Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

Песен на възлизане. Соломонова.

126 ^(A)Ако Господ не съзида къщата, напразно ще се трудят строителите ѝ; ако Господ не опази града, напразно ще бди стражата.

^2 (B)Напразно вие ставате рано, седите до късно, ядете хляба на скръбта, когато Той на Своя възлюбен дава сън.

^3 (C)Ето, наследие от Господа са децата, награда от Него е плодът на утробата.

⁴ Каквото са стрелите в ръката на силния, това са младите синове.

⁵ Блажен човек, който е напълнил стрелника си с тях! Те няма да се засрамят, когато ще говорят с враговете при портите.

40 ^(A)Утешавайте, утешавайте Моя народ, казва вашият Бог;

^2 (B)говорете на Иерусалим, що му е по сърце, и възвестявайте му, че времето на неговата борба се изпълни, че за неправдата му е дадено удовлетворение, защото от ръката Господня получи двойно за всички свои грехове.

^3 (C)Гласът на викащия в пустинята говори: пригответе път Господу, прави направете в пустинята пътеките за нашия Бог;

^4 (D)всякой дол да се изпълни, и всяка планина и хълм да се снишат; кривините да се изправят, и неравните пътища да станат гладки;

^5 (E)и ще се яви славата Господня, и всяка плът ще види (спасението Божие); защото устата Господни изрекоха това.

^6 (F)Гласът говори: разгласяй! и рече: какво да разгласям? – Всяка плът е трева, и всичката ѝ красота е като полско цвете.

⁷ Тревата изсъхва, цветето увяхва, щом духне върху него духане от Господа: тъй и народът е трева.

^8 (G)Трева изсъхва, цвете увяхва, а словото на нашия Бог ще пребъде вечно.

⁹ Възлез на висока планина, благовестителю Сионе! възвиси силно гласа си, благовестителю Иерусалиме! възвиси, не бой се, кажи на градовете Иудини: ето вашия Бог!

^10 (H)Ето, Господ Бог иде със сила, и мишцата Му – с власт. Ето, наградата Му е с Него, и отплатата Му е пред лицето Му.

^11 (I)Като пастир ще пасе Той своето стадо; агнетата ще взема Той на ръце и ще ги носи на гърдите Си, и ще води дойниците.

²² Защото знаем, че всички твари заедно стенат и се мъчат досега;

^23 (A)и не само те, но и ние сами, които имаме начатъците на Духа, и ние сами стенем в себе си, очаквайки осиновение – изкупване на нашето тяло.

^24 (B)Защото нашето спасение е в надежда. А надеждата за онова, което се вижда, не е надежда, понеже, защо ще се надява някой за нещо, което вижда?

²⁵ Кога пък се надяваме за онова, което не виждаме, с търпение го очакваме.