Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Псалом Давидов.
34 (A)Застъпи се, Господи, в тъжбата с ония, които ме съдят, и обори борещите се с мене;
2 вземи щит и броня и дигни се мен на помощ;
3 извади меч и пресечи пътя на гонителите ми; кажи на душата ми: Аз съм твое спасение!
4 (B)В стид и срам да потънат, които търсят душата ми; да се върнат назад и покрият с безчестие, които ми мислят зло;
5 (C)да бъдат те като прах пред лицето на вятъра, и Ангел Господен да ги прогонва;
6 да бъде пътят им тъмен и плъзгав, и Ангел Господен да ги преследва,
7 (D)защото без вина скриха за мене мрежата си, без вина изкопаха яма за душата ми.
8 (E)Да дойде върху него неочаквана пагуба, и мрежата му, която е скрил за мене, да улови самия него; да падне в нея и да загине.
19 (A)за да не тържествуват над мене ония, които враждуват неправедно против мене, и да си не смигват с очи ония, които ме мразят без вина;
20 защото не за мир говорят те, а против мирните на земята кроят лукави заговори;
21 (B)разтварят уста против мене; говорят: „добре! добре! окото ни видя“.
22 Ти видя, Господи, недей мълча; Господи, не се отдалечавай от мене!
7 (A)И отподир, след като Господ изговори на Иова тия думи, каза на Елифаза Теманеца: разпали се гневът Ми против тебе и против двамата твои другари, задето говорихте за Мене не тъй вярно, както Моят раб Иов.
8 (B)Затова, вземете със себе си седем телеца и седем овена, па идете при Моя раб Иова и пренесете за себе си жертва; и Моят раб Иов ще се помоли за вас, защото само неговото лице ще приема, за да ви не отхвърля, задето говорихте за Мене не тъй вярно, както Моят раб Иов.
9 И отидоха Елифаз Теманец, Вилдад Савхеец и Софар Наамец, и сториха, както Господ им заповяда, – и Господ прие лицето Иовово.
22 След това дохожда във Витсаида; и довеждат при Него един сляп и молят Года се докосне до него.
23 Като хвана слепия за ръка, изведе го вън от селото и, като плюна на очите му, сложи върху му ръце и го попита: вижда ли нещо?
24 Той, като погледна нагоре, каза: виждам човеците да минават като дървета.
25 После пак сложи ръце на очите му и го накара да погледне. И върна се зрението му, и виждаше всичките ясно.
26 И го изпрати дома му, като рече: нито се отбивай в селото, нито пък разказвай някому там за това.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.