Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

Началнику на хора. Псалом Давидов.

138 ^(A)Господи, Ти си ме изпитал и знаеш.

^2 (B)Ти знаеш, кога сядам и кога ставам; Ти отдалеч разбираш моите помисли.

^3 (C)Ходя ли, почивам ли – Ти ме окръжаваш, и всички мои пътища са Тебе известни.

⁴ Още думата ми не дошла на езика ми, Ти, Господи, вече точно я знаеш.

⁵ Отзад и отпред Ти ме обгръщаш и слагаш ръка върху мене.

⁶ Дивно е за мене (Твоето) знание, – то е високо, не мога да го постигна!

^7 (D)Къде да отида от Твоя Дух, и от Твоето лице къде да побягна?

^8 (E)Възляза ли на небето – Ти си там; сляза ли в преизподнята – и там си Ти.

^9 (F)Взема ли крилете на зората и се преселя на край-море, –

¹⁰ и там Твоята ръка ще ме поведе, и Твоята десница ще ме удържи.

^11 (G)Кажа ли: може би тъмата ще ме скрие, и светлината наоколо ми ще стане нощ;

^12 (H)но и тъмата не ще е тъма за Тебе: нощта за Тебе е светла като ден, и тъмата – като светлина.

^13 (I)Защото Ти си устроил моята вътрешност и си ме изтъкал в майчината ми утроба.

^14 (J)Славя Те, защото съм дивно устроен. Дивни са Твоите дела, и душата ми напълно съзнава това.

^15 (K)Не са били скрити от Тебе костите ми, когато съм бил създаван тайно, образуван в дълбочината на утробата.

^16 (L)Твоите очи видяха зародиша ми; в Твоите книги са записани всичките назначени за мене дни, когато нито един от тях още не съществуваше.

¹⁷ Колко са възвишени за мене Твоите помисли, Боже, и колко е голям техният брой!

^18 (M)Да ги изброявам ли, – но те са по-многобройни и от пясъка; кога се пробуждам, аз съм все още с Тебе.

^19 (N)О, да беше Ти, Боже, поразил нечестивеца! Махнете се от мене, кръвожадници!

²⁰ Те говорят против Тебе нечестиво; суетно замислят Твоите врагове.

^21 (O)Аз ли да не мразя ония, които Тебе мразят, Господи, и да се не гнуся от ония, които въстават против Тебе?

^22 (P)С пълна омраза ги мразя: те ми са врагове.

^23 (Q)Изпитай ме, Боже, и узнай сърцето ми; изпитай ме и узнай моите помисли;

^24 (R)и виж, дали не съм на опасен път, и ме насочи във вечен път.

6 И ковчегът Господен остана в областта филистимска седем месеца (и напълни се оная земя с мишки).

^2 (A)И филистимци повикаха жреци и предсказвачи (и заклинатели) и рекоха: какво да правим с ковчега Господен? Научете ни, как да го отправим на мястото му.

³ Те рекоха: ако искате да отправите ковчега на (завета на Господа) Бога Израилев, не го отпращайте без нищо, а принесете Му жертва за вина; тогава ще се изцерите и ще узнаете, за какво не отстъпва от вас ръката Му.

⁴ И те попитаха: каква жертва за вина трябва да Му принесем? Те отговориха: според броя на филистимските владелци пет златни нарастъци и пет златни мишки; защото еднаква пораза е върху всички ви и върху владелците ви;

^5 (B)и тъй, направете изваяни подобия на вашите нарастъци и изваяни подобия на вашите мишки, които опустошават земята, и въздайте слава на Бога Израилев; може би Той ще направи по-лека ръката Си над вас, над боговете ви и над земята ви;

^6 (C)и защо да ожесточавате сърцето си, както ожесточиха сърцето си египтяни и фараонът? Ето, когато Господ показа силата Си над тях, те ги пуснаха, и ония тръгнаха;

^7 (D)и тъй, вземете, направете една нова кола и вземете две първескини крави, на които хомот не е турен, и впрегнете кравите в колата, а телетата им отведете от тях вкъщи;

⁸ и вземете ковчега Господен и го турете на колата, а златните неща, които ще Му принесете жертва за вина, турете в ковчеже отстрани; пуснете го и нека върви;

^9 (E)и гледайте, ако тръгне към своите предели, към Ветсамис, Той ни е направил това голямо зло; ако ли пък не, ще знаем, че не ръката Му ни е поразила, а това е станало с нас случайно.

¹⁰ Тъй и направиха: взеха две първескини крави и ги впрегнаха в кола; а телетата им задържаха вкъщи;

¹¹ и туриха на колата ковчега Господен, ковчежето със златните мишки и изваяните нарастъци.

¹² И тръгнаха кравите право по пътя към Ветсамис: вървяха все по един път, вървяха и мучаха, но не се отбиваха ни надясно, ни наляво; а филистимските владелци вървяха след тях до Ветсамиските предели.

¹³ Ветсамиските жители тъкмо жънеха жито в долината и, като погледнаха, видяха ковчега Господен и се зарадваха, задето го видяха.

^14 (F)А колата дойде в нивата на ветсамисеца Иисуса и там се спря; имаше там един голям камък, и нацепиха колата на дърва, а кравите принесоха всесъжение Господу.

^15 (G)Левитите снеха ковчега Господен и ковчежето, което беше при него и в което се намираха златните неща, и ги туриха на големия камък; а ветсамиските жители принесоха оня ден всесъжение и заклаха жертви Господу.

¹⁶ И петте филистимски владелци видяха това и се върнаха същия ден в Акарон.

¹⁷ Тия златни нарастъци, които филистимци принесоха Господу жертва за вина, бяха: един за Азот, един за Газа, един за Аскалон, един за Гет, един за Акарон;

¹⁸ а златните мишки бяха според броя на всички филистимски градове – на петте владелци, от укрепените градове и отворените села до големия камък, върху който туриха ковчега Господен и който и доднес се намира в нивата на ветсамисеца Иисуса.

^4 (A)А когато се събра множество народ, и жителите от всички градове се стичаха при Него, Той почна да говори с притча:

⁵ излезе сеяч да сее семе; и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя и бяха потъпкани, и птиците небесни ги изкълваха;

⁶ а други паднаха на камък и, като поникнаха, изсъхнаха, защото нямаха влага;

⁷ други пък паднаха между тръни; и израснаха тръните заедно със зърната и ги заглушиха;

⁸ а други паднаха на добра земя и, като изникнаха, дадоха плод стократен. Като каза това, извика: който има уши да слуша, нека слуша!

⁹ А учениците Му Го попитаха и рекоха: какво значи тая притча?

^10 (B)Той отговори: вам е дадено да знаете тайните на царството Божие, а на другите се говори с притчи, та, като гледат, да не виждат и, като слушат, да не разбират.

¹¹ Тая притча значи: семето е словото Божие;

^12 (C)а това, що падна край пътя, са ония, които слушат; но отсетне дохожда при тях дяволът и грабва словото от сърцето им, за да не повярват и се спасят;

^13 (D)а това, що падна на камък, са ония, които, кога чуят словото, с радост го приемат, ала нямат корен и временно вярват, а във време на изкушение отстъпват;

^14 (E)а това, що падна между тръните, са ония, които чуят словото, но в живота си се задавят от грижи, богатство и светски наслади и не принасят плод;

¹⁵ а това, що падна на добра земя, са ония, които, като чуят словото, пазят го в добро и чисто сърце и принасят плод с търпение. Като каза това, извика: който има уши да слуша, нека слуша!