Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
18 Слово, което биде към Иеремия от Господа:
2 стани, та слез в дома на грънчаря, и там ще ти явя Моите думи.
3 И слязох в дома на грънчаря, и ето, той работеше своята работа на колелото.
4 И съдът, който грънчарят правеше от глина, се развали в ръцете му; и той изново направи от него друг съд, какъвто му текна да направи.
5 И биде слово Господне към мене:
6 (A)доме Израилев, не мога ли постъпи с вас, както тоя грънчар? казва Господ. Ето, каквото е глината в ръцете на грънчаря, това сте и вие в Моите ръце, доме Израилев.
7 (B)Понякога Аз кажа за някой народ и царство, че ще го изкореня, съкруша и погубя;
8 (C)но ако тоя народ, върху който съм изрекъл това, се обърне от лошите си дела, Аз отлагам злото, що съм намислил да му сторя.
9 А понякога кажа за някой народ и царство, че ще го устроя и утвърдя;
10 но ако той върши зло пред Моите очи и не слуша гласа Ми, ще отменя доброто, с което съм искал да го облагодетелствувам.
11 (D)И тъй, кажи на мъжете Иудини и на жителите иерусалимски: тъй казва Господ: ето, Аз ви готвя зло и кроя нещо против вас; затова обърнете се всеки от лошия си път и изправете пътищата си и постъпките си.
Псалом.
Началнику на хора. Псалом Давидов.
1-2 Избави ме, Господи, от зъл човек, запази ме от потисник:
3 те мислят зло в сърце си, всеки ден се опълчват за бой;
4 (A)изострят езика си като змия; под устата им е аспидна отрова.
5 (B)Запази ме, Господи, от ръцете на нечестивеца, запази ме от потисниците, които са намислили да поклатят стъпките ми.
6 (C)Горделивите заложиха клопки за мене и примки, простряха мрежа по пътя, нагласиха клопки за мене.
13 (A)Зная, че Господ ще извърши съд за угнетените и правда за бедните.
14 Да, праведните ще славят Твоето име; непорочните ще обитават пред Твоето лице.
1 Павел, окованик Иисус Христов, и брат Тимотей, до възлюбения Филимона, наш сътрудник,
2 и до Апфия, възлюбена сестра, и до Архипа, наш съратник, и до домашната ти църква:
3 благодат вам и мир от Бога Отца нашего и от Господа Иисуса Христа.
4 (A)Благодаря на моя Бог винаги, кога те споменувам в молитвите си,
5 понеже слушам за твоята любов и вяра, която имаш към Господа Иисуса и към всички светии,
6 (B)и моля, щото общността на твоята вяра с нашата да се покаже на дело в познание на всяко у вас добро в Христа Иисуса.
7 Защото ние се много радваме и утешаваме поради твоята любов, брате, понеже чрез тебе се успокоиха сърцата на светиите.
8 Затова, макар че имам голямо в Христа дръзновение да ти заповядвам, каквото трябва,
9 все пак от любов към тебе, моля те аз, какъвто съм старец Павел, а сега и окованик Иисус Христов,
10 (C)моля те за моето чедо Онисима, когото родих в оковите си:
11 той някога беше непотребен за тебе, а сега е потребен тебе и мене, и го пращам назад;
12 а ти го приеми като мое сърце.
13 Аз исках да го задържа при мене си, за да ми служи вместо тебе в оковите за благовестието;
14 ала без твое съгласие не исках нищо да извърша, за да бъде твоята добрина не като по принуждение, а доброволна.
15 Защото, може би, той заради това се отлъчи за малко време от тебе, за да го приемеш завинаги,
16 (D)не вече като роб, а по-горе от роб, като брат възлюбен, твърде много за мене, а още повече за тебе – и по плът, и в Господа.
17 И тъй, ако ме имаш за съучастник, приеми го като мене.
18 Ако пък с нещо те е обидил, или ти е длъжен, мини това на моя сметка.
19 Аз, Павел, написах с ръката си: аз ще заплатя, за да ти не кажа, че ти и самичък цял си ми длъжен.
20 Да, брате, дано да получа от тебе в Господа, което прося: успокой сърцето ми в Господа.
21 Убеден в твоята послушност, писах ти, знаейки, че ще направиш и повече, отколкото казвам.
25 С Него вървеше множество народ, а Той се обърна и им рече:
26 (A)ако някой дохожда при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си и децата си, братята и сестрите си, та дори и самия си живот, той не може да бъде Мой ученик;
27 (B)и който не носи кръста си, а върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.
28 Защото кой от вас, кога иска да съгради кула, не ще седне първом да пресметне разноските, дали има, каквото е нужно за доизкарването ѝ,
29 та, кога тури основите и не може да я доизкара, да не би някак да почнат да му се смеят всички, които гледат,
30 и да казват: тоя човек почна да строи, и не можа да доизкара?
31 Или кой цар, отивайки на война срещу друг цар, не ще седне да се посъветва първом, дали може с десет хиляди да противостои на оногова, който иде срещу него с двайсет хиляди?
32 Инак, докато е онзи още далеч, той ще проводи при него пратеници да моли за мир.
33 Тъй, прочее, всеки от вас, който се не отрече от всичко, що има, не може да бъде Мой ученик.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.