Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Молитва във време на скръб и изпитание
39 (A)За първия певец Едутун[a]. Давидов псалом.
Казах: Ще внимавам в пътищата си,
за да не съгреша с езика си.
Ще имам юзда на устата си,
докато е пред мене нечестивият.
2 (B)Станах ням и мълчалив,
въздържах се да говоря и нямах спокойствие;
и скръбта ми се раздвижваше.
3 (C)Сгорещи се сърцето ми дълбоко в мене;
докато размишлявах, пламна огън.
Тогава проговорих с езика си, като казах:
4 (D)Научи ме, Господи, за кончината ми
и за броя на дните ми – какъв е.
Дай ми да зная колко съм кратковременен.
5 (E)Ето, направил си дните като педя.
И възрастта ми е като нищо пред Тебе;
6 (F)наистина всеки човек, колкото здраво и да стои, е само лъх. (Села.)
Наистина всеки човек ходи като сянка;
наистина всяка нищожност го смущава;
трупа съкровища, но не знае кой ще ги прибере.
7 (G)И сега, Господи, какво чакам?
Надеждата ми е в Теб.
8 (H)Избави ме от всичките ми беззакония;
недей ме прави за укор на безумния.
9 (I)Онемях, не си отворих устата,
понеже Ти стори това.
10 (J)Отдалечи от мен удара Си;
от поражението на ръката Ти изчезвам.
11 (K)Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието му,
Ти разваляш като молец красотата му.
Наистина всеки човек е само лъх. (Села.)
12 (L)Послушай, Господи, молитвата ми и дай ухо на вика ми;
не премълчавай при сълзите ми,
защото съм странник пред Теб
и пришълец, както всичките мои бащи.
13 (M)Остави ме да отдъхна, за да се съвзема,
преди да си отида и да ме няма вече.
РЕЧИ НА ЕЛИУ
Въведение
32 (A)И така, тези трима човека престанаха да отговарят на Йов, защото беше праведен пред своите си очи.
2 (B)Тогава пламна гневът на вузеца Елиу, син на Варахиил, от Арамовото семейство. Гневът му пламна против Йов, защото оправдаваше себе си вместо Бога;
3 също против тримата му приятели пламна гневът му, защото бяха осъдили Йов, без да му намерят отговор.
4 А Елиу беше чакал да говори на Йов, защото другите бяха по-стари от него.
5 Но когато Елиу видя, че нямаше отговор в устата на тези трима мъже, гневът му пламна.
Първа реч на Елиу. Негодуванието на Елиу
6 (C)Тогава вузецът Елиу, син на Варахиил, отговори:
Аз съм млад, а вие много стари;
затова се посвених и не смеех да ви кажа моето мнение.
7 Аз казах: Дните нека говорят
и многото години нека учат на мъдрост.
8 (D)Но има дух в човека;
вдъхновението на Всемогъщия го вразумява.
9 (E)Не че хората са велики, затова да са и мъдри,
нито че са стари, затова да разбират правосъдието.
10 И така, казвам: Слушайте мене;
нека кажа и аз мнението си.
11 Ето, чаках, докато вие говорехте,
слушах разсъжденията ви,
когато търсехте какво да кажете;
12 внимателно ви слушах
и, ето, нито един от вас не убеди Йов,
нито отговори на думите му;
13 (F)за да не кажете: Ние намерихме мъдрост;
Бог ще го свали, а не човек.
14 Понеже той не е отправил думите си против мене,
то и аз няма да му отговоря според вашите речи.
15 Те се смайват, не отговарят вече,
не намират нито дума да кажат.
16 А да чакам ли аз, понеже те не говорят,
понеже стоят и не отговарят вече?
17 Нека отговоря и аз от моя страна,
нека кажа и аз мнението си.
18 Защото съм пълен с думи;
духът в мене дълбоко ме притиска.
19 Ето, коремът ми е като вино неотворено,
близо е да се пръсне като нови мехове.
20 Ще проговоря, за да ми стане по-леко;
ще отворя устните си и ще отговоря.
21 (G)Далеч от мен е да гледам на лице
или да полаская човека.
22 Защото не зная да лаская;
иначе Създателят ми би ме премахнал веднага.
Притча за богаташа и бедния Лазар
19 Имаше някой си богаташ, който се обличаше в пурпур и висон и всеки ден правеше бляскави пиршества.
20 Имаше и един сиромах на име Лазар, покрит със струпеи, когото слагаха да лежи пред портата му,
21 като желаеше да се нахрани с трохите, паднали от трапезата на богаташа; и кучетата идваха и ближеха раните му.
22 Умря сиромахът и ангелите го занесоха в Авраамовото лоно. Умря и богаташът и беше погребан.
23 И в ада, подложен на мъки, той повдигна очи и видя отдалеч Авраам и Лазар в неговото лоно.
24 (A)И той извика: Отче Аврааме, смили се над мен и изпрати Лазар да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото се мъча в този пламък.
25 (B)Но Авраам каза: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така както и Лазар – злините; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш.
26 И освен всичко това между нас и вас зее голяма бездна, така че онези, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам да преминат към нас.
27 А той каза: Щом е така, моля ти се, отче, да го пратиш в бащиния ми дом,
28 защото имам петима братя, за да им засвидетелства, да не би да дойдат и те на това мъчително място.
29 (C)Но Авраам каза: Имат Моисей и пророците; нека слушат тях.
30 А той отговори: Не, отче Аврааме, но ако отиде при тях някой от мъртвите, ще се покаят.
31 (D)И той му каза: Ако не слушат Моисей и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да се убедят.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.