Book of Common Prayer
88 (По слав. 87). Песен, псалом за Кореевите потомци. За първия певец, по наскърбително боледуване. Поучение на Емана Езраева*. Господи Боже Спасителю мой, И денем и нощем съм викал пред Тебе
2 Нека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие; Приклони ухото Си към вика ми.
3 Защото се насити душата ми на бедствия, И животът ми се приближи до преизподнята.
4 Считан съм с ония, които слизат в рова; Станах като човек, който няма помощ,
5 Изхвърлен между мъртвите, Като убитите, които лежат в гроба, За които Ти не се сещаш вече, И които са отсечени от ръката Ти.
6 Положил си ме в най-дълбокия ров, В тъмни места, в бездните.
7 Натегна на мене Твоят гняв, И с всичките Си вълни Ти си ме притиснал. (Села).
8 Отдалечил си от мене познатите ми; Направил си ме гнусен на тях; Затворен съм, и не мога да изляза.
9 Окото ми чезне от скръб; Господи, Тебе съм призовавал всеки ден, Простирал съм към Тебе ръцете си.
10 На мъртвите ли ще покажеш чудеса? Или умрелите+ ще станат и ще Те хвалят? (Села).
11 В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие, Или в мястото на погибелта 12 Ще се познаят ли в тъмнината чудесните Ти дела, И правдата Ти в земята на забравените?
13 Но аз към Тебе, Господи, извиках; И на ранина молитвата ми ще Те предвари.
14 Господи, защо отхвърли душата ми? Защо криеш лицето Си от мене?
15 От младини съм угнетен и бера душа; Търпя твоите ужаси, и в изумление съм.
16 Гневът Ти мина върху мене; Страхотиите Ти ме отсякоха.
17 Като води ме обикалят цял ден, Купно ме окръжават.
18 Отдалечил си от мене любим и приятел; Познатите ми са мрак.
91 (По слав. 90). Псалом. Песен за съботния ден. Който живее под покрива на Всевишния, Той ще пребъдва под сянката на Всемогъщия.
2 Ще казвам за Господа: Той е прибежище мое и крепост моя, Бог мой, на Когото уповавам.
3 Защото Той ще те избавя от примката на ловеца И от гибелен мор.
4 С перата Си ще те покрива; И под крилата Му ще прибегнеш; Неговата вярност е щит и закрила.
5 Няма да се боиш от нощен страх, От стрелата, която лети денем,
6 От мор, който ходи в тъмнина, От погибел, която опустошава всред пладне.
7 Хиляда души ще падат от страната ти, И десет хиляди от десницата ти, Но до тебе няма да се приближи.
8 Само с очите си ще гледаш, И ще видиш възмездието на нечестивите
9 Понеже ти си казал: Господ е прибежище мое, И си направил Всевишния обиталището си,
10 Затова няма да те сполети никакво зло, Нито ще се приближи язва до шатъра ти.
11 Защото ще заповяда на ангелите Си за тебе Да те пазят във всичките ти пътища.
12 На ръце ще те дигат, Да не би да удариш о камък ногата си.
13 Ще настъпиш лъв и аспид; Ще стъпчеш млад лъв и змия.
14 Понеже той е положил в Мене любовта си, казва Господ, Затова ще го избавя; Ще го поставя в безопасност*, защото е познал името Ми.
15 Той ще Ме призове, и Аз ще го послушам; С него ще съм, когато е в бедствие; ще го избавя и ще го прославя.
16 Ще го наситя с дългоденствие, И ще му покажа спасението, което върша.
92 (По слав. 91). Псалом. Песен за съботния ден. Добро е да славословим Господа И да пеем хваление на Твоето име, Всевишни,
2 Да възвестяваме на ранина милосърдието Ти, И верността Ти всяка нощ,
3 С десетострунен инструмент и с псалтир, С тържествена мелодия на арфа;
4 Защото си ме развеселил, Господи, с деянията Си; С тържествена мелодия на арфа;
5 Колко са велики Твоите дала, Господи! Твърде дълбоки са мислите Ти.
6 Скотски човек не знае това, Нито го разбира безумен,
7 Че нечестивите изникват като тревата, И всички, които вършат беззаконие, цъфтят, Само за да се изтребят вечно.
8 Но Ти, Господи, до века си на високо,
9 Защото, ето, враговете Ти ще погинат; Ще се разпръснат всички, които вършат беззаконие.
10 Но моя рог Ти ще въздигнеш като рог на дивия вол; Аз ще бъда помазан с прясно миро;
11 И окото ми ще види повалянето на ония, които ме причакват; Ушите ми ще чуят за възмездието на злодейците, които се дигат против мене.
12 Праведният ще цъфти като палма, Ще расте като кедър в Ливан;
13 Насадени в дома Господен Ще цъфтят в дворовете на нашия Бог.
14 Ще бъдат плодоносни и в дълбока старост, Ще бъдат сочни и зелени;
15 За да възвестят, че е праведен Господ, Моята канара, у Когото няма неправда.
11 След това видях небето отворено, и ето бял кон, и Оня, Който яздеше на него, се наричаше Верен и Истинен, и съди и воюва праведно.
12 Очите Му бяха огнен пламък, на главата Му бяха много корони и носеше написано име, което никой не знаеше, а само Той;
13 и беше облечен в дреха, попръскана с кръв; и името Му беше Божието слово.
14 И небесните войски, облечени в бял и чист висон, следваха подир Него на бели коне.
15 Из устата Му излизаше остър меч, за да порази с него народите; и Той ще ги управлява с желязна тояга и ще стъпче лина на лютия гняв на Бога Всемогъщий.
16 И на дрехата и на бедрото Му имаше написано име: Цар на царете, и Господ на господарите.
13 А Исус, като дойде в околностите на Кесария Филипова, попита учениците Си, казвайки: Според както казват хората, Човешкият Син Кой е?
14 А те рекоха: Едни казват, че е Йоан Кръстител; други пък 15 Казва им: Но според както вие казвате, Кой съм Аз?
16 Симон Петър в отговор рече: Ти си Христос*(Т.е. Месия, Помазаник.), Син на живия Бог.
17 Исус в отговор му каза: Блажен си, Симоне, сине Йонов, защото плът и кръв не са ти открили това, но Отец Ми, Който е на небесата.
18 Пък и Аз ти казвам, че ти си Петър*(Значи: Канара.) и на тая канара ще съградя Моята църква; и портите на ада няма да й надделеят.
19 Ще ти дам ключовете на небесното царство; и каквото вържеш на земята, ще бъде вързано на небесата, а каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата.
20 Тогава заръча на учениците, никому да не казват, че Той е [Исус] Христос.