Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Възхвала на Създателя
104 (A)Благославяй, душо моя, Господа.
Господи, Боже мой, Ти си твърде велик,
с блясък и величие си облечен –
2 (B)Ти, Който се обличаш със светлината като с дреха
и простираш небето като завеса;
3 (C)Който издигаш високите Си обиталища над водите,
правиш облаците Своя колесница
и вървиш с крилете на вятъра;
4 (D)Който правиш ангелите Си силни като ветровете
и слугите Си – като огнения пламък;
5 (E)Който си положил земята на основата ѝ,
за да не се поклати за вечни времена.
6 (F)Покрил си я с морето[a] като с дреха;
водите застанаха над планините.
7 (G)От Твоето смъмряне те побегнаха,
от гласа на гърма Ти се впуснаха в бяг.
8 (H)Издигнаха се планините, снишаваха се долините
на мястото, което беше определил за тях.
9 (I)Положил си граница на водите, за да не могат да преминат,
нито да се върнат пак да покрият земята.
24 (A)Колко са разнообразни Твоите дела, Господи!
С мъдрост си направил всички тях;
земята е пълна с Твоите творения.
35 (A)Нека се довършат грешните от земята
и нечестивите да ги няма вече.
Благославяй, душо моя, Господа. Алилуя.
37 Да! Поради това сърцето ми трепери
и се измества от мястото си.
2 Слушайте внимателно гърма на гласа Му
и шума, който излиза от устата Му.
3 Праща го под цялото небе
и светкавицата Си – до краищата на земята;
4 (A)след нея реве глас,
гърми с гласа на величието Си
и не ги възпира, щом се чуе гласът Му.
5 (B)Бог гърми чудно с гласа Си,
върши велики дела, които не можем да разбираме;
6 (C)защото казва на снега: Вали на земята,
също и на проливния дъжд и на поройните Си дъждове;
7 (D)запечатва ръката на всеки човек,
така че всички хора, които е създал, да разбират силата Му.
8 (E)Тогава зверовете влизат в скривалищата
и остават в рововете си.
9 От пространството си иде бурята
и студът – от ветровете, които разпръскват облаците.
10 (F)Чрез духане от Бога се дава лед
и широките води замръзват;
11 също гъстия облак Той натоварва с влага,
простира нашироко светкавичния Си облак,
12 (G)които според Неговото наставление се носят наоколо,
за да правят всичко, което им заповядва,
по лицето на земното кълбо –
13 (H)било че за наказание или за земята Си,
или за милост ги докарва.
14 (I)Слушай това, Йове,
застани и размисли върху чудесните Божии дела.
15 Разбираш ли как Бог им налага волята Си
и прави светкавицата да свети от облака Му?
16 (J)Разбираш ли как облаците увисват,
чудесните дела на Съвършения в знание?
17 Ти, чиито дрехи стават топли,
когато земята е в затишие, поради южния вятър,
18 (K)можеш ли като Него да разпростреш небето,
което като лято огледало е здраво?
19 Научи ни какво да Му кажем,
защото поради невежество[a] ние не можем да наредим думите си.
20 Ще Му се извести ли, че желая да говоря,
като зная, че ако продума човек, непременно ще бъде погълнат?
21 И сега хората не могат да погледнат към светлината,
когато блести на небето, като е заминал вятърът и го е очистил,
22 и е дошло златозарно сияние от север;
а как ще погледнат към Бога, у Когото е страшна слава!
23 (L)Всемогъщ е, не можем да Го проумеем, превъзходен е в сила,
а правосъдието и преизобилната правда Той няма да отблъсне.
24 (M)Затова хората се боят от Него;
Той не зачита никого от високоумните[b].
Съд над великия Вавилон
17 (A)И дойде един от седемте ангела, които държаха седемте чаши, и ми заговори: Ела, ще ти покажа осъждането на голямата блудница, която седи над много води;
2 (B)с която блудстваха земните царе и земните жители се опиха от виното на нейното блудстване.
3 (C)Тогава той ме отнесе духом в една пустиня, където видях жена, седяща на червен звяр, покрит с богохулни имена, който имаше седем глави и десет рога.
4 (D)Жената бе облечена в пурпур и червено и украсена със злато, със скъпоценни камъни и с бисери, и държеше в ръката си златна чаша, пълна с гнусотии и нечистотиите от нейното блудстване.
5 (E)А на челото ѝ имаше написано това име: Тайна; великият Вавилон, майка на блудниците и на земните гнусотии.
6 (F)И видях, че жената се беше опила от кръвта на светиите и от кръвта на Исусовите мъченици; и като я видях, зачудих се твърде много.
7 Но ангелът ми каза: Защо се зачуди? Аз ще ти кажа тайната на жената и на звяра, който я носи, който има седем глави и десет рога.
8 (G)Звярът, който си видял, беше, но го няма вече; обаче скоро ще излезе от бездната и ще отиде в погибел. И земните жители, всеки, чието име не е написано в книгата на живота от създаването на света, ще се зачудят, когато видят, че звярът беше и го няма вече, но пак ще дойде.
9 (H)Тук се иска проницателен ум: Седемте глави са седем хълма, на които седи жената;
10 те са и седем царе, от които петима паднаха и единият е сега, а другият още не е дошъл, и когато дойде, трябва само малко да постои;
11 (I)и звярът, който беше и го няма, той е осмият цар, който е от седемте и отива в погибел;
12 (J)и десетте рога, които си видял, са десет царе, които още не са получили царска власт, но за един час получават власт като царе заедно със звяра;
13 те са единомислени и предават на звяра своята сила и власт;
14 (K)те ще воюват против Агнеца, но Агнецът ще ги победи, защото е Господ на господарите и Цар на царете; също и онези, които са с Него, ще победят, които са призвани, избрани и верни.
15 (L)Каза ми още: Водите, които си видял, където седи блудницата, са народи и множества, племена и езици.
16 (M)И десетте рога, които си видял, и звярът ще намразят блудницата и ще я опустошат и направят гола, и ще изядат месата ѝ, а нея ще изгорят в огън.
17 (N)Защото Бог вложи в сърцата им желание да изпълнят Неговата воля, като действат единомислено и предадат царската си власт на звяра, докато се сбъднат Божиите думи.
18 (O)И жената, която си видял, е големият град, който царува над земните царе.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.