестивите.
5 Те не знаят нито разбират, Ходят насам натам в тъмнина; Всичките основи на земята се разклащат.
6 Аз рекох: Богове сте вие; Всички сте синове на Всевишния.
7 А при все това вие ще умрете като човеци, И ще паднете като един от князете.
8 Стани, Боже, съди земята; Защото Ти имаш наследство всред всичките народи.
73 Така свещениците, левитите, вратарите, певците, някои от людете, нетинимите и целият Израил се заселиха в градовете си; когато настъпи седмият месец, израилтяните бяха вече в градовете си.
8 Тогава всичките люде се събраха като един човек на площада, който бе пред портата на водата; и рекоха на книжника Ездра да донесе книгата на Моисеевия закон, който Господ бе заповядал на Израиля.
2 И тъй, на първия ден, от седмия месец, свещеник Ездра донесе закона пред събранието от мъже и жени и от всички, които, слушайки, можеха да разбират.
3 И на площада, който бе пред портата на водата, той чете от него, от зори до пладне, пред мъжете и жените и ония, които можеха да разбират; и вниманието* на всички люде беше в книгата на закона.
5 И Ездра разгъна книгата пред всичките люде (защото бе над всичките люде); и когато я разгъна, всичките люде станаха прави.
6 И Ездра благослови Господа великия Бог; и всички люде отговориха: Амин, амин! като издигнаха ръцете си; и наведоха се та се поклониха Господу с лицата си до земята.
7 А Исус, Ваний, Серевия, Ямин, Акув, Саветай, Одия, Маасия, Келита, Азария, Иозавад, Анан, Фелаия и левитите тълкуваха закона на людете, като стояха людете на местата си.
8 Четоха ясно от книгата на Божия закон, и дадоха значението като им тълкуваха прочетеното.
9 И Неемия, който бе управител, и свещеник Ездра, книжникът, и левитите, които тълкуваха на людете, рекоха на всичките люде: Тоя ден е свет на Господа вашия Бог; не тъжете нито прочете; (защото всичките люде плачеха като чуха думите на закона).
10 Тогава им рече: Идете, яжте тлъсто и пийте сладко и пратете дялове на тия, които нямат нищо приготвено, защото денят е свет Господу; и не скърбете, защото да се радвате, в Господа, е вашата сила.
11 И левитите усмириха всичките люде, като казваха: Мълчете, защото денят е свет; и не тъжете.
12 И така, всичките отидоха да ядат и да пият, да изпратят дялове, и да направят голямо увеселение, защото бяха разбрали думите, които им се известиха.
13 И на втория ден началниците на бащините домове на всичките люде, и свещениците и левитите, се събраха при книжника Ездра, за да се поучат с думите на закона.
14 И намериха писано в закона, че Господ бе заповядал чрез Моисея на израилтяните да живеят в колиби в празника на седмия месец,
15 и да обнародват и прогласявят това във всичките си градове, па и в Ерусалим, казвайки: Излезте в гората та донесете маслинени клони, клони от дива маслина, мирсинени клони, палмови клони, и клони от гъстолистни дървета, за да направите колиби според предписаното.
16 И тъй людете излязоха та донесоха клони, и направиха се колиби, всеки по покрива на къщата си, в дворовете си, в дворовете на Божия дом, на площада при портата на водата и на площада при Ефремовата порта.
17 Цялото събрание от ония, които бяха се върнали от плена, направиха колиби и седнаха в колибите; защото от времето на Исуса, Навиевия син, до оня ден израилтяните не бяха правили така. И стана много голямо веселие.
18 При това, всеки ден, от първия ден, четеше закона от книгата на Божия закон. И пазеха празника седем дни; а на седмия ден имаше тържествено събрание според наредбата.
21 И един силен ангел взе един камък голям като воденичен, та го хвърли в морето и рече: Така стремително ще бъде тръшнат Вавилон, великият град, и няма вече да се намери.
22 Глас от ония, които свирят на арфи, и от певци, от свирачи и от тръбачи няма вече да се чува в тебе; и никакъв художник от каквото и да било художество няма вече да се намери в тебе; и шум от воденица няма вече да се чува в тебе;
23 светлина от светило няма вече да свети в тебе; и глас от младоженец и от невеста няма вече да се чува в тебе; защото твоите търговци станаха големците на земята, понеже чрез твоето чародеяние бяха измамени всичките народи.
24 И в него се намериха кърви от пророци и от светии и от всичките заклани на земята.
29 И като замина оттам, Исус дойде при галилейското езеро; и качи се на бърдото и седеше там.
30 И дойдоха при Него големи множества, които имаха със себе си куци, слепи, неми, недъгави и много други, и сложиха ги пред нозете Му; и Той ги изцели;
31 Така щото народът се чудеше, като гледаше неми да говорят, недъгави оздравели, куци да ходят, и слепи да гледат. И прославиха Израилевия Бог.
32 А Исус повика учениците Си и рече: Жално Ми е за народа, защото три дни вече седят при Мене и нямат що да ядат; а не искам да ги разпусна гладни, да не би да им премалее по пътя.
33 Учениците Му казаха: Отгде да имаме в уединено място толкова хляб, че да нахраним такова голямо множество?
34 Исус им каза: Колко хляба имате? А те рекоха: Седем и малко рибки.
35 Тогава заповяда на народа да насядат на земята.
36 И като взе седемте хляба и рибите, благодари и разчупи; и даде на учениците, а учениците на народа.
37 И ядоха всички и наситиха се, и дигнаха останалите къшеи, седем кошници пълни.
38 А ония, които ядоха, бяха четири хиляди мъже, освен жени и деца.
39 И като разпусна народа, влезе в ладията, и дойде в магаданските предели.