Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

Началнику на хора. Псалом Давидов.

108 Боже на моята хвала! недей премълчава,

^2 (A)защото против мене са се отворили нечестиви уста и уста коварни; говорят ми с лъжлив език;

³ отвсякъде ме окръжават с нечестиви думи, без причина се въоръжават против мене;

^4 (B)за моята любов те враждуват против мене, аз пък се моля;

^5 (C)връщат ми зло за добро, омраза – за любов.

^6 (D)Постави над него нечестивеца, и дяволът да застане нему отдясно.

⁷ Кога се съди, да излезе виновен, и молитвата му да бъде за грях;

^8 (E)дните му да бъдат кратки, и неговото достойнство друг да вземе;

^9 (F)децата му да бъдат сираци, а жена му – вдовица;

^10 (G)децата му да се скитат и да станат просяци, и да просят хляб извън своите развалини;

^11 (H)заемодавец да заграби всичко, що има, и чужди да разграбят труда му;

¹² да няма кой да го пожалее, да няма кой да се смили над сираците му;

^13 (I)потомството му да загине, и да се изличи името им в следващия род;

^14 (J)да бъде споменато пред Господа беззаконието на бащите му, и грехът на майка му да не бъде изличен;

^15 (K)винаги да бъдат те пред очите на Господа, и Той да изтреби спомена им на земята;

^16 (L)задето не е помислил да стори милост, а е преследвал бедния и сиромаха и съкрушения по сърце човек, за да го умъртви;

^17 (M)обикна проклятието, – то и ще падне върху него; не пожела благословението, – то и ще се отдалечи от него;

¹⁸ да се облече с проклятие като с дреха, и да влезе то в неговата вътрешност като вода, и като дървено масло – в неговите кости;

¹⁹ да му бъде то като дреха, с която се облича, и като пояс, с който винаги се опасва.

²⁰ Такава е отплатата от Господа на враговете ми и на ония, които говорят зло против душата ми.

²¹ А мене, Господи, Господи, защити заради Твоето име, защото е блага милостта Ти; спаси ме,

²² защото съм беден и сиромах, и сърцето е наранено в мене.

^23 (N)Аз чезна като преклонна сянка; гонят ме като скакалец.

²⁴ Коленете ми изнемощяха от пост, и тялото ми се лиши от тлъстина.

^25 (O)Станах им за присмех; които ме виждат, клатят главите (си).

²⁶ Помогни ми, Господи, Боже мой, спаси ме по Твоята милост,

^27 (P)да познаят, че това е Твоята ръка и че Ти, Господи, си сторил това.

^28 (Q)Те проклинат, Ти пък благослови; те въстават, но да бъдат посрамени, а Твоят раб да се зарадва.

²⁹ Да се облекат с безчестие моите противници и като с дреха да се покрият със своя срам.

^30 (R)И аз с уста високо ще славя Господа и сред множеството ще го прославям,

^31 (S)защото Той стои отдясно на бедния, за да го спаси от ония, които съдят душата му.

9 Имаше един виден човек от Вениаминовите синове, на име Кис, син на Авиила, син на Церона, син на Бехората, син на Афия, син на някой си вениаминец.

^2 (A)Той имаше син, на име Саул, млад и хубавец; и никой от израилтяните не беше по-хубав от него; от рамената си нагоре той беше по-висок от целия народ.

³ И на Сауловия баща Киса се загубиха ослиците, и рече Кис на сина си Саула: вземи със себе си едного от слугите и стани, та иди потърси ослиците.

^4 (B)И той премина Ефремова планина, премина и земята Шалиша, но не ги намериха; преминаха и земята Шаалим, и там ги няма; той премина и Вениаминова земя, и не ги намериха.

⁵ Когато дойдоха в земята Цув, Саул каза на слугата си, който беше с него: да се върнем, да не би баща ми, като забрави ослиците, да почне да се безпокои за нас.

^6 (C)Но слугата му рече: ето, в тоя град има един човек Божий, човек почитан; всичко, каквото той каже, се сбъдва. Да отидем сега там; може би, ще ни посочи нашия път, по който да вървим.

⁷ И рече Саул на слугата си: добре, ще отидем, а какво ще занесем на тоя човек? Защото хляб не остана в торбите ни, и подарък няма, за да занесем на човека Божий; какво имаме?

⁸ Слугата пак отговори на Саула и рече: ето, в ръката ми има четвърт сикла сребро; ще я дам на човека Божий, и той ще посочи пътя ни.

⁹ По-преди у Израиля, кога някой отивал да пита Бога, казвал тъй: да идем при ясновидеца. Защото тоя, когото днес наричат пророк, попреди се наричал ясновидец.

¹⁰ И рече Саул на слугата си: добре казваш; да идем. И отидоха в града, дето беше Божият човек.

¹¹ Когато влизаха в града, срещнаха момичета, които бяха излезли да си налеят вода, и ги попитаха: има ли тука ясновидец?

^12 (D)Те им отговориха и рекоха: има; ето, той е отпреде ви; само побързайте; той днес дойде в града, понеже днес народът има жертвоприношение на хълма;

^13 (E)кога дойдете в града, ще го заварите, преди още да е отишъл на хълма да обядва; защото народът не ще почне да яде, докле той не дойде; понеже той ще благослови жертвата, и след това поканените ще почнат да ядат; и тъй, вървете, тъкмо сега ще го заварите.

¹⁴ И отидоха в града. А когато дойдоха сред града, ето и Самуил излиза насреща им, за да отиде на хълма.

^14 (A)Веднъж Той изгони един бяс, който беше ням; и когато бесът излезе, немият проговори; и народът се чудеше.

^15 (B)А някои от тях казаха: Той изгонва бесовете чрез Веелзевула, бесовския княз.

^16 (C)А други, изкушавайки Го, искаха Му личба от небето.

^17 (D)Но Той, като им знаеше помислите, рече им: всяко царство, разделено на части една против друга, запустява, и дом, разделен на части една против друга, пропада;

¹⁸ ако пък и сатаната се е разделил сам против себе си, как ще устои царството му? понеже казвате, че Аз чрез Веелзевула изгонвам бесовете.

¹⁹ И ако Аз чрез Веелзевула изгонвам бесовете, синовете ви чрез кого ги изгонват? Затова те ще ви бъдат съдии.

^20 (E)Ако пък Аз с пръста Божий изгонвам бесовете, то значи, дошло е до вас царството Божие.

²¹ Когато силният отбраня с оръжие своя дом, тогава имотът му е в безопасност;

²² когато пък някой по-силен от него го нападне и го победи, взима всичкото му оръжие, на което той се е надявал, и разделя плячката му.

²³ Който не е с Мене, той е против Мене; и който не събира с Мене, той разпилява.

^24 (F)Когато нечистият дух излезе от човека, минава през безводни места, търсейки покой, и, като не намира, казва: ще се върна в къщата си, отдето излязох;

²⁵ и като дойде, намира я пометена и наредена;

^26 (G)тогава отива и довежда други седем духа, по-зли от себе си, и като влязат, живеят там; и последното състояние на оня човек става по-лошо от първото.

^27 (H)А когато Той говореше това, една жена издигна глас от народа и Му рече: блажена е утробата, която Те е носила, и гърдите, от които си сукал!

²⁸ А Той рече: да, но блажени са и тия, които слушат словото Божие и го пазят.