Book of Common Prayer
93 (По слав. 92). Господ царува; облечен е с величие; Облечен е Господ и опасан с мощ; Още и вселената е утвърдена така щото да не може да се поклати.
2 От векове е утвърден Твоят престол; Ти си от вечността.
3 Господи, пороите издигнаха, Пороите издигнаха гласа си; Пороите издигнаха бученето си.
4 Господ, Който е на високо. Е по-силен от гласовете на големи води, От силните морски вълни.
5 Твоите свидетелства са твърде верни; На Твоя дом, Господи, подобава светост за винаги.
96 (По слав. 95). Пейте Господу нова песен, Пейте Господу, всички земи.
2 Пейте, Господу благославяйте името Му, Благовествувайте из ден в ден извършеното от Него избавление.
3 Възвестявайте между народите славата Му, Между всичките племена чудесните Му дела.
4 Защото велик е Господ и твърде достохвален, Достопочитаем е повече от всичките богове.
5 Защото всичките богове на племената са нищожества; А Иеова е направил небесата.
6 Пред Него са блясък и величие, Сила и красота в светилището Му.
7 Отдайте Господу, всички родове на племената, Отдайте Господу слава и сила;
8 Отдайте Господу славата дължима на името Му; Принесете приноси и влезте в дворовете Му;
9 Поклонете се Господу в света премяна; Треперете пред Него всички земи.
10 Кажете между народите: Господ царува; А при това вселената е утвърдена та да не може да се поклати. Той ще съди племената с правота.
11 Нека се веселят небесата и нека се радва земята. Нека бучи морето и всичко що има в него.
12 Нека се развеселят полетата и всичко, което е на тях: Тогава ще пеят с радост всичките дървета и гората
13 Пред Господа, защото Той иде. Защото иде да съди земята; Ще съди света с правда. И племената във верността Си.
34 (По слав. 33). Псалом на Давида, когато се престори на луд пред Авимелеха*, който го пусна та си отиде. По еврейски азбучен псалом. Ще благославям Господа на всяко време Похвала към Него ще бъде винаги в устата ми.
2 С Господа ще се хвали душата ми; Смирените ще чуят това и ще се зарадват.
3 Величайте Господа с мене, И заедно нека възвеличим името Му.
4 Потърсих Господа; и Той ме послуша, И от всичките ми страхове ме избави.
5 Погледнах към Него; и светнаха очите им, И лицата им никога няма да се посрамят.
6 Тоя сиромах извика; и Господ го послуша, И от всичките му неволи го избави.
7 Ангелът на Господа се опълчва около ония, които Му се боят, И ги избавя.
8 Вкусете и вижте, че Господ е благ; Блажен оня човек, който уповава на Него.
9 Бойте се от Господа, вие Негови светии; Защото за боящите се от Него няма оскъдност.
10 Лъвчетата търпят нужда и глад; Но ония, които търпят Господа, няма да бъдат в оскъдност за никое добро.
11 Дойдете, чада, послушайте мене; Ще ви науча на страх от Господа.
12 Желае ли човек живот, Обича ли благоденствие, за да види добрини? -
13 Пази езика си от зло И устните си от лъжливо говорене.
14 Отклонявай се от злото и върши доброто, Търси мира и стреми се към него.
15 Очите на Господа са върху праведните, И ушите Му към техния вик.
16 Лицето на Господа е против ония, които вършат зло, За да изтреби помена им от земята.
17 Праведните извикаха, и Господ послуша, И от всичките им беди ги избави.
18 Господ е близо при ония, които са със съкрушено сърце, И спасява ония, които са с разкаян дух.
19 Много са неволите на праведния; Но Господ го избавя от всички тях;
20 Той пази всичките му кости; Ни една от тях не се строшава.
21 Злощастието ще затрие грешния; И ония, които мразят праведния, ще бъдат осъдени.
22 Господ изкупва душата на слугите Си; И от ония, които уповават на Него, ни един няма да бъде осъден.
10 А като се молеше Ездра и се изповядваше с плач, паднал пред Божия дом, събра се при него от Израиля едно много голямо множество мъже, жени и деца; защото людете плачеха много горчиво.
2 Тогава Сехания, Ехииловият син, от Еламовите потомци, проговори та рече на Ездра: Ние извършихме престъпление против своя Бог, като взехме чужденки от племената на земята; все пак, обаче, сега има надежда за Израиля относно това нещо.
3 Сега, прочее, нека направим завет с нашия Бог да напуснем всички тия жени и родените от тях, съгласно съвета на господаря ми и на ония, които треперят от заповедта на нашия Бог; и нека се постъпи според закона.
4 Стани, защото това нещо на тебе принадлежи; и ние сме с тебе; бъди храбър и действувай.
