Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
1-2 Началнику на хора. На струнни свирала. Псалом Асафов. Песен.
Знаен е в Иудея Бог; велико е Неговото име у Израиля.
3 (A)В Салим беше Неговото жилище, и Неговото пребивание – на Сион.
4 (B)Там строши Той лъкови стрели, щит и меч и война.
5 Ти си славен, по-мощен от грабителските планини.
6 Силните по сърце станаха плячка, заспаха своя сън, и ни един от силните мъже не намери ръцете си.
7 (C)От Твоята заплаха, Боже Иаковов, задряма и колесница, и кон.
8 Ти си страшен, и кой ще устои пред лицето Ти във време на Твоя гняв?
9 (D)Ти възвести от небесата съд; земята се уплаши и утихна,
10 когато Бог стана да съди, за да спаси всички угнетени по земята.
11 (E)И човешкият гняв ще се обърне Тебе за слава: остатъка от гнева Ти ще укротиш.
12 (F)Въздавайте оброци на Господа, вашия Бог, и ги изпълнявайте; всички, които са около Него, да принесат дарове на Страшния:
13 (G)Той укротява духа на князете, Той е страшен за земните царе.
41 (A)Надеждата е суетна: не ще ли паднеш само от един негов поглед?
2 Няма дотолкоз сърцат, който би се осмелил да го побезпокои; а кой може устоя пред Моето лице?
3 (B)Кой Ми е дал по-напред, та и Аз да му върна? Под цялото небе всичко е Мое.
4 Няма да премълча за членовете му, за силата и хубавата тяхна съразмерност.
5 Кой може отгърна горнището на дрехата му, кой ще се приближи до двойните му челюсти?
6 Кой може отвори вратата на лицето му? Зъбите му наоколо – ужас,
7 яките му щитове – великолепие; те са скрепени като с твърд печат;
8 един до друг се допират тъй близко, че и въздух не минава помежду им;
9 един до друг стоят набито, слепили се и не се разместят.
10 Кога киха, издава светлина; очите му са като ресниците на зората;
11 от устата му излизат пламъци, изкачат огнени искри;
13 (A)Бог, когато даваше обещание на Авраама, понеже нямаше никого по-горен, в когото да се закълне, закле се в Себе Си,
14 (B)думайки: „наистина ще те благословя и преблагословя, ще те размножа и преумножа“.
15 (C)И тъй, с дълготърпение Авраам получи обещанието.
16 (D)Човеците се кълнат в по-горен от себе си, и клетвата за потвърждение туря край на всяко противоречие помежду им.
17 (E)Затова Бог, като особено искаше да покаже към наследниците на обещанието неизменната Си воля, си послужи с клетва,
18 та чрез две неизменни неща. в които не е възможно Бог да излъже, да имаме твърда утеха ние, които прибягнахме да се хванем о предстоящата нам надежда,
19 (F)която за душата ни е като непоклатна и яка котва и която влиза най-вътре, зад завесата,
20 (G)където Иисус влезе предтеча за нас, като стана Първосвещеник навеки по чина Мелхиседеков.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.