Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
34 Самуил отиде в Рама, а Саул отиде у дома си в Гива Саулова.
35 (A)И Самуил вече се не видя със Саула до деня на смъртта си; но Самуил тъгуваше за Саула, понеже Господ бе се разкаял, че възцари Саула над Израиля.
16 (B)И Господ рече на Самуила: докога ще тъгуваш за Саула, когото Аз отхвърлих, да не бъде цар над Израиля? Напълни рога си с елей и иди; Аз ще те пратя при витлеемеца Иесея, защото между неговите синове Си огледах цар.
2 Тогава Самуил рече: как ще ида? Саул ще чуе и ще ме убие. Господ каза: подкарай от стадото си една телица и кажи: дойдох да принеса жертва Господу;
3 (C)покани и Иесея (и синовете му) на жертвата; Аз ще ти кажа, какво да правиш, и ти ще Ми помажеш оногова, когото ти посоча.
4 (D)И Самуил стори, както му каза Господ. Когато дойде във Витлеем, стареите градски разтреперани излязоха да го посрещнат и попитаха: с мир ли идеш?
5 (E)И той отговори: с мир; дошъл съм да принеса жертва Господу; осветете се и дойдете с мене на жертвоприношение. И освети той Иесея и синовете му и ги покани на жертвата.
6 (F)И когато те дойдоха, той, щом видя Елиава, рече: бездруго, този е пред Господа Негов помазаник!
7 (G)Но Господ рече на Самуила: не гледай на лицето му и на високия му ръст; Аз го отритнах; Аз не гледам тъй, както човек гледа, защото човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце.
8 И повика Иесей Аминадава и го доведе при Самуила, и рече Самуил: и тогова не е избрал Господ.
9 (H)Иесей доведе Сама, и Самуил рече: и тогова не е избрал Господ.
10 Тъй Иесей доведе при Самуила седемте си сина, но Самуил рече на Иесея: никого от тия не е избрал Господ.
11 (I)Самуил попита Иесея: всичките ти ли деца са тука? Иесей отговори: остава още най-малкият; той пасе овците. И рече Самуил на Иесея: прати, та го доведи, защото няма да седнем да ядем, докле той не дойде тука.
12 (J)Тогава Иесей прати, та го доведоха. Той беше рус, с хубави очи и приятно лице. И Господ рече: стани, помажи го, защото това е той.
13 (K)Самуил взе рога с елей и го помаза посред братята му, и Дух Господен почиваше върху Давида от оня ден и насетне. След това Самуил стана и отиде в Рама.
Началнику на хора. Псалом Давидов.
1-2 Господи! С Твоята сила царят се весели и за спасението от Тебе безмерно се радва.
3 (A)Ти му даде, каквото му сърце желаеше, и молбата на устата му не отхвърли,
4 (B)защото Ти го срещна с благословии за добро, възложи на главата му венец от злато.
5 (C)Той иска от Тебе живот; Ти му даде дълголетие във век-века.
6 Голяма е славата му в спасението от Тебе; Ти го облече с чест и величие.
7 (D)Ти положи на него благословии навеки, развесели го с радостта на лицето Си,
8 защото царят се уповава на Господа и по благостта на Всевишния няма да се поклати.
9 (E)Ръката Ти ще намери всички Твои врагове, десницата Ти ще намери (всички), които Те мразят.
10 Във време на гнева Си ще ги направиш като огнена пещ; в гнева Си Господ ще ги погуби, и огън ще ги погълне.
11 (F)Ти ще изтребиш плода им от земята, и семето им – изсред човешките синове,
12 защото те предприеха против Тебе зло, скроиха заговори, ала не можаха (да ги изпълнят).
13 Ти ще ги поставиш за цел, от Твоите лъкове ще пуснеш стрели в лицето им.
14 Издигни се, Господи, с Твоята сила; ние ще възпяваме и прославяме Твоята мощ.
6 И тъй, ние винаги сме спокойни и, като знаем, че, докле живеем в тялото, се отдалечаваме от Господа,
7 (A)(понеже с вяра ходим, а не с виждане)
8 (B)имаме дръзновение и по-скоро желаем да напуснем тялото и да се приберем у Господа.
9 Затова и усърдно залягаме да Му бъдем угодни, било кога живеем в тялото, било кога го напускаме;
10 (C)защото всички ние трябва да се явим пред Христовото съдилище, за да получи всякой заслуженото, според доброто или злото, което е извършил с тялото си.
11 И тъй, като знаем страха Господен, ние вразумяваме човеците, а за Бога сме явни; надявам се, че сме явни и за вашите съвести.
12 Не ви се препоръчваме отново, а ви даваме повод да се хвалите с нас, та да има, какво да кажете на ония, които се хвалят по лице, а не по сърце.
13 (A)Ако сме прекалили в хвалбите си, то е зарад Бога; ако сме умерени, то е зарад вас.
14 Защото любовта Христова ни обхваща, кога разсъждаваме върху това, че, щом един е умрял за всички, всички са умрели.
15 (A)А Христос умря за всички, та живите да живеят не вече за себе си, а за Оногова, Който умря за тях и възкръсна.
16 Затова отсега ние не познаваме никого по плът; ако и да бяхме познали Христа по плът, сега вече не познаваме.
17 (B)И тъй, който е в Христа, той е нова твар; древното премина; ето, всичко стана ново.
26 И казваше: царството Божие прилича, както кога човек хвърли семе в земята,
27 и спи, и става нощя и дене; а как пониква и расте семето, той не знае.
28 Защото земята сама по себе си ражда първом злак, после клас, след туй пълно зърно в класа;
29 а кога узрее плодът, незабавно изпраща сърп, защото е настанала жетва.
30 (A)И казваше: на какво да оприличим царството Божие, или с каква притча да го изобразим?
31 То е като синапово зърно, което, кога се посее в земята, е най-малко от всички семена земни;
32 а кога се посее, пониква и става поголямо от всички злакове, и пуска големи клони, тъй че под сянката му могат да се подсланят птиците небесни.
33 (B)И с много такива притчи им проповядваше словото, според както можеха да слушат.
34 И без притчи не им говореше, а на учениците Си разясняваше насаме всичко.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.