Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Йосиф се разкрива на братята си
45 (A)Йосиф не можеше повече да се владее. Около него имаше твърде много хора и той извика: „Отстранете всички оттук!“ И никой не остана от тях там, когато Йосиф се разкри пред братята си. 2 И така заплака, че се чуваше навън – чак до двореца. 3 А Йосиф каза на братята си: „Аз съм Йосиф! Как е баща ми?“ Но братята му бяха така смутени, че не можеха да му отговорят. 4 И каза им Йосиф: „Приближете се до мене!“ И когато те се приближиха до него, той повтори: „Аз съм брат ви Йосиф, когото вие продадохте в Египет. 5 (B)Но сега не скърбете и не се укорявайте, че сте ме продали тук. Бог ме изпрати пред вас, за да спася живота ви. 6 Тъй като тази е едва втората година, откакто цари глад по земята. Още пет години няма нито да се оре, нито да се жъне. 7 Бог ме изпрати пред вас, за да останете на земята и да бъде спасен животът ви чрез едно чудно избавление. 8 И така, не вие ме изпратихте тука, а Бог. Той ме направи наставник на фараона и управител на дома му, господар на цялата египетска земя. 9 (C)Сега идете бързо при баща ми и му предайте моите думи: Бог ме постави управител над цял Египет. Не се бави и ела при мене! 10 (D)Ти ще живееш в земята Гесем и ще бъдеш близо до мене заедно със синовете и внуците си, с дребния и едрия добитък и цялото си имущество. 11 И ще се грижа за тебе, за да не изпаднеш в нищета заедно с твоите близки и добитък, защото още пет години ще има глад. 12 И ето вие и Вениамин виждате, че аз говоря с вас. 13 Разкажете на баща ми за славата, която имам в Египет, и за всичко, което видяхте. И бързо го доведете тук.“ 14 После прегърна брат си Вениамин и дълго плака. Вениамин също плака на рамото на Йосиф. 15 И целува всичките си братя, и като ги прегръщаше, плачеше. А всички те искаха да говорят с него.
Възхвала на братската любов
133 Поклонническа песен. На Давид.
Колко е хубаво и колко е прекрасно,
когато братя живеят в съгласие!
2 (A)Това е като скъп елей върху глава,
разливащ се по брада, брадата на Аарон, елей,
който се стича по ръба на дрехата му;
3 (B)като роса от Ермон,
която пада върху планините на Сион,
защото там Господ възвести благословението
за живот за вечни времена.
Остатъкът от богоизбрания народ
11 (A)И така, питам се: нима Бог отхвърли Своя народ? Съвсем не! Защото и аз съм израилтянин, потомък на Авраам, от племето на Вениамин. 2 Бог не отхвърли Своя народ, който преди сътворението беше избрал. Или не знаете какво казва Писанието за Илия – как той се оплаква на Бога от Израил с думите:
29 (A)Защото даровете и призоваването от Бога са неотменими. 30 Както и вие някога бяхте непокорни на Бога, но сега сте помилвани заради тяхното непокорство, 31 така и те сега са непокорни заради вашето помилване, за да бъдат и самите те помилвани. 32 (B)Защото Бог направи пленници на непокорството всички, за да прояви към всички Своята милост.
Кое прави човека нечист
10 И като повика народа при Себе Си, рече му: „Чуйте и разберете: 11 не това, което влиза в устата, осквернява човека, а онова, което излиза от устата, то осквернява човека.“
12 Тогава учениците Му се приближиха и Му рекоха: „Знаеш ли, че фарисеите се възмутиха, като чуха тези думи?“ 13 А Той им отговори: „Всяко растение, което не е насадил Моят небесен Отец, ще бъде изкоренено. 14 (A)Оставете ги – те са слепи водачи на слепци, ако пък слепец води слепец, ще паднат и двамата в ямата.“
15 В отговор Петър Му рече: „Разясни ни тази притча.“ 16 Иисус им каза: „Вие все още ли не разбирате? 17 Още ли не разбирате, че всичко, което влиза в устата, отива в корема и после се изхвърля навън? 18 (B)А онова, което излиза от устата, идва от сърцето; то именно осквернява човека. 19 Защото от сърцето излизат зли помисли, убийства, прелюбодеяния, блудства, кражби, лъжесвидетелства, богохулство. 20 Това осквернява човека, а яденето с неумити ръце не осквернява човека.“
Вярата на една езичница
21 (A)И като напусна онова място, Иисус замина за областите на Тир и Сидон. 22 И ето една жена ханаанка излезе от онези места и викаше силно към Него: „Смили се над мене, Господи, Сине Давидов! Дъщеря ми е измъчвана тежко от бяс.“ 23 Но Той не ѝ отвърна ни дума. Тогава учениците Му се приближиха и Го помолиха: „Отпрати я, защото вика след нас.“ 24 (B)А Той отговори: „Аз съм изпратен само при заблудените овце от дома на Израил.“ 25 Но жената се приближи, кланяше Му се и казваше: „Господи, помогни ми!“ 26 (C)Тогава Той ѝ отговори: „Не е добре да се вземе хлябът от децата и да се хвърли на кучетата.“ 27 А тя рече: „Да, Господи, но и кучетата ядат от трохите, които падат от трапезата на господарите им.“ 28 Тогава Иисус ѝ отговори: „Жено, голяма е вярата ти! Нека бъде, както желаеш.“ И от онзи час дъщеря ѝ оздравя.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.