5 Тогава Ездра стана та закле началниците на свещениците, на людете и на целия Израил, че ще постъпят според това заявление. И те се заклеха.
6 Тогава Ездра стана от пред Божия дом та отиде в стаята на Иоанана, Елиасивовия син; но когато стигна там, не яде хляб и не пи вода, защото тъжеше за престъплението на ония, които са били в плена.
7 Сетне прогласиха по Юда и Ерусалим между всичките върнали се от плена да се съберат в Ерусалим,
8 и да бъде конфискуван целият имот на всеки, който не би дошъл за три дни според решението на началниците и старейшините, и сам той да бъде отлъчен от обществото на ония, които са били в плен.
9 И така, в три дни се събраха всичките Юдови и Вениаминови мъже в Ерусалим. Беше деветият месец, на двадесетия ден от месеца; и всичките люде, седейки в двора пред Божия дом, трепереха поради това нещо и от поройния дъжд.
10 Тогава свещеник Ездра стана та им рече: Вие сте извършили престъпление, като сте взели чужденки за жени та сте увеличили виновността на Израиля.
11 Сега, прочее, изповядайте се на Господа Бога на бащите си и изпълнете волята Му, и отлъчете се от племената на тая земя и от чужденките жени.
12 Тогава цялото събрание отговаряйки рече със силен глас: Както си казал, така подобава нам да направим.
13 Людете, обаче, са много, и понеже времето е много дъждовито, не можем да стоим вън; при това, работата не е за един ден, нито за два, защото сме мнозина, които сме съгрешили в това нещо.
14 Затова, нека се назначат нашите първенци да надзирават тая работа за цялото общество, и в определени времена нека дохождат пред тях всички, които са взели за жени чужденки по нашите градове, и заедно с тях старейшините на всеки град, и съдиите му, догдето се върне от нас пламенният гняв на нашия Бог поради това нещо.
15 И понеже само Ионатан Асаиловият син и Яазия Текуевият син станаха да се противят с Месулам и левитина Саватай, които ги подкрепиха,
16 затова завърналите се от плена постъпиха така; и отделиха се от свещеник Ездра някои началници на бащини домове , според бащините си домове, всички по име; и те седнаха на първия ден от десетия месец да изследват тая работа.
17 И до първия ден от първия месец свършиха с всичките мъже, които бяха взели за жени чужденки.
11 защото можеш да се научиш, че няма повече от дванадесет дена откак възлязох на поклонение в Ерусалим.
12 И не са ме намирали нито в храма, нито в синагогите, нито в града, да се препирам с някого или да размирявам народа.
13 И те не могат да докажат пред тебе това, за което ме обвиняват сега.
14 Но това ти изповядвам че, според учението* което те наричат ерес, така служа на бащиния ни Бог, като вярвам8всичко що е по закона и е писано в пророците,
15 и че се надявам на Бога, че ще има възкресение на праведни и неправедни, което и те сами приемат.
16 Затова и аз се старая да имам всякога непорочна съвест и спрямо Бога и спрямо човеците.
17 А след изтичането на много години, дойдох да донеса милостини, на народа си и приноси.
18 А когато ги принасях те ме намериха в храма очищен, без да има навалица или размирие;
19 но имаше някои юдеи от Азия, който трябваше да се представят пред тебе и да ме обвинят, ако имаха нещо против мене.
21 освен ако е само в тоя вик, който издадох като стоях между тях, Поради учението за възкресението на мъртвите ме съдите днес.
12 Каза и на този, който го беше поканил: Когато даваш обед или вечеря, недей кани приятелите си, ни братята си, ни роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят, и ти бъде отплатено.
13 Но когато даваш угощение, поканвай сиромаси, недъгави, куци, слепи;
14 и ще бъдеш блажен, защото, понеже те нямат с какво да ти отплатят, ще ти бъде отплатено във възкресението на праведните.
15 И като чу това един от седящите с Него, рече му: Блажен е онзи, който ще яде хляб в Божието царство.
16 А Той му рече: Някой си човек даде голяма вечеря и покани мнозина.
17 И в часа на вечерята изпрати слугата си да рече на поканените: Дойдете, понеже всичко е вече готово.
18 А те всички почнаха единодушно да се извиняват. Първият му рече: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме.
19 Друг рече: Купих си пет чифта волове, и отивам да ги опитам; моля ти се извини ме.
21 И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът, разгневен рече на слугата си: Излез скоро на градските улици и пътеки, и доведи тука сиромасите, недъгавите, слепите и куците.
22 И слугата рече: Господарю, каквото си заповядал стана, и още място има.
23 И господарят рече на слугата: Излез по пътищата и по оградите, и колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми;
24 защото ви казвам, че никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми.