Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
32 Слово, което биде от Господа към Иеремия в десетата година на иудейския цар Седекия; тая година беше осемнайсетата година на Навуходоносора.
2 (A)Тогава войската на вавилонския цар обсаждаше Иерусалим, и пророк Иеремия беше затворен в стражарницата, която беше при дома на иудейския цар.
3 (B)Иудейският цар Седекия го затвори там, като рече: „защо пророкуваш и казваш: тъй казва Господ: ето, Аз ще предам тоя град в ръцете на вавилонския цар, и той ще го превземе;
6 И рече Иеремия: такова беше към мене словото Господне:
7 (A)ето Анамеил, син на чича ти Салума, иде при тебе да ти каже: купи моята нива, която е в Анатот, защото по роднинско право тебе се пада да я купиш.
8 (B)И Анамеил, чичовият ми син, дойде при мене, по словото Господне, в стражарницата и ми каза: купи нивата ми в Анатот, във Вениаминовата земя, защото правото на наследство е твое, и купилното право е твое; купи си я. Тогава узнах, че това беше слово Господне.
9 И купих от Анамеила, чичовия ми син, нивата в Анатот и претеглих му седем сикли сребро и десет сребърника;
10 и записах на книга, запечатах я, повиках при това свидетели и претеглих на къпони среброто.
11 И взех купилния запис, както запечатания според закона и наредбата, тъй и отворения, –
12 (C)и дадох тоя купилен запис на Варуха, син на Нирия, Маасеев син, пред очите на Анамеила, чичов син, и пред очите на свидетели, които подписаха тоя купилен запис пред очите на всички иудеи, които седяха в стражарницата;
13 и заповядах на Варуха в тяхно присъствие:
14 тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: вземи тия записи, – купилния запис, който е запечатан, и отворения запис, – и ги тури в глинен съд, за да останат там дълго време.
15 (D)Защото тъй казва Господ Саваот, Бог Израилев: в тая земя пак ще се купуват къщи, ниви и лозя.
91 Псалом. Песен за съботния ден.
2 (A)Добро е да славим Господа и да възпяваме Твоето име, Всевишний,
3 (B)да разгласяме сутрин Твоята милост, и Твоята истина – нощем,
4 на десетострунно свирало и на псалтир, с песен на гусла.
5 Защото Ти ме развесели, Господи, с Твоите творения: възхищавам се от делата на Твоите ръце.
6 (C)Колко са велики делата Ти, Господи! дивно дълбоки са Твоите помисли!
14 Насадени в дома Господен, те цъфтят в дворите на Бога нашего;
15 (A)те и на старост са плодовити, сочни и свежи,
16 за да разгласят, че е праведен Господ, моята скала, и няма неправда в Него.
6 (A)Голяма печалба е да бъде човек благочестив и доволен от себе си.
7 (B)Понеже нищо не сме донесли на света, явно е, че не можем и нищо да изнесем.
8 (C)Като имаме прехрана и облекло, нека с това бъдем доволни.
9 (D)А ония, които искат да се обогатяват, падат в изкушение, в примка и в много безразсъдни и вредни похоти, които потопяват човеците в провала и погибел.
10 Защото корен на всички злини е сребролюбието, на което предавайки се, някои се отклониха от вярата и си навлякоха много мъки.
11 Но ти, човече Божий, бягай от тия неща и стреми се към правда, благочестие, вяра, любов, търпение и кротост.
12 Подвизавай се с добрия подвиг на вярата: дръж се о вечния живот, за който ти биде и повикан и изповяда доброто изповедание пред много свидетели.
13 (E)Наръчвам ти пред Бога, Който всичко животвори, и пред Христа Иисуса, Който засвидетелствува доброто изповедание пред Понтия Пилата,
14 да спазиш заповедта чиста, безукорна, дори до явяването на Господа нашего Иисуса Христа,
15 (F)което, кога му дойде време, ще открие блажения и едничък Властител, Цар на царете и Господар на господаруващите,
16 (G)Който е едничък безсмъртен и живее в непристъпна светлина, Когото никой от човеците не е видял, нито може да види. Нему чест и владичество вовеки. Амин.
17 (H)Наръчвай на богатите в тоя свят, да не мислят високо за себе си, нито да се надяват на непостоянното богатство, а на живия Бог, Който ни дава всичко в изобилие за наслада;
18 да вършат добро, да богатеят с добри дела, да бъдат щедри и общителни,
19 (I)като по този начин си събират съкровище – добра основа за бъдещето, за да постигнат вечен живот.
19 Някой си човек беше богат, обличаше се в багреница и висон и всеки ден пируваше бляскаво.
20 Имаше тъй също един сиромах, на име Лазар, който струпав лежеше при вратата му
21 и петимен беше да се нахрани от трохите, що падаха от трапезата на богаташа, и псетата прихождаха, та ближеха струпите му.
22 Умря сиромахът, и занесоха го Ангелите в лоното Авраамово; умря и богаташът, и го погребаха;
23 и в ада, когато беше на мъки, подигна очите си, видя Авраама отдалеч и Лазаря в лоното му
24 и, като извика, рече: отче Аврааме, смили се над мене, и прати Лазаря да намокри края на пръста си във вода и да ми разхлади езика, защото се мъча в тоя пламък.
25 (A)Авраам пък рече: чедо, спомни си, че ти получи вече доброто си приживе, а Лазар – злото: сега пък той тук се утешава, а ти се мъчиш;
26 па освен това между нас и вас зее голяма пропаст, та ония, които искат да преминат оттук при вас, да не могат, тъй също и оттам към нас да не преминават.
27 А той рече: моля ти се тогава, отче, прати го в бащината ми къща,
28 защото имам петима братя, та да им засвидетелствува, за да не дойдат и те в това място на мъката.
29 (B)Авраам му рече: имат Моисея и пророците: нека ги слушат.
30 А той рече: не, отче Аврааме, но ако някой от мъртвите отиде при тях, ще се покаят.
31 Тогава Авраам му рече: ако Моисея и пророците не слушат, то и да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.