Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Божията закрила над праведника
17 Молитва на Давид.
Господи, вслушай се в правото ми дело, обърни внимание на моя зов,
чуй молитвата ми от искрена уста.
2 От Тебе да излезе моята присъда.
Нека Твоите очи погледнат справедливо.
3 (A)Ти вникна в сърцето ми, посети ме нощем,
постави ме на изпитание, но не намери нищо.
Моята уста не съгреши.
4 В човешките дела се придържах към словото на Твоята уста,
опазих се от пътищата на насилниците.
5 (B)Стъпките ми са твърдо в Твоите пътища,
моите крака не се отклониха от тях.
6 Боже, аз Те призовах, защото ще ми отговориш.
Вслушай се в мене, чуй моята дума.
7 Ти, Който спасяваш с десницата Си надяващите се на Тебе от враговете,
които се надигат против тях, яви чудните Си милости.
15 А аз, праведен, ще гледам Твоето лице.
Когато се събудя, ще се наситя с Твоя образ.
Бог, Който е единствен, закриля Израил
43 (A)(B)А сега така казва Господ, Който те е сътворил, Якове, и Който е определил предназначението ти, Израилю: „Не се бой, защото Аз те спасих, призовах те по име – ти си Мой. 2 Когато минаваш през водите, Аз съм с тебе; минаваш ли през реките – те няма да те потопят. Когато тръгнеш през огъня, няма да се изгориш и пламъкът няма да те обгори. 3 Защото Аз съм Господ, твоят Бог, Всесветият Господ на Израил, твой Спасител. Дадох Египет за твой откуп, предложих Куш и Савея за тебе. 4 Понеже си скъп и ценен в очите Ми, затова Аз те възлюбих, ще дам други като откуп за тебе и народи – за твоя живот. 5 Не се бой, защото Аз съм с тебе; от изток ще доведа твоето потомство и от запад ще те събера. 6 На севера ще кажа: ‘Върни’, на юга – ‘Не задържай’. Доведи синовете Ми отдалече и дъщерите Ми – от крайните предели на земята, 7 както и всеки, който се нарича с Моето име, когото съм сътворил за Моя прослава, устроил и създал.“
Ново чудесно нахранване на четири хиляди души
32 (A)(B)А Иисус повика учениците Си и им каза: „Жал Ми е за народа, че вече три дена стои при Мене и няма какво да ядат; а не искам да ги разпусна гладни, за да не им прималее по пътя.“ 33 И учениците Му казаха: „Откъде да вземем в това ненаселено място толкова хляб, за да нахраним толкова народ?“ 34 Иисус ги попита: „Колко хляба имате?“ Те отговориха: „Седем хляба и няколко рибки.“ 35 Тогава заповяда на народа да насяда на земята. 36 И като взе седемте хляба и рибите, изрече благодарствена молитва, разчупи и даде на учениците Си, а учениците – на народа. 37 Ядоха всички и се наситиха. И събраха останали къшеи седем пълни коша. 38 А хората, които ядоха, бяха четири хиляди, без жените и децата.
39 И като разпусна народа, качи се в лодката и пристигна в пределите на Магдала.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.