Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Стремеж към непорочност
101 (A)Давидов псалом.
Милост и правосъдие ще възпея;
на Тебе, Господи, ще пея хваления.
2 (B)Ще внимавам по пътя на непорочността.
Кога ще дойдеш при мене?
Ще ходя с незлобливо сърце сред дома си.
3 (C)Няма да положа пред очите си нещо подло;
мразя делата на предателите,
те няма да се прилепят към мене.
4 (D)Развратено сърце ще бъде отхвърлено от мене;
нищо нечестиво няма да познавам.
5 (E)Който клевети скришно съседа си, него ще погубя;
който има горделиво око и надигнато сърце, него няма да търпя.
6 Очите ми ще бъдат над верните на земята, за да живеят с мене;
който ходи непорочен в пътя, той ще ми бъде служител.
7 Който постъпва коварно, няма да живее вътре в дома ми;
който говори лъжа, няма да се утвърди пред очите ми.
8 (F)Всяка сутрин ще погубвам всички нечестиви на земята,
за да изтребя от града Господен всички, които вършат беззаконие.
Соломон съди с мъдрост
16 (A)Тогава при царя дойдоха две блудници и застанаха пред него.
17 Едната жена каза: О, господарю мой! Аз и тази жена живеем в една къща. И аз родих, докато живеех с нея в къщата.
18 А на третия ден, след като родих аз, роди и тази жена. Ние бяхме сами заедно, нямаше външен човек с нас в къщата, само ние двете бяхме вътре.
19 И през нощта синът на тази жена умрял, понеже легнала върху него.
20 А тя, като станала посред нощ, взела сина ми от мене, докато слугинята ти спеше, и го сложила на своя скут, а своя мъртъв син сложила на моята пазва.
21 И призори, като станах, за да накърмя сина си, той беше мъртъв. Но на сутринта, като го разгледах, видях, че не беше моят син, когото бях родила.
22 А другата жена каза: Не, живият е моят син, а мъртвият е твоят син. А първата жена каза: Не, мъртвият е твоят син, а живият е моят син. Така двете се препираха пред царя.
23 Тогава царят каза: Едната от вас казва: Този, живият, е моят син, а мъртвият е твоят син; а другата твърди: Не, мъртвият е твоят син, а живият е моят син.
24 Царят нареди: Донесете ми меч. И донесоха меч пред царя.
25 И царят каза: Разделете на две живото дете и дайте половината на едната майка и половината на другата.
26 (B)Тогава онази жена, чието беше живото дете, каза на царя (защото сърцето ѝ я заболя за сина ѝ): О, господарю мой! Дай на нея живото дете и не го убивай. А другата каза: Нито мое да е, нито твое; разделете го.
27 Тогава царят отговори: Дайте на тази живото дете и не го убивайте. Тази жена е майка му.
28 (C)И целият Израил чу за съда, който царят отсъди. И се бояха от царя, защото видяха, че в него имаше Божия мъдрост, за да раздава правосъдие.
Избирането на седемте дякони
6 (A)А през тези дни, когато учениците се умножаваха, се надигна роптание измежду гръцките юдеи против еврейските затова, че при всекидневното раздаване на потребностите техните вдовици били пренебрегвани.
2 Тогава дванадесетте свикаха всички ученици и казаха: Не е добре ние да оставим Божието слово и да прислужваме на трапези.
3 (B)И така, братя, изберете измежду вас седем души с добро име[a], изпълнени с Божия Дух и с мъдрост, които да поставим за посрещане на тези нужди.
4 (C)А ние ще постоянстваме в молитвата и в служение на словото.
5 (D)И това предложение се хареса на цялото множество; и избраха Стефан – мъж, пълен с вяра и със Святия Дух, и Филип, Прохор, Никанор, Тимон, Пармен и Николай, един прозелит от Антиохия.
6 (E)Тях поставиха пред апостолите; и те, като се помолиха, положиха ръце на тях.
7 (F)И Божието учение растеше и броят на учениците в Йерусалим се умножаваше твърде много; и голямо множество от свещениците се подчиняваха на вярата.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.