Revised Common Lectionary (Semicontinuous)

(Алилуия.)

118 Блажени непорочните в пътя си, които ходят по закона Господен.

^2 (A)Блажени, които пазят откровенията на Бога и от все сърце Го търсят.

¹⁴ В пътя на Твоите откровения се радвам като за всяко богатство.

¹⁵ Размислям за Твоите заповеди и гледам Твоите пътища.

¹⁶ Утешавам се с Твоите наредби, не забравям Твоето слово.

¹⁷ Покажи милост към Твоя раб, и ще живея и ще пазя Твоето слово.

^18 (A)Отвори очите ми, и ще видя чудесата на Твоя закон.

^19 (B)Странник съм на земята, не скривай от мене Твоите заповеди.

²⁰ Изнури се душата ми да желае Твоите съдби във всяко време.

^21 (C)Ти укроти гордите, проклетите, които се отклоняват от Твоите заповеди.

²² Снеми от мене укора и срама, защото пазя Твоите откровения.

^23 (D)Князете седят и се наговарят против мене, а Твоят раб размишлява за Твоите наредби.

^24 (E)Твоите откровения са моя утеха, (и Твоите устави) – мои съветници.

1 ^{[a] [b](A)} В начало Бог сътвори небето и земята.

² А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божий се носеше над водата.

^3 (B)Рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина.

⁴ Видя Бог, че светлината е добро нещо, и отдели Бог светлината от тъмнината.

⁵ Светлината Бог нарече ден, а тъмнината – нощ. Биде вечер, биде утро – ден един,

^6 (C)И рече Бог: да има твърд посред водата, и тя да дели вода от вода. (Тъй и стана.)

⁷ И създаде Бог твърдта, и отдели водата, що беше под твърдта, от водата над твърдта. Тъй и стана.

⁸ Твърдта Бог нарече небе. (И видя Бог, че това е добро.) Биде вечер, биде утро ден втори.

^9 (D)И рече Бог: да се събере водата, що е под небето, на едно място, и да се яви суша. Тъй и стана. (Водата под небето се събра на местата си, и се яви суша.)

¹⁰ Сушата Бог нарече земя, а събраните води – морета. И видя Бог, че това е добро.

¹¹ И рече Бог: да произведе земята злак, трева, що дава семе (по свой род и подобие), и плодно дърво, що дава според рода си на земята плод, чието семе си е в него. Тъй и стана.

¹² И произведе земята злак, трева, що дава семе по свой род (и подобие), и (плодно) дърво, що дава (на земята) плод, чието семе си е в него според рода му. И видя Бог, че това е добро.

¹³ Биде вечер, биде утро – ден трети.

^14 (E)И рече Бог: да бъдат светила на небесната твърд, (за да осветляват земята и) да отделят ден от нощ и да бъдат знакове и за времена, и за дни, и за години;

¹⁵ да бъдат те светила на небесната твърд, за да светят на земята. Тъй и стана.

^16 (F)И създаде Бог двете големи светила: по-голямото светило да управлява деня, а по-малкото светило да управлява нощта, създаде и звездите;

¹⁷ и ги постави Бог на небесната твърд, за да светят на земята,

^18 (G)да управляват деня и нощта и да отделят светлина от тъмнина. И видя Бог, че това е добро.

¹⁹ Биде вечер, биде утро – ден четвърти.

³⁵ Но ще каже някой: как ще възкръснат мъртвите и в какво тяло ще дойдат?

^36 (A)Безумецо, това, що ти сееш, няма да оживее, ако не умре.

³⁷ И когато сееш, не сееш тялото, което има да стане, а голо зърно, например: пшенично или друго някое;

³⁸ но Бог му дава тяло, каквото си иска, и на всяко семе собственото му тяло.

³⁹ Не всяка плът е все еднаква плът: друга е човешката плът, друга е скотската плът, друга – рибената, друга – птичата.

⁴⁰ Има тела небесни и тела земни, ала друг е блясъкът на небесните и друг на земните;

⁴¹ един е блясъкът на слънцето; друг е блясъкът на месечината, друг е пък на звездите; па и звезда от звезда се различава по блясък.

^42 (B)Тъй е и възкресението на мъртвите: сее се в тление – възкръсва в нетление;

⁴³ сее се в безчестие – възкръсва в слава; сее се в немощ – възкръсва в сила;

^44 (C)сее се тяло душевно – възкръсва тяло духовно. Има тяло душевно, има и тяло духовно.

^45 (D)Тъй е и писано: „първият човек Адам стана жива душа“, а последният Адам – животворен дух.

⁴⁶ Но първом не иде духовното, а душевното, и после духовното.

^47 (E)Първият човек е от земя, земен; вторият човек е Господ от небето.

^48 (F)Какъвто е земният, такива са и земните; и какъвто е Небесният, такива са и небесните;

^49 (G)и както сме носили образа на земния, тъй ще носим и образа на Небесния.