Book of Common Prayer
87 (По слав. 86). Псалом, песен за Кореевите потомци. Основания Си на светите хълмове град,
2 Да! портите на Сиона, Господ обича Повече от всичките Яковови заселища.
3 Славни неща се говорят за тебе Граде Божий (Села).
4 Ще спомена Египет и Вавилон. Като от ония, които ме познават. Ето филистимската земя и Тир, с Етиопия: Тоя народ, ще кажа, се е родил там;
5 Да! за Сион ще се рече: Тоя и оня са се родили в него, И сам Вавилон ще го утвърди.
6 Когато Господ запише племената, ще счете, Че това и онова племе се е родило там. (Села).
7 Както певците тъй и свирачите ще казват: Всичките ми извори са в Тебе.
90 (По слав. 89). Молитва на Божия човек Моисей*. Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род,
2 Преди да се родят планините, И да си дал съществувание на земята и вселената, От века и до века Ти си Бог.
3 Обръщаш човека на пръст, И казваш: Върнете се човешки чада.
4 Защото хиляда години са пред Тебе Като вчерашния ден, който е преминал, И като нощна стража.
5 Като с порой ги завличаш; те стават като сън; Заран са като трева, която пораства;
6 Заран цъфти и пораства; Вечер се окосява и изсъхва.
7 Защото довършваме се от Твоя гняв, И от негодуванието Ти сме смутени.
8 Положил си беззаконията ни, пред Себе Си, Скришните ни грехове в светлината на лицето Си
9 Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти. Свършваме годините си като въздишка.
10 Дните на живота ни са естествено* седемдесет години Или даже, гдето има сила, осемдесет години, Но най-добрите от тях са труд и скръб, Защото скоро прехождат и ние отлитаме.
11 Кой знае силата на гнева Ти И на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?
12 Научи ни така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.
13 Върни се, Господи; до кога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.
14 Насити ни рано с милостта Си, За да се радваме и веселим през всичките си дни.
15 Развесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал. И с годините, в които сме виждали зло.
16 Нека се яви Твоето дело на слугата Ти, И Твоята слава върху чадата им.
17 И нека бъде върху нас благоволението на Господа нашия Бог, да ни ръководи; И утвърждавай за нас делото на ръцете ни; Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.
136 (По слав. 135). Славете Господа, защото е благ, Защото милостта Му трае до века;
2 Славете Бога на боговете, Защото милостта Му трае до века;
3 Славете Господа на господарите, Защото милостта Му трае до века.
4 Който Един върши велики чудеса, Защото милостта Му трае до века;
5 Който с мъдрост направи небесата, Защото милостта Му трае до века;
6 Който простря земята върху водите, Защото милостта Му трае до века;
7 Който направи големи светила, Защото милостта Му трае до века;
8 Слънцето за да владее деня, Защото милостта Му трае до века;
9 Луната и звездите за да владеят нощта, Защото милостта Му трае до века;
10 Който порази египтяните в първородните им, Защото милостта Му трае до века;
11 И изведе Израиля изсред тях, Защото милостта Му трае до века;
12 С мощна ръка и с издигната мишца, Защото милостта Му трае до века;
13 Който раздели Червеното море на две части, Защото милостта Му трае до века;
14 И преведе Израиля презсред него, Защото милостта Му трае до века;
15 Който повали Фараона и множеството му в Червеното море, Защото милостта Му трае до века;
16 Който преведе людете Си през пустинята, Защото милостта Му трае до века;
17 Който порази велики царе, Защото милостта Му трае до века;
18 И изби прочути царе, Защото милостта Му трае до века;
19 Аморейския цар Сион, Защото милостта Му трае до века;
20 И васанския цар Ог, Защото милостта Му трае до века
21 И даде земята им в наследство, Защото милостта Му трае до века.
22 В наследство на слугата Си Израил, Защото милостта Му трае до века.
23 Който си спомни за нас в унижението ни, Защото милостта Му трае до века;
24 И ни избави от противниците ни, Защото милостта Му трае до века;
25 Който дава храна на всяка твар, Защото милостта Му трае до века;
26 Славете небесния Бог, Защото милостта Му трае до века.
20 И видях, че слизаше от небето един ангел, който държеше в ръката си ключа на бездната и една голяма верига.
2 Той улови змея, старовременната змия, която е дявол и сатана, и го върза за хиляда години,
3 и, като го хвърли в бездната, заключи и я запечата над него, за да не мами вече народите, преди да се свършат хилядата години, след което той трябва да бъде пуснат за малко време.
4 И видях престоли; и на тия, които бяха насядали на тях, бе дадено да съдят; видях и душите на ония, които бяха обезглавени поради свидетелствуването си за Исуса, и поради Божието слово, и на ония, които не се поклониха на звяра, нито на образа му, и не приеха белега на челото си и на ръката си; и те оживяха и царуваха с Христа хиляда години.
5 Другите мъртви не оживяха докле не се свършиха хилядата години. Това е първото възкресение.
6 Блажен и свет е оня, който участвува в първото възкресение; над такива втората смърт не ще има сила; а те ще бъдат свещеници Богу и на Христа и ще царуват с Него хиляда години.
21 От тогава Исус почна да известява на учениците Си, че трябва да отиде в Ерусалим, и много да пострада от старейшините, главните свещеници и книжниците, и да бъде убит, и на третия ден да бъде възкресен.
22 Тогава Петър Го взе и почна да Го мъмри, като казваше: Бог да Ти се смили, Господи; това никак няма да стане с Тебе.
23 А Той се обърна и рече на Петра: Махни се зад Мене, Сатано; ти си Ми съблазън; защото не мислиш за Божиите неща, а за човешките.
24 Тогава Исус каза на учениците Си: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека дигне кръста си, и така нека Ме последва.
25 Защото, който иска да спаси живота*(Или: Душата; и така до края на главата.) си, ще го изгуби; а който изгуби живота си, заради Мене, ще го намери.
26 Понеже какво ще се ползува човек, ако спечели целия свят, а живота си изгуби? Или какво ще даде човек в замяна на живота си?
27 Защото Човешкият Син ще дойде в славата на Отца Си със Своите ангели; и тогава ще въздаде всекиму според делата му.
28 Истина ви казвам: Има някои от стоящите тука, които никак няма да вкусят смърт докле не видят Човешкия Син идещ в царството Си.