Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Молитва с увереност в Божията закрила
28 Псалом на Давид.
Аз викам към Тебе, Господи, моя скала:
не бъди безмълвен към мене,
за да не би при Твоето безмълвие
да стана като тези, които слизат в гроб.
2 (A)Чуй моята гореща молитва, когато викам към Тебе,
когато вдигам ръце към святия Твой храм.
3 (B)Не ме събирай с нечестиви
и със злосторници,
които говорят с ближните си за мир,
а в сърцата си таят злоба.
4 (C)Въздай им според техните дела,
според техните злодейства,
въздай им според делата на техните ръце,
отплати им се с каквото заслужават.
5 (D)Понеже не прозряха делата на Господа
и извършеното от Неговите ръце,
Той ще ги съсипе и няма да ги възстанови.
6 Да величаем Господа,
защото Той чу моята гореща молитва.
7 Господ е моя сила и моя защита.
На Него се уповаваше сърцето ми и Той ми помогна.
Затова сърцето ми ликува.
Със своите песни Му благодаря.
8 Господ е сила за Своя народ
и спасителна защита за Своя помазаник.
9 (E)Спаси народа Си и благослови наследството Си,
води го и го възвеличи за вечни времена!
Йосиф в дома на Потифар
39 Йосиф беше отведен в Египет. Там от измаилтяните, които го бяха довели, го купи фараоновият царедворец, египтянинът Потифар, началник на охраната. 2 Господ беше с Йосиф и той имаше успех във всичко и живееше в дома на господаря си, египтянина. 3 Господарят му видя, че Господ е с него и той с Негова помощ има успех във всяко начинание. 4 Йосиф спечели благоволението на господаря си и му служеше. И той го постави за домоуправител и му повери всичко, каквото имаше. 5 А откакто Йосиф стана домоуправител и уредник на имотите му, заради него Господ благослови дома на египтянина. Благословът на Господа беше върху всичко, което Потифар имаше в дома си и в полето. 6 И той остави целия си имот в ръцете на Йосиф и не се грижеше за нищо освен за яденето си. Йосиф беше красив и строен. 7 И жената на господаря му го хареса и рече: „Спи с мене!“ 8 Но той ѝ отказа с думите: „Виж, господарят ми не се грижи за нищо в дома си, защото аз съм тук, и всичко, каквото има, е моя отговорност. 9 В този дом няма по-голям от мене и той не ми е забранил нищо освен тебе, понеже си му жена. Как бих дръзнал да направя такова голямо зло и да съгреша пред Бога?“ 10 И въпреки че тя всекидневно така настояваше пред Йосиф, той не я послуша да спи с нея. 11 Един ден той влезе вкъщи по работа, а там нямаше никой от домашните; 12 и тя го улови за дрехата му, и му каза: „Легни с мене.“ Но той остави дрехата си в ръцете ѝ и избяга навън. 13 А тя, като видя, че той остави дрехата си и побягна навън, 14 извика домашните си и им каза: „Ето довел ни е евреин да се подиграва с нас. Той дойде при мене, за да легне с мене. Но аз завиках високо, 15 а той, като чу, че викам, остави при мене дрехата си и набързо избяга навън.“ 16 И тя запази неговата дреха при себе си, докато господарят му си дойде вкъщи. 17 Тя повтори и пред него същите думи: „Робът евреин, когото ни доведе вкъщи, искаше да се подиграе с мене, 18 но когато аз се развиках, той остави при мене дрехата си и бързо избяга вън.“ 19 Господарят му пламна от гняв, като чу думите на жена си как е постъпил робът с нея.
20 Господарят взе Йосиф и го хвърли в тъмницата, където бяха затворени царските затворници. И той остана в затвора. 21 Но Господ беше милостив с Йосиф и му даде благоволението на началника на затвора. 22 Той постави Йосиф над всички затворници в тъмницата и го определи за отговорник на всичко, което се вършеше там. 23 Началникът на затвора не се грижеше за онова, за което отговаряше Йосиф, защото Господ беше с него и във всичко, което Йосиф правеше, Господ помагаше.
14 (A)И тъй, какво да кажем? Нима у Бога има неправда? Съвсем не! 15 (B)Защото Той каза на Мойсей: „Ще проявя милост към този, към когото ще проявя, ще съжаля този, когото ще съжаля.“[a] 16 Така че това зависи не от желанията или усилията на някого, а от Бога, Който дарява милост. 17 (C)И Писанието казва на фараона: „Аз затова те запазих жив, за да покажа над тебе силата Си и да бъде възвестено Моето име по цяла земя.“ 18 (D)Следователно Бог дарява с милост когото иска и прави коравосърдечен когото иска.
Божият гняв и милосърдие
19 Но ще ми възразиш: „Защо тогава още обвинява? Кой се е възпротивил на волята Му?“ 20 (E)Всъщност кой си ти, човече, че спориш с Бога? Нима изделието ще рече на майстора си: „Защо така си ме направил?“ 21 (F)Или грънчарят няма власт над глината да направи от едно и също замесване един съд за почетна употреба и един за обикновена? 22 Какво от това, ако Бог, желаейки да покаже гнева Си и да разкрие мощта Си, е бил твърде дълготърпелив към съдовете, които заслужаваха гнева Му и бяха обречени на гибел, 23 или пък за да разкрие богатството на Своята слава над съдовете, които заслужават милосърдие и са отредени за слава, 24 дари с милост нас, които Той призова не само от юдеите, но и от езичниците?
25 (G)Така казва и в книгата на Осия: „Ще нарека Мой народ онзи, който не беше Мой народ, и възлюбена – невъзлюбената.“ 26 (H)И на онова място, където им беше казано: „Вие не сте Мой народ“, там ще бъдат наречени синове на живия Бог.
27 (I)(J)А Исаия възкликва за Израил: „Дори Израилевите синове да бъдат многобройни като морския пясък, само един остатък от тях ще се спаси. 28 Защото Господ ще постъпи решително и съвсем справедливо[b] и ще изпълни на земята, каквото е решил.“
29 (K)И както предрече Исаия, „ако Господ Саваот не беше оставил от нас малък остатък, щяхме да станем като Содом и да заприличаме на Гомора.“
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.