Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
(Алилуия.)
118 Блажени непорочните в пътя си, които ходят по закона Господен.
2 (A)Блажени, които пазят откровенията на Бога и от все сърце Го търсят.
19 (A)Странник съм на земята, не скривай от мене Твоите заповеди.
20 Изнури се душата ми да желае Твоите съдби във всяко време.
21 (B)Ти укроти гордите, проклетите, които се отклоняват от Твоите заповеди.
22 Снеми от мене укора и срама, защото пазя Твоите откровения.
23 (C)Князете седят и се наговарят против мене, а Твоят раб размишлява за Твоите наредби.
24 (D)Твоите откровения са моя утеха, (и Твоите устави) – мои съветници.
25 Душата ми е в прах хвърлена: оживи ме по Твоето слово.
26 Обявих моите пътища, и Ти ме чу: научи ме на Твоите наредби.
27 Дай ми да разбера пътя на Твоите заповеди, и ще размислям за Твоите чудеса.
28 Душата ми чезне от скръб: укрепи ме по Твоето слово.
29 Отдалечи от мене пътя на лъжата, и ми дай Твоя закон.
11 (A)Когато наближиха до Иерусалим, до Витфагия и Витания, при Елеонската планина, Иисус изпраща двама от учениците Си
2 и им казва: идете в селото, що е насреща ви, и щом влезете в него, ще намерите вързано осле, което никой човек не е възсядал; отвържете го и докарайте.
3 И ако някой ви рече: защо правите това? отговорете, че то е потребно Господу; и веднага ще го прати тука.
4 Те отидоха и намериха ослето, вързано о вратата на улицата, и го отвързаха.
5 И някои от стоещите там им казваха: какво правите? защо отвързвате ослето?
6 А те им отговориха, както им бе заповядал Иисус, и ония ги пуснаха.
7 (B)И докараха ослето при Иисуса, намятаха върху него дрехите си, и Иисус го възседна.
8 (C)А мнозина постилаха дрехите си по пътя; други пък сечеха клони от дърветата и постилаха по пътя.
9 (D)И които вървяха отпред, и които Го съпровождаха, възклицаваха и казваха: осана, благословен Идещият в име Господне!
10 Благословено царството на отца ни Давида, което иде в име Господне! Осана във висините!
11 И влезе Иисус в Иерусалим и в храма; като разгледа всичко, и понеже беше вече късно, излезе и отиде във Витания с дванайсетте.
12 На другия ден тълпи народ, дошли на празника, като чуха, че Иисус иде в Иерусалим,
13 (A)взеха палмови клончета и излязоха да Го посрещнат, като викаха: осана! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев.
14 А Иисус, като намери едно осле, възседна го, както е писано:
15 (B)„не бой се, дъще Сионова! Ето, твоят Цар иде, възседнал осле“.
16 Учениците Му изпървом не разбраха това; но, когато се прослави Иисус, тогава си спомниха, че това беше писано за Него, и това Му бяха направили.
4 (A)Господ Бог Ми даде език на мъдри, за да мога с думи да подкрепя изнемогващия: всяка заран Той пробужда, пробужда ухото Ми, за да слушам като ония, които се учат.
5 (B)Господ Бог Ми отвори ухото, и Аз се не възпротивих, не отстъпих назад.
6 (C)Гърба Си подложих на биещите, и страните Си – на удрящите; лицето Си не скривах от поругание и заплюване.
7 И Господ Бог Ми помага; затова не се срамувам, затова държа лицето Си като кремък, и зная, че няма да остана посрамен.
8 (D)Близо е Оня, Който Ме оправдава: кой иска да се надваря с Мене? Да застанем заедно. Кой иска да се съди с Мене? Нека пристъпи към Мене.
9 (E)Ето, Господ Бог Ми помага: кой ще Ме осъди? Ето, те всички като дреха ще овехтеят; молец ще ги изяде.
9 (A)„Не бивайте като кон, като неразумна мъска, чиито челюсти трябва да се обуздават с юзда и оглавник, за да ти се покоряват.“
10 (B)Много са скърбите за нечестивеца, а който се уповава на Господа, него милост окръжава.
11 Веселете се в Господа и радвайте се, праведници; тържествувайте, всички прави по сърце.
