Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
8 (A)В Египет се възцари нов цар, който не знаеше нищо за Йосиф. 9 Той каза на своя народ: „Ето народът на израилтяните е по-многоброен и по-силен от нас; 10 (B)нека измислим нещо предвидливо против тях, за да не се размножават повече; защото в случай на война те ще се съединят с нашите врагове, ще воюват против нас и ще побягнат от земята ни.“ 11 (C)Тогава поставиха над тях разпоредници на принудителен труд, които да ги измъчват с изнурителна работа. Така те съградиха за фараона градовете Питом и Раамсес[a] като складове за жито. 12 Но колкото повече ги потискаха, толкова повече те се размножаваха и толкова повече се разпространяваха, така че египтяните бяха в ужас от израилтяните. 13 Затова египтяните се отнасяха жестоко към израилтяните като към роби 14 (D)и огорчаваха живота им с тежка работа над глина и тухли, както и с всяка полска работа, с всяка работа, на която с жестокост ги принуждаваха.
15 Египетският цар отправи заповед към бабите акушерки, които оказваха родилна помощ на еврейките и от които едната се казваше Шифра, а другата Фуа: 16 „Когато оказвате родилна помощ на еврейките, внимавайте при раждането: ако е син, умъртвявайте го, ако е дъщеря, нека остане жива.“ 17 Но бабите акушерки се бояха от Бога и не постъпваха така, както им заповяда египетският цар, а оставяха живи момчетата. 18 Тогава египетският цар повика бабите акушерки и им каза: „Защо постъпвате така, че оставяте живи момчетата?“ 19 Бабите отговориха на фараона: „Понеже еврейките не приличат на египетските жени. Те са жизнени и раждат, преди още бабата акушерка да отиде при тях.“ 20 Бог беше благосклонен към бабите акушерки, а народът се умножаваше и усилваше много. 21 Тъй като бабите се бояха от Бога, Той ги дари с наследство. 22 (E)Тогава фараонът отправи заповед към целия си народ: „Всички синове, които се родят на евреите, хвърляйте в Нил, а всички момичета оставяйте живи.“
Раждане на Мойсей
2 Един човек от Левиевия род отиде и се ожени за левитянка. 2 (F)Тази жена зачена и роди син. Понеже тя видя, че детето е красиво, кри го три месеца. 3 Но тъй като не можеше повече да го крие, взе кошче, изплетено от папирусна тръстика, намаза го с асфалт и смола, постави в него детето и го сложи сред тръстиката при брега на Нил. 4 А сестра му стоеше отдалеч, за да види какво ще стане с него.
5 Тогава фараоновата дъщеря дойде на Нил да се къпе, а придружаващите я слугини се движеха по речния бряг. Тя видя кошчето в тръстиката и прати робинята си да го донесе. 6 Когато го отвори, тя видя – ето плачещо дете. Тя се смили над него с думите: „Това е от еврейските деца.“ 7 Тогава сестрата на детето каза на фараоновата дъщеря: „Да отида ли да ти повикам жена кърмачка от еврейките, за да ти откърми детето?“ 8 Фараоновата дъщеря ѝ отговори: „Да, иди.“ Момичето отиде и повика майката на детето. 9 Фараоновата дъщеря ѝ поръча: „Вземи това дете и ми го откърми; ще ти давам заплата за това.“ Жената взе детето и го кърми. 10 (G)А когато детето порасна, тя го заведе при фараоновата дъщеря. Тя го осинови и го нарече Мойсей, „защото, каза тя, от водата го извадих“.
Помощ от Господа
124 (A)Поклонническа песен. На Давид.
Ако Господ не беше с нас –
нека Израил да каже сега, –
2 ако Господ не беше с нас,
когато хората се вдигнаха против нас,
3 (B)тогава живи щяха да ни погълнат,
когато се разпали техният гняв против нас;
4 тогава водите щяха да ни отнесат,
порой щеше да премине над нас;
5 тогава яростните води
биха ни потопили.
6 Да бъде прославен Господ,
Който не ни предаде за плячка на техните зъби.
7 (C)Душата ни се изплъзна като птица от примката на ловец:
примката се скъса и ние се спасихме.
8 (D)Нашата помощ идва в името на Господа,
Който сътвори небето и земята.
Живот в служение на Бога
12 Моля ви, братя, в името на Божието милосърдие да принесете телата си като жива, свята и приятна жертва на Бога – това ще бъде вашето духовно служение на Бога. 2 (A)И недейте се съобразява с този свят, а се преобразявайте чрез вашия обновен ум, за да разпознавате от опит каква е Божията воля – кое е добро, приятно за Него и съвършено.
3 (B)Според дадената ми благодат казвам на всеки един от вас да не се мисли за нещо повече от това, което е, а да мисли за себе си скромно според вярата, каквато Бог е отмерил на всекиго. 4 (C)Защото както в едно тяло имаме много части, но всички части не вършат една и съща работа, 5 така и ние, многото, съставяме едно тяло в Христос, но поотделно сме части, които си принадлежат една на друга. 6 (D)И понеже според дадената ни благодат имаме различни дарби, то ако е пророческа – пророкувай според вярата, 7 ако е служение, постоянствай в служението; учител ли си – в учението, 8 наставник ли си – наставлявай, дарител ли си – дарявай щедро, ръководител ли си – ръководи съвестно, вършиш ли благодеяния – върши ги с радост.
Апостол Петър изповядва вярата в Иисус Христос
13 (A)Когато дойде в областта на Кесария Филипова, Иисус попита учениците Си: „За кого Ме смятат хората Мене, Сина човешки?“ 14 (B)Те отговориха: „Едни – за Йоан Кръстител, други – за Илия, някои пък – за Йеремия или за един от пророците.“ 15 Каза им: „А вие за кого Ме смятате?“ 16 (C)Симон Петър отговори: „Ти си Христос, Синът на живия Бог!“ 17 Тогава Иисус му рече: „Блажен си, Симоне, сине на Йона, защото не плът и кръв[a] ти откри това, а Моят небесен Отец. 18 И Аз ти казвам, че ти си Петър[b] и на този камък ще построя църквата Си, и адовите сили няма да ѝ надделеят. 19 (D)Ще ти дам ключовете на небесното царство и каквото не простиш на земята, няма да бъде простено на небесата, а каквото простиш на земята, ще бъде простено на небесата[c].“ 20 Тогава Иисус заповяда на учениците Си да не казват на никого, че Той е Христос.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.