Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

Песен на възлизане. Давидова.

130 ^(A)Господи, сърцето ми не се е гордяло, очите ми не са се високо дигали, и аз не съм се занимавал с велики и непостижими за мен работи.

^2 (B)Не смирявах ли и не успокоявах ли душата си като дете, отбито от майчини гърди? Душата ми беше в мене като дете от гърди отбито.

³ Нека се уповава Израил на Господа отсега и довека.

20 ^(A)Давид побягна от Нават, който е в Рама, и дойде та рече на Ионатана: що сторих аз, в що съм крив, с какво съгреших пред баща ти, та търси душата ми?

^2 (B)Отговори му (Ионатан): не, ти няма да умреш; ето, баща ми не върши нищо, било голямо, било малко, без да яви на ушите ми; защо баща ми ще крие от мене това нещо? Това няма да бъде.

^3 (C)Давид се кълнеше и думаше: баща ти добре знае, че аз намерих благоволение в твоите очи, затова си дума: „нека не знае за това Ионатан, за да не се огорчи“; но жив е Господ и жива душата ти – една само крачка има между мене и смъртта.

⁴ Ионатан рече на Давида: каквото иска душата ти, аз ще сторя за тебе.

⁵ Тогава Давид рече на Ионатана: ето, утре е нов месец, и аз трябва да седя с царя на трапезата; но пусни ме, и аз ще се скрия в полето до вечерта на третия ден.

^6 (D)Ако баща ти попита за мене, ти кажи: Давид ми се измоли да отиде в своя град Витлеем, защото там се извършва годишно жертвоприношение на целия му род.

⁷ Ако на това той каже: „добре“, твоят раб ще има мир; ако пък се разгневи, то знай, че той е намислил нещо лошо.

^8 (E)А ти стори милост на твоя раб, – защото ти прие раба си в завет Господен с тебе, – и ако има някоя вина в мене, убий ме ти; защо да ме водиш при баща си?

⁹ Ионатан отговори: това няма да бъде с тебе; защото, ако узная навярно, че баща ми е решил да ти стори нещо лошо, нима не ще ти обадя това?

¹⁰ И Давид рече на Ионатана: кой ще ми обади, ако ти отговори баща ти сърдито?

¹¹ Ионатан рече на Давида: хайде да идем на полето. И двамата излязоха на полето.

¹² Ионатан рече на Давида: жив Господ, Бог Израилев! Утре по това време, или други ден, ще узная от баща си; и ако той е благосклонен към Давида, и аз още тогава не пратя при тебе и не явя пред ушите ти,

¹³ нека това и това стори Господ с Ионатана и още повече да стори. Ако баща ми крои да ти стори зло, и това ще явя в ушите ти, и ще те пусна; тогава иди си смиром, и нека Господ бъде с тебе, както беше с баща ми!

¹⁴ Но и ти, ако бъда още жив, стори ми милост Господня.

^15 (F)Ако пък умра, не отнимай милостта си от моя дом довека, дори и тогава, когато Господ изтреби от лицето на земята всички врагове Давидови.

^16 (G)Тъй сключи Ионатан завет с дома Давидов и рече: нека Господ върне на враговете Давидови!

^17 (H)Ионатан пак се кле на Давида в обичта си към него, понеже го обичаше като душата си.

¹⁸ И рече му Ионатан: утре е нов месец, и ще попитат за тебе, понеже мястото ти няма да бъде заето;

¹⁹ затова на третия ден слез и иди бързо на мястото, дето се криеше попреди, и седни при камъка Азел;

²⁰ аз пък ще пусна към нея страна три стрели, като да стрелям в цел;

²¹ после ще пратя едно момче, като му кажа: „иди, намери стрелите“, и ако кажа на момчето: „на, стрелите са отзаде ти, вземи ги“, дойди при мене, понеже е мир за тебе, и, жив ми Господ, няма нищо да ти бъде:

²² ако пък кажа тъй на момчето: „на, стрелите са отпреде ти“, върви си, понеже Господ те пуща;

²³ а за това, за което говорихме аз и ти, свидетел е Господ между мене и тебе вовеки.

^24 (I)Давид се скри в полето. Настъпи нов месец, и царят седна да обядва.

²⁵ Царят седна на мястото си, както винаги, на седалището до стената. Ионатан стана, и Авенир седна до Саула; а мястото на Давида остана празно.

8 Известяваме ви, братя, за благодатта Божия, дадена на църквите македонски,

^2 (A)че сред много скръбни изпитни тяхната радост бе изобилна; и при голямата си беднотия изобилно проявиха богатството на своето добродушие;

³ защото (свидетел съм) те се показаха доброволни пожертвователи по силите си и извън силите,

⁴ като ни молеха твърде много, да приемем техния дар и участие в услужване на светиите;

⁵ и това те направиха не както се надявахме, но сами себе си отдадоха първом Господу, сетне и нам по воля Божия;

⁶ затова помолихме Тита, както бе наченал по-рано, тъй и да завърши у вас и това добро дело.

⁷ Но както изобилва всичко у вас: вяра и слово, познание и всяко усърдие и любовта ви към нас, тъй да изобилва у вас и тая добродетел.