Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

(Алилуия.)

148 ^(A)Хвалете Господа от небесата, хвалете Го във висините.

^2 (B)Хвалете Го, всички Негови Ангели, хвалете Го, всички Негови войнства.

³ Хвалете Го, слънце и луно, хвалете Го, всички блестящи звезди.

^4 (C)Хвалете Го, небеса на небесата и води, които сте по-високо от небесата.

^5 (D)Нека хвалят името на Господа, защото Той (каза – и се създадоха,) заповяда и се сътвориха;

⁶ постави ги за вечни векове; даде наредби, които няма да се нарушат.

⁷ Хвалете Господа от земята, вие, големи риби и всички бездни,

^8 (E)огън и град, сняг и мъгла, и ти, бурний ветре, който изпълняваш словото Му,

⁹ планини и всички хълмове, плодородни дървета и всички кедри,

¹⁰ зверове и всеки добитък, влечуги и птици крилати,

^11 (F)земни царе и всички народи, князе и всички земни съдии,

¹² момци и девойки, старци и деца –

^13 (G)всички да хвалят името на Господа; защото само Неговото име е възвеличено, Неговата слава е на небесата и на земята.

¹⁴ Той въздигна рога на Своя народ, славата на всички Свои светии, на синовете Израилеви, близкия Нему народ. Алилуия.

^17 (A)Но след смъртта на Иодая дойдоха иудейските князе и се поклониха на царя; оттогава царят почна да ги слуша.

¹⁸ И оставиха дома на Господа, Бога на отците си, и почнаха да служат на посветените дървета и на идолите; за тая тяхна вина биде гняв Господен върху Иуда и Иерусалим.

^19 (B)Той им праща пророци да ги обърнат към Господа; те ги убеждаваха, ала тия не слушаха.

^20 (C)И Дух Божий обгърна Захария, син на свещеник Иодая, и той застана на възвишението пред народа и им каза: тъй говори Господ: защо престъпяте Господните заповеди? Успех няма да имате: както вие оставихте Господа, тъй и Той ще ви остави.

^21 (D)Тогава се сговориха против него и го убиха с камъни, по заповед на царя (Иоаса), в двора на Господния дом.

²² Цар Иоас си не спомни доброто, що му беше сторил Иодай, бащата на Захария, а уби сина му. И той, умирайки, думаше: нека Господ види и изиска!

^23 (E)Като измина годината, излезе против него сирийска войска, и влязоха в Иудея и Иерусалим и изтребиха от народа всички князе народни и всичката плячка, взета от тях, пратиха на царя в Дамаск.

^24 (F)Макар сирийската войска да беше дошла в малък брой, но Господ предаде в ръцете им твърде многобройна сила, задето бяха оставили Господа, Бога на отците си. Те извършиха съд и над Иоаса;

6 В тия дни, когато учениците се умножаваха, произлезе между елинистите^[a] ропот против евреите, задето вдовиците им не били пригледвани при разпределяне всекидневните дажби.

² Тогава дванайсетте апостоли, като свикаха цялото множество ученици, казаха: не е добре ние да оставим словото Божие и да се грижим за трапезите.

³ Затова, братя, погрижете се да изберете измежду вас седем души с добро име, изпълнени с Дух Светий и с мъдрост, които ще поставим на тая служба;

⁴ а ние постоянно ще пребъдваме в молитва и в служба на словото.

^5 (A)Това предложение се понрави на цялото множество; и избраха Стефана, мъж изпълнен с вяра и Дух Светий, Филипа и Прохора, Никанора и Тимона, Пармена и Николая, прозелит от Антиохия,

^6 (B)които поставиха пред апостолите, а те, като се помолиха, възложиха ръце на тях.

⁷ И тъй, словото Божие растеше, и броят на учениците се уголемяваше твърде много в Иерусалим; и голямо множество свещеници се покоряваха на вярата.

^51 (A)Твърдоглавци и необрязани по сърце и уши! Вие всякога се противите на Светия Дух, както бащите ви, тъй и вие.

^52 (B)Кого от пророците не гониха бащите ви? Те убиха ония, които предизвестиха идването на Праведника, Чиито предатели и убийци станахте вие сега, –

^53 (C)вие, които приехте Закона при служение на Ангелите, а го не спазихте.

⁵⁴ Като чуваха това, сърцата им се късаха от яд и скърцаха със зъби срещу него.

^55 (D)А Стефан, изпълнен с Дух Светий, като погледна към небето, видя славата Божия и Иисуса да стои отдясно на Бога,

⁵⁶ и каза: ето, виждам небесата отворени и Сина Човечески да стои отдясно на Бога.

⁵⁷ Но те, като закрещяха с висок глас, затулиха ушите си и единодушно се нахвърлиха върху него

^58 (E)и, като го изведоха вън от града, хвърляха камъни върху му; а свидетелите сложиха дрехите си при нозете на един момък, по име Савел,

^59 (F)и хвърляха камъни върху Стефана, който се молеше и думаше: Господи Иисусе, приеми духа ми!

^60 (G)И, като коленичи, викна с висок глас: Господи, не зачитай им тоя грях! И като каза това, почина.