Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Псалом Давидов.
2 (A)Защо се вълнуват народите, и племената замислят суетни неща?
2 Въстават царете земни. И князете се съвещават заедно против Господа и против Неговия Помазаник.
3 „Да разкъсаме – казват – техните вериги и да смъкнем от себе си техните окови.“
4 (B)Оня, Който живее на небесата, ще се насмее, Господ ще ги поругае.
5 Тогава в гнева Си ще им заговори и с яростта Си ще ги смути:
6 (C)„Аз помазах Моя Цар над Сион, Моята света планина;
7 (D)ще възвестя определението: Господ Ми каза: Син Мой си Ти; Аз днес Те родих[a];
8 (E)искай от Мене, и ще Ти дам народите за Твое наследие, и всичко до край-земя за Твое владение.
9 (F)Ти ще ги поразиш с железен жезъл; ще ги строшиш като грънчарски съд.“
10 (G)И тъй, вразумете се, царе; вземете поука, съдии земни!
11 Служете Господу със страх и радвайте се (пред Него) в трепет.
12 (H)Отдайте почит Сину, за да се не разгневи, и за да не погинете във вашия път, защото Неговият гняв скоро ще се разпали. Блажени са всички, които се Нему уповават.
20 (A)Когато Пасхор, Емеров син, свещеник и надзорник в дома Господен, чу, че Иеремия изговорил пророчески тия думи,
2 (B)той удари пророка Иеремия и го тури в клада, що беше до горните порти Вениаминови при дома Господен.
3 Ала на другия ден Пасхор освободи Иеремия от кладата, и Иеремия му рече: не Пасхор[a] те нарече Господ, а Магор Мисавив[b].
4 (C)Защото тъй казва Господ: ето, ще те направя ужас за тебе самия и за всички твои приятели, и ще паднат от меча на враговете си, и очите ти ще видят това. И цял Иуда ще предам в ръцете на вавилонския цар, който ще ги откара във Вавилон и с меч ще ги порази.
5 (D)И ще предам всичкото богатство на тоя град, целия му имот и всичките му скъпоценности; и всичките съкровища на царете иудейски ще дам в ръцете на враговете им, които ще ги разграбят, ще ги вземат и ще ги отнесат във Вавилон.
6 И ти, Пасхоре, и всички, които живеят в твоята къща, ще отидете в плен; и ще отидеш във Вавилон – там ще умреш и там ще бъдеш погребан, ти и всички твои приятели, на които ти лъжливо пророкува!
7 (E)Ти, Господи, ме увличаше, – и аз съм увлечен; Ти си по-силен от мене – и надви, и аз всеки ден съм за присмех, всеки се гаври с мене.
8 Защото, щом заговоря, – викам за насилие, викам за разорение, понеже словото Господне стана за мене безчестие и всекидневен присмех.
9 (F)И си спомних: няма да напомням за Него, нито ще говоря вече в Негово име; но в сърце ми беше като че ли разпален огън, заключен в костите ми, и аз се измъчих да го задържам, и – не можах.
10 Защото аз слушах шушукане от мнозина, заплаха – отвред: заявете, казваха те, и ние ще го обвиним. Всички, които живяха с мене в мир, ме дебнат, не ще ли се спъна: „може би, казват, той ще се улови, и ние ще го надвием и ще му отмъстим“.
11 (G)Но с мене е Господ като силен ратоборец; затова моите гонители ще се спънат и не ще надвият; твърде много ще се посрамят, защото постъпваха неразумно; посрамата ще бъде вечна, никога не ще бъде забравена.
12 (H)Господи на силите! Ти изпитваш праведния и виждаш вътрешността и сърцето. Дай да видя Твоето отмъщение над тях, защото Теб поверих делото си.
13 Пейте Господу, хвалете Господа, защото Той спасява душата на бедния от ръцете злодейски.
14 (I)Проклет да е денят, в който се родих; денят, в който ме роди майка ми, да не бъде благословен!
15 Проклет да е човекът, който е занесъл вест на баща ми и е казал: „роди ти се син“ и с това го е много зарадвал.
16 (J)И да стане с тоя човек, каквото с градовете, които Господ разруши и не пожали; да чува той утрин писък и на пладне – ридание,
17 задето ме не уби в самата утроба – тъй че майка ми да станеше мой гроб, и утробата ѝ да останеше вечно бременна.
18 (K)За какво съм излязъл из утробата, за да гледам мъки и скърби, и дните ми да изминават в безславие?
18 (A)И някой си началник Го попита: Учителю благий, какво да сторя, за да наследя живот вечен?
19 А Иисус му рече: защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог;
20 (B)знаеш заповедите: не прелюбодействувай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствувай, почитай баща си и майка си.
21 А той рече: всичко това съм опазил от младини.
22 (C)Като чу това, Иисус му каза: още едно ти не достига: всичко, що имаш, продай и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето, па дойди и върви след Мене.
23 А той, като чу това, натъжи се, защото беше твърде богат.
24 (D)Като видя, че той се натъжи, Иисус рече: колко мъчно ще влязат в царството Божие ония, които имат богатство!
25 Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие.
26 Които чуха това, рекоха: а кой може да се спаси?
27 Но Той рече: невъзможното за човеците е възможно за Бога.
28 (E)Петър пък каза: ето, ние оставихме всичко и Те последвахме.
29 Той им рече: истина ви казвам: няма никой, който да е оставил къща, или родители, или братя, или сестри, или жена, или деца, заради царството Божие,
30 и да не е получил много повече в сегашно време, па и в идещия век живот вечен.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.