5 (A)Понеже вие трябва да имате същите мисли, каквито е имал Иисус Христос,
6 (B)Който, бидейки в образ Божий, не счете за похищение да бъде равен Богу;
7 (C)но понизи Себе Си, като прие образ на раб и се уподоби на човеци; и по вид се оказа като човек,
8 (D)смири Себе Си, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна.
9 (E)Затова и Бог Го високо въздигна и Му даде име, което е по-горе от всяко име,
10 (F)та в името на Иисуса да преклони колене всичко небесно, земно и подземно,
11 (G)и всеки език да изповяда, че Иисус Христос е Господ, за слава на Бога Отца.
14 (A)След два дни идеше Пасха и празник Безквасници; и първосвещениците и книжниците гледаха, как да Го уловят с измама и убият;
2 но казваха: само не на празника, за да не бъде смут у народа.
3 (B)И когато Той беше във Витания, в къщата на Симона Прокажени, и седеше на трапезата, дойде една жена, която носеше алабастрен съд с миро от чист, драгоценен нард, и, като счупи алабастрения съд, възливаше върху главата Му.
4 А някои негодуваха и казваха помежду си: защо стана това прахосване на мирото?
5 Та то можеше да се продаде за повече от триста динария, и парите да се раздадат на сиромаси. И роптаеха против нея.
6 Но Иисус рече: оставете я; що я смущавате? Тя извърши добро дело за Мене.
7 Защото сиромасите всякога имате при себе си и, кога поискате, можете да им сторите добро; а Мене не всякога имате.
8 Тя извърши, което можа; превари да помаже тялото Ми за погребение.
9 Истина ви казвам: дето и да бъде проповядвано това Евангелие по цял свят, ще се разказва за неин спомен и за това, що тя извърши.
10 (C)Тогава Иуда Искариот, един от дванайсетте, отиде при първосвещениците. за да им Го предаде.
11 А те, като чуха, зарадваха се и обещаха да му дадат сребърници. И търсеше, как да Го предаде в сгодно време.
12 (D)В първия ден на Безквасниците, когато колеха пасхалното агне, казват Му учениците: де искаш да отидем и приготвим, за да ядеш пасхата?
13 И изпраща двама от учениците Си, па им казва: идете в града; и ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете след него.
14 И където той влезе, кажете на стопанина: Учителят казва: де е стаята, в която трябва да ям пасхата с учениците Си?
15 И той ще ви покаже горница голяма, постлана, готова; там ни пригответе.
16 И излязоха учениците Му, и дойдоха в града, и намериха, както им бе казал; и приготвиха пасхата.
17 Когато се свечери, Той дохожда с дванайсетте.
18 (E)И когато бяха седнали на трапезата и ядяха, Иисус рече: истина ви казвам, един от вас, който яде с Мене, ще Ме предаде.
19 А те почнаха да скърбят и да Му казват един след друг: да не съм аз?
20 А Той им отговори и рече: един от дванайсетте е, който топи с Мене в блюдото.
21 Прочее, Син Човеческий отива, както е писано за Него; но горко на оня човек, чрез когото Син Човеческий бъде предаден; добре щеше да бъде за тоя човек, ако не бе се родил.
22 (F)И когато те ядяха, Иисус, като взе хляб, благослови, преломи, даде им и рече: вземете, яжте; това е Моето тяло.
23 И като взе чашата и благодари, даде им; и пиха от нея всички.
24 И им рече: това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива.
25 Истина ви казвам: Аз вече няма да пия от лозовия плод до оня ден, когато ще го пия нов в царството Божие.
26 И като изпяха хвалебна песен, излязоха на Елеонската планина.
27 (G)И казва им Иисус: всички вие ще се съблазните поради Мене през тая нощ; защото писано е: „ще поразя пастира, и ще се пръснат овците“.
28 (H)Но след възкресението Си ще ви изпреваря в Галилея.
29 А Петър Му рече: дори и всички да се съблазнят, аз обаче – не.
30 (I)Иисус му казва: истина ти казвам, че днес, в тая нощ, преди петел дваж да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мене.
31 Но той още повече настояваше: ако потрябва дори и да умра с Тебе, няма да се отрека от Тебе. Същото казваха и всички.
32 (J)Дохождат в едно село, наречено Гетсимания; и Той казва на учениците Си: поседете тук, докле се помоля.
33 И взима със Себе Си Петра, Иакова и Иоана; и почна да се ужасява и да тъгува.
34 И рече им: душата Ми е прескръбна до смърт; останете тук и бъдете будни.
35 И като се поотдалечи, падна на земята и се молеше, да Го отмине тоя час, ако е възможно;
36 (K)и казваше: Ава Отче! За Тебе е всичко възможно; отклони от Мене тая чаша; но да бъде не каквото Аз искам, а каквото Ти.
37 Дохожда, и ги намира, че спят, и казва на Петра: Симоне, спиш ли? не можа ли един час да постоиш буден?
38 (L)Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение: духът е бодър, а плътта – немощна.
39 И пак като отиде, помоли се и каза същите думи.
40 А като се завърна, намери ги пак да спят, понеже очите им бяха натегнали; и не знаеха, що да Му отговорят.
41 И дохожда трети път и им казва: спете, прочее, и почивайте! Свърши се, дойде часът: ето, Син Човеческий се предава в ръцете на грешниците.
42 Ставайте, да вървим! Ето, приближи се оня, който Ме предава.
43 (M)И тозчас, докле Той още говореше, Иуда, един от дванайсетте, дохожда, и с него множество народ с ножове и колове, от страна на първосвещениците, книжниците и стареите.
44 А оня, който Го предаваше, бе им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го и водете зорко.
45 И като дойде, веднага се приближи до Него и казва: Равѝ, Равѝ! и Го целуна.
46 А те сложиха ръцете си върху Му и Го хванаха.
47 А един от ония, които стояха там, извади нож, удари слугата на първосвещеника и му отряза ухото.
48 Тогава Иисус продума и им рече: като на разбойник сте излезли с ножове и колове, за да Ме хванете.
49 (N)Всеки ден бивах с вас в храма и поучавах, и Ме не хванахте: но – да се сбъднат Писанията.
50 Тогава всички ученици Го оставиха, и се разбягаха.
51 Един момък, обвит с платнище по голо тяло, вървеше подире Му; и войниците го хванаха.
52 Но той, като остави платнището, избяга гол от тях.
53 (O)И доведоха Иисуса при първосвещеника, при когото се събраха всички първосвещеници, стареи и книжници.
54 Петър Го следва отдалеч до вътре в двора на първосвещеника; и седеше със слугите и се грееше на огъня.
55 (P)А първосвещениците и целият синедрион търсеха свидетелство против Иисуса, за да Го умъртвят; и не намираха.
56 Защото мнозина лъжесвидетелствуваха против Него, ала тия свидетелства не бяха еднакви.
57 И някои станаха и лъжесвидетелствуваха против Него, като казваха:
58 (Q)чухме, че Той говореше: ще разруша тоя ръкотворен храм, и след три дни ще съзидам друг неръкотворен.
59 Но и това тяхно свидетелство не беше еднакво.
60 Тогава първосвещеникът застана посред и попита Иисуса, казвайки: нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тия против Тебе?
61 (R)Но Той мълчеше и нищо не отговаряше. Първосвещеникът пак Го попита и Му рече: Ти ли си Христос, Синът на Благословения?
62 (S)Иисус Му рече: Аз съм; и ще видите Сина Човечески да седи отдясно на Силата и да иде на небесните облаци.
63 Тогава първосвещеникът, като раздра дрехите си, каза: каква нужда имаме вече от свидетели?
64 Чухте богохулството; как ви се струва? И те всички признаха, че заслужава смърт.
65 И някои почнаха да плюят върху Му, да Му закриват лицето, да Го бият и да Му казват: проречи! И слугите му удряха плесници.
66 (T)Когато Петър беше долу на двора, дойде една от слугините на първосвещеника
67 и, като видя Петра да се грее, взря се в него и рече: и ти беше с Иисуса Назарееца.
68 Но той се отрече, като каза: не зная, нито разбирам, що говориш. И излезе вън на предния двор; и петел пропя.
69 Слугинята, като го видя пак, почна да говори на ония, що стояха там: този е от тях.
70 А той пак се отрече. След малко тия, що стояха там, пак почнаха да говорят на Петра: наистина, от тях си; защото си галилеец, и говорът ти прилича на галилейския.
71 И той почна да проклина и да се кълне: не познавам Тоя Човек, за Когото говорите.
72 (U)Тогава петел пропя втори път. И спомни си Петър думите, казани му от Иисуса: преди още петел дваж да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене. И като падна на земята, почна да плаче.
15 (V)В еднага заранта първосвещениците със стареите и книжниците и целият синедрион направиха съвещание и, като вързаха Иисуса, отведоха и Го предадоха на Пилата.
2 (W)Пилат Го попита: Ти ли си Иудейският Цар? А Той отговори и му рече: ти казваш.
3 И първосвещениците Го обвиняваха в много неща.
4 А Пилат пак Го попита и каза: нищо ли не отговаряш? Виж, за колко работисвидетелствуват против Тебе.
5 Но Иисус нищо вече не отговори, тъй че на Пилата беше чудно.
6 А на празника той им пускаше по един затворник, когото биха изпросили.
7 Тогава беше затворен някой си, на име Варава, със събунтовниците си, които във време на бунт бяха извършили убийство.
8 И народът извика и почна да моли Пилата да направи, както им правеше винаги.
9 А той им отговори и рече: искате ли да ви пусна Иудейския Цар?
10 Защото знаеше, че първосвещениците Го бяха предали от завист.
11 (X)Но първосвещениците възбудиха народа да иска да им пусне по-добре Варава.
12 Пилат отговори пак и им рече: какво искате да сторя с Тогова, Когото вие наричате Иудейски Цар?
13 Те отново закрещяха: разпни Го!
14 Пилат им рече: та какво зло е сторил Той? Но те още по-силно закрещяха: разпни Го!
15 (Y)Тогава Пилат, като искаше да угоди на тълпата, пусна им Варава, а Иисуса бичува и предаде на разпятие.
16 Войниците пък Го отведоха вътре в двора, сиреч, в преторията, и събраха цялата чета войници,
17 и Му облякоха багреница и, като сплетоха венец от тръни, наложиха Му го;
18 и почнаха да Го поздравяват: радвай се, Царю Иудейски!
19 Па Го биеха по главата с тръст и Го заплюваха и, коленичейки, кланяха Му се.
20 След като Му се наприсмяха, съблякоха Му багреницата, облякоха Му Неговите дрехи, и Го поведоха да Го разпнат.
21 (Z)И накараха някого си Симона Киринеец, баща на Александра и Руфа, както минаваше на връщане от полето, да носи кръста Му.
22 (AA)Заведоха Го на мястото Голгота, което значи: лобно място.
23 (AB)И даваха Му да пие вино със смирна, ала Той не прие.
24 (AC)Ония, които Го разпнаха, разделиха дрехите Му, хвърляйки жребие, кой какво да вземе.
25 Беше третият час, и Го разпнаха.
26 (AD)Имаше надпис за вината Му: Цар Иудейски.
27 С Него разпнаха двама разбойници, единия отдясно Нему, а другия отляво.
28 (AE)И се сбъдна Писанието, което казва: „и към беззаконници бе причислен“.
29 (AF)Минувачите Го хулеха, като клатеха глава и думаха: уа! Ти, Който разрушаваш храма, и в три дни го съзиждаш,
30 спаси Себе Си и слез от кръста!
31 Също и първосвещениците с книжниците се присмиваха и думаха помежду си: други спасяваше, а Себе Си не може да спаси.
32 Христос, Царят Израилев, нека слезе сега от кръста, та да видим и повярваме. Хулеха Го и разпнатите с Него.
33 А на шестия час настана тъмнина по цялата земя до деветия час.
34 (AG)А на деветия час Иисус извика с висок глас: Елоѝ, Елоѝ, лама̀ савахтанѝ? което значи: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?
35 Някои от стоещите там, като чуха, казваха: ето, вика Илия.
36 (AH)А един се затече, натопи гъба в оцет и, като я надяна на тръст, даваше Му да пие, думайки: почакайте да видим, дали ще дойде Илия да Го снеме.
37 А Иисус, като издаде висок глас, издъхна.
38 И храмовата завеса се раздра на две отгоре додолу.
39 А стотникът, който стоеше срещу Него, като видя, че Той, след като извика тъй, издъхна, каза: наистина Тоя Човек е бил Син Божий.
40 Имаше там и жени, които гледаха отдалеч; между тях беше и Мария Магдалина, и Мария, майка на малкия Иаков и на Иосия, и Саломия,
41 които и тогава, когато беше Той в Галилея, вървяха подире Му и Му служеха, и много други, дошли заедно с Него в Иерусалим.
42 (AI)И когато вече мръкна, – понеже беше петък, сиреч, срещу събота, –
43 (AJ)дойде Иосиф Ариматейски, виден член от съвета, който и сам очакваше царството Божие, дръзна, та влезе при Пилата, и измоли тялото Иисусово.
44 Пилат се почуди, че Той вече е умрял; и, като повика стотника, попита го: дали отдавна е умрял?
45 И като узна от стотника, даде тялото Иосифу.
46 А Иосиф, като купи плащаница, сне Го, па Го обви в плащаницата и положи в гроб, изсечен в скала; и привали камък върху вратата гробни.
47 (AK)А Мария Магдалина и Мария Иосиева гледаха, де Го полагат.
15 (A)В еднага заранта първосвещениците със стареите и книжниците и целият синедрион направиха съвещание и, като вързаха Иисуса, отведоха и Го предадоха на Пилата.
2 (B)Пилат Го попита: Ти ли си Иудейският Цар? А Той отговори и му рече: ти казваш.
3 И първосвещениците Го обвиняваха в много неща.
4 А Пилат пак Го попита и каза: нищо ли не отговаряш? Виж, за колко работисвидетелствуват против Тебе.
5 Но Иисус нищо вече не отговори, тъй че на Пилата беше чудно.
6 А на празника той им пускаше по един затворник, когото биха изпросили.
7 Тогава беше затворен някой си, на име Варава, със събунтовниците си, които във време на бунт бяха извършили убийство.
8 И народът извика и почна да моли Пилата да направи, както им правеше винаги.
9 А той им отговори и рече: искате ли да ви пусна Иудейския Цар?
10 Защото знаеше, че първосвещениците Го бяха предали от завист.
11 (C)Но първосвещениците възбудиха народа да иска да им пусне по-добре Варава.
12 Пилат отговори пак и им рече: какво искате да сторя с Тогова, Когото вие наричате Иудейски Цар?
13 Те отново закрещяха: разпни Го!
14 Пилат им рече: та какво зло е сторил Той? Но те още по-силно закрещяха: разпни Го!
15 (D)Тогава Пилат, като искаше да угоди на тълпата, пусна им Варава, а Иисуса бичува и предаде на разпятие.
16 Войниците пък Го отведоха вътре в двора, сиреч, в преторията, и събраха цялата чета войници,
17 и Му облякоха багреница и, като сплетоха венец от тръни, наложиха Му го;
18 и почнаха да Го поздравяват: радвай се, Царю Иудейски!
19 Па Го биеха по главата с тръст и Го заплюваха и, коленичейки, кланяха Му се.
20 След като Му се наприсмяха, съблякоха Му багреницата, облякоха Му Неговите дрехи, и Го поведоха да Го разпнат.
21 (E)И накараха някого си Симона Киринеец, баща на Александра и Руфа, както минаваше на връщане от полето, да носи кръста Му.
22 (F)Заведоха Го на мястото Голгота, което значи: лобно място.
23 (G)И даваха Му да пие вино със смирна, ала Той не прие.
24 (H)Ония, които Го разпнаха, разделиха дрехите Му, хвърляйки жребие, кой какво да вземе.
25 Беше третият час, и Го разпнаха.
26 (I)Имаше надпис за вината Му: Цар Иудейски.
27 С Него разпнаха двама разбойници, единия отдясно Нему, а другия отляво.
28 (J)И се сбъдна Писанието, което казва: „и към беззаконници бе причислен“.
29 (K)Минувачите Го хулеха, като клатеха глава и думаха: уа! Ти, Който разрушаваш храма, и в три дни го съзиждаш,
30 спаси Себе Си и слез от кръста!
31 Също и първосвещениците с книжниците се присмиваха и думаха помежду си: други спасяваше, а Себе Си не може да спаси.
32 Христос, Царят Израилев, нека слезе сега от кръста, та да видим и повярваме. Хулеха Го и разпнатите с Него.
33 А на шестия час настана тъмнина по цялата земя до деветия час.
34 (L)А на деветия час Иисус извика с висок глас: Елоѝ, Елоѝ, лама̀ савахтанѝ? което значи: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?
35 Някои от стоещите там, като чуха, казваха: ето, вика Илия.
36 (M)А един се затече, натопи гъба в оцет и, като я надяна на тръст, даваше Му да пие, думайки: почакайте да видим, дали ще дойде Илия да Го снеме.
37 А Иисус, като издаде висок глас, издъхна.
38 И храмовата завеса се раздра на две отгоре додолу.
39 А стотникът, който стоеше срещу Него, като видя, че Той, след като извика тъй, издъхна, