Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Началнику на хора. Не погубвай. Творение от Давида, когато Саул прати да пазят около къщата му, за да го убие.
1-2 (A)Избави ме от враговете ми, Боже мой, защити ме от въстаналите против мене!
3 Избави ме от ония, които вършат беззаконие; спаси ме от кръвниците;
4 (B)защото, ето, те дебнат душата ми; събират се против мене силните, без престъпление и без грях от моя страна, Господи;
5 (C)без моя вина се стичат и въоръжават; дигни се мен на помощ и погледни.
6 (D)Ти, Господи, Боже на силите, Боже Израилев, дигни се да посетиш всички народи и недей щади ни едного от нечестивите беззаконници;
7 вечер те се връщат, вият като псета и ходят около града;
8 (E)ето, изригват хули с езика си; в устата им мечове, „защото, – мислят си те, кой слуша?“
9 (F)Но Ти, Господи, ще се насмееш над тях; Ти ще посрамиш всички народи.
10 (G)Силата е у тях, но аз към Тебе прибягвам, защото Бог е мой застъпник.
11 Моят Бог, Който ме милува, ще ме превари; Бог ще ми даде да гледам на моите врагове.
12 Не ги умъртвявай, за да не забрави моят народ; разпръсни ги със силата Си и повали ги, Господи, Защитниче наш.
13 (H)Думата от езика ми е грях в устата ми; нека се хванат в гордостта си за клетвата и лъжата, която изговарят.
14 (I)Разпръсни ги с гняв, разпръсни ги, за да ги няма; и нека познаят, че Бог владичествува над Иакова до краищата на земята.
15 Нека се връщат вечер, нека вият като псета и ходят около града;
16 (J)нека се скитат да търсят храна, и ненаситени да прекарат нощите.
17 Аз. пък ще възпявам Твоята сила и от ранни зори ще прогласям Твоята милост, защото Ти ми беше защита и прибежище в деня на моето нещастие.
18 Сило моя! Тебе ще възпявам, защото Бог е мой застъпник, мой Бог, Който ме милува.
3 (A)Казват: ако мъж напусне жена си, и тя го остави и стане жена на друг мъж, може ли тя да се върне при него? Не ще ли с това да се оскверни оная земя? А ти с мнозина любовници блудствува, – и при все туй върни се при Мене, казва Господ.
2 (B)Дигни очи към оброчищата и разгледай, де не са блудствували с тебе? По пътища седеше ти заради тях като арабин в пустиня, и оскверни земята с твоя блуд и с твоето лукавство.
3 Заради това бидоха спрени дъждовете и нема късен дъжд; но ти имаше чело на блудница, – изгуби срама.
4 (C)Не ще ли викаш отсега към Мене: Отче, Ти беше наставник на младостта ми!
5 Нима Той винаги ще бъде в гняв? и нима вечно ще го задържа в Себе Си? Ето, що говориш ти, а вършиш зло и в него успяваш.
6 (D)Господ ми рече в дните на цар Иосия: видя ли ти, що върши отстъпницата, дъщерята Израилева? Тя ходи на всяка висока планина и под всяко клонесто дърво, и там блудствува.
7 (E)И след като тя вършеше всичко това, Аз казвах: върни се при Мене; но тя се не върна; и видя това вероломната ѝ сестра Иудея.
8 (F)И видях, че, когато заради всички прелюбодейства на отстъпницата, дъщерята Израилева, Аз я напуснах и ѝ дадох разводно писмо, вероломната ѝ сестра, Иудея, не се побоя, а отиде и сама блудствува.
9 (G)И с явно блудодейство тя оскверни земята, и прелюбодействуваше с камък и с дърво.
10 Но при все това вероломната ѝ сестра Иудея не се обърна към Мене от все сърце, а само присторено, каза Господ.
11 (H)И рече ми Господ: отстъпницата, дъщерята Израилева, излезе по-права, нежели вероломна Иудея.
12 (I)Иди прогласи тия думи към север и речи: върни се, отстъпнице, дъще Израилева, казва Господ. Аз не ще излея върху вас Моя гняв; защото Аз съм милостив, казва Господ, – няма вечно да негодувам.
13 (J)Признай само вината си: защото ти отстъпи от твоя Господ Бог и разпътствува с чужди под всяко клонесто дърво, а Моя глас не слушахте, казва Господ.
14 (K)Върнете се, деца отстъпници, казва Господ, защото Аз се съчетах с вас, и ще взема от вас по едного от град и по двама от племе и ще ви заведа на Сион.
1 (A)Павел, раб Божий и апостол на Иисуса Христа за вярата на Божиите избраници и за познаване истината на благочестието,
2 (B)с надежда за вечен живот, който неизменният в словото Си Бог обеща преди вечни времена,
3 (C)а в свое време яви словото Си чрез проповедта, мене поверена по заповед на нашия Спасител, Бога, –
4 до Тита, истинско по общата вяра чедо: благодат, милост и мир от Бога Отца и от Господа Иисуса Христа, нашия Спасител.
5 Затова те оставих в Крит, за да довършиш несвършеното и да поставиш по всички градове презвитери, както бях ти поръчал:
6 (D)който е непорочен, на една жена мъж и има деца верни, неукорявани в разпътство или непокорство.
7 (E)Защото епископът, като Божий разпоредник, трябва да е непорочен, не високомерен, не гневлив, не пияница, не побойник, не алчен за гнусна печалба,
8 но страннолюбив, добролюбив, целомъдър, справедлив, благочестив, въздържан,
9 (F)да се държи о истинското слово, според както е научен, та да бъде силен и да наставлява в здравото учение и да изобличава ония, които се противят.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.