Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Божията закрила над праведника
17 Молитва на Давид.
Господи, вслушай се в правото ми дело, обърни внимание на моя зов,
чуй молитвата ми от искрена уста.
2 От Тебе да излезе моята присъда.
Нека Твоите очи погледнат справедливо.
3 (A)Ти вникна в сърцето ми, посети ме нощем,
постави ме на изпитание, но не намери нищо.
Моята уста не съгреши.
4 В човешките дела се придържах към словото на Твоята уста,
опазих се от пътищата на насилниците.
5 (B)Стъпките ми са твърдо в Твоите пътища,
моите крака не се отклониха от тях.
6 Боже, аз Те призовах, защото ще ми отговориш.
Вслушай се в мене, чуй моята дума.
7 Ти, Който спасяваш с десницата Си надяващите се на Тебе от враговете,
които се надигат против тях, яви чудните Си милости.
15 А аз, праведен, ще гледам Твоето лице.
Когато се събудя, ще се наситя с Твоя образ.
Яков бяга от Лаван
31 Донесено беше на Яков, че синовете на Лаван говорят за него така: „Яков заграби всичко, което притежаваше баща ни. От бащиния ни имот той натрупа цялото това богатство.“ 2 Яков видя лицето на Лаван – то вече не беше към него такова, каквото беше преди. 3 (A)Тогава Господ заповяда на Яков: „Върни се в земята на предците си и в родината си! Аз ще бъда с тебе!“
4 Затова Яков изпрати да повикат Рахил и Лия да дойдат на полето при дребния му добитък. 5 Той им каза: „Виждам лицето на баща ви, че вече не е към мене такова, каквото беше преди. Но с мене е Бог на моите предци. 6 А вие знаете, че аз с всички сили работих на вашия баща. 7 Баща ви обаче ме лъга и десет пъти променя възнаграждението ми. Но Бог не го допусна да ми напакости. 8 Когато той кажеше, че капчестият добитък ще бъде за мене като заплата – всичкият добитък раждаше капчести. А когато кажеше, че заплатата са шарените – всичкият добитък раждаше шарени. 9 Така Бог отне тези стада от баща ви и ги даде на мене.
10 Веднаж, когато стадото зачеваше, имах видение насън: ето козлите, които покриваха козите, бяха шарени, капчести и пъстри. 11 (B)Божий ангел ми каза насън: ‘Якове!’ Аз отговорих: ‘Ето ме.’ 12 Той продължи: ‘Вдигни очи и погледни – всичките козли, които са покрили козите, са шарени – капчести и пъстри. Аз виждам всичко, което Лаван ти направи. 13 (C)Аз съм от Ветил, където ти изля масло върху паметника и където ти даде обет пред Мене. Стани сега, излез от тази страна и се върни в родната си земя.’“ 14 В отговор Рахил и Лия му казаха: „Нима имаме още дял и наследство в дома на баща си? 15 Не ни ли смята за чужди? Защото той ни продаде и дори изяде дадените за нас пари. 16 Цялото богатство, което Бог отне от баща ни, е наше, както и на нашите деца. Затова ти прави всичко, каквото Бог ти е заповядал.“ 17 Тогава Яков качи децата си и жените си на камили. 18 Той подкара пред себе си всичкия си добитък, взе цялото си богатство, придобито в Месопотамия, и се отправи на път, за да се върне при баща си Исаак в ханаанската земя. 19 А понеже Лаван беше отишъл да стриже добитъка си, Рахил открадна домашните терафими на баща си. 20 Така Яков измами арамееца Лаван, без да му извести, че си отива. 21 Той побягна с цялото си имущество, премина Ефрат[a] и се насочи към планината Галаад.
Поощрение за молитва и златно правило за живот
7 (A)(B)„Искайте и ще ви се даде, търсете и ще намерите, хлопайте и ще ви се отвори, 8 защото всеки, който иска, получава, и който търси, намира, и на този, който хлопа, ще се отвори. 9 Има ли между вас човек, който, когато синът му поиска хляб, да му даде камък, 10 и когато поиска риба, да му даде змия? 11 (C)И тъй, ако вие, колкото и да сте лоши, знаете да давате добри неща на децата си, то колко повече вашият небесен Отец ще даде добри неща на онези, които искат от Него!
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.