Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
Молитва за помощ
57 (A)За първия певец, по „Не разорявай!“. Песен на Давид, когато побегна от Сауловото лице в пещерата[a].
Смили се над мене, о Боже, смили се над мене,
защото при Тебе прибягва душата ми.
Да! Под сянката на Твоите криле ще се скрия,
докато преминат тези бедствия.
2 (B)Ще викам към Всевишния Бог,
към Бога, Който действа за мене.
3 (C)Ще прати от небесата и ще ме избави,
когато ме укорява онзи, който иска да ме погълне. (Села.)
Бог ще изпрати милостта Си и истината Си.
4 (D)Душата ми е сред лъвове;
лежа между пламнали хора,
между човешки синове, чиито зъби са копия и стрели
и чийто език е остър меч.
5 (E)Възнеси се, Боже, над небесата;
славата Ти нека бъде по цялата земя.
6 (F)Мрежи приготвиха за стъпките ми;
душата ми се е навела;
изкопаха яма пред мене;
те сами паднаха в нея. (Села.)
7 (G)Непоколебимо е сърцето ми,
Боже, непоколебимо е сърцето ми;
ще пея, а още ще славословя.
8 (H)Събуди се, душо моя[b];
събуди се, псалтире и арфо; сам аз ще се събудя на ранина.
9 (I)Ще Те хваля, Господи, между племената;
ще Те славословя между народите.
10 (J)Защото Твоята милост е велика дори до небесата
и Твоята вярност – до облаците.
11 (K)Възнеси се, Боже, над небесата;
славата Ти нека бъде по цялата земя.
19 Известиха на Йоав: Царят плаче и тъжи за Авесалом.
2 Така в онзи ден победата се превърна в печал сред целия народ. Защото в онзи ден народът чу да казват: Царят бил опечален за сина си.
3 (A)И през онзи ден народът влизаше в града скришно, като засрамени хора, които се спотайват, когато бягат от сражението.
4 (B)А царят покри лицето си и викаше силно: Сине мой, Авесаломе! Авесаломе, сине мой, сине мой!
5 Тогава Йоав влезе при царя в къщата и каза: Ти посрами лицата на всичките си слуги, които опазиха днес живота ти, живота на синовете и дъщерите ти, живота на жените ти и живота на наложниците ти.
6 Понеже обичаш онези, които те мразят, а мразиш онези, които те обичат. Ти показа днес, че за тебе не са нищо военачалници и слуги. Днес разбрах, че ако Авесалом беше останал жив, а ние всички бяхме измрели днес, тогава щеше да ти е угодно.
7 Стани сега, излез и говори насърчително на слугите си. Защото се заклевам в Господа, че ако не излезеш, няма да остане с тебе тази нощ нито един човек, а това ще бъде по-лошо за теб от всички злини, които са те сполетели от младостта ти до сега.
8 Тогава царят стана и седна в портата. И известиха на целия народ, като казаха: Царят седи в портата. И целият народ дойде при царя. А Израил беше побегнал, всеки в шатъра си.
Давид се завръща в Йерусалим
9 (C)Тогава целият народ на всичките Израилеви племена се препираше, като казваше: Царят ни е избавил от ръката на неприятелите ни и той ни е освободил от ръката на филистимците, а сега побегна от земята заради Авесалом.
10 Сега, след като в сражението умря Авесалом, когото помазахме за цар над нас, защо не говорите нищо за възвръщането на царя?
11 Тогава цар Давид прати до свещениците Садок и Авиатар да им кажат: Говорете на Юдовите старейшини: Защо вие сте последни да възвърнете царя в дома му, тъй като думите на целия Израил (според донесенията до царя) са да го възвърнат в дома му?
12 (D)Вие сте мои братя, вие сте моя кост и моя плът. Защо сте последни да възвърнете царя?
13 (E)А най-вече на Амаса кажете: Не си ли ти моя кост и моя плът? Така да ми направи Бог – да! – и повече да прибави, ако ти не бъдеш винаги военачалник пред мене вместо Йоав.
14 (F)И той склони сърцата на всичките Юдови мъже като на един човек; така че те пратиха до царя да му кажат: Върни се ти и всички твои слуги.
15 (G)И така, царят се върна и дойде до Йордан. А Юда дойде до Галгал, за да посрещне царя и да преведе царя през Йордан.
16 (H)Тогава вениаминецът Семей, Гираевият син, от Ваурим, побърза да слезе с Юдовите мъже да посрещне цар Давид.
17 (I)С него бяха хиляда мъже от Вениамин, също и слугата на Сауловия дом Сива, петнадесетте му сина и двадесет слуги. Те бързо преминаха Йордан да отидат при царя.
18 После премина ладия, за да преведе семейството на царя и да му послужи за каквото би му се видяло за добре. И Семей, Гираевият син, падна пред царя, когато той щеше да премине Йордан, и каза на царя:
35 (A)Исус им отговори: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене, никога няма да огладнее, и който вярва в Мене, никога няма да ожаднее.
36 (B)Но ви казвам, че вие Ме видяхте и пак не вярвате.
37 (C)Всичко, което Ми дава Отец, ще дойде при Мен, и който дойде при Мене, никак няма да го изгоня;
38 (D)защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е изпратил.
39 (E)И ето волята на Този, Който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, но да го възкреся в последния ден.
40 (F)Защото това е волята на Моя Отец: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот и Аз да го възкреся в последния ден.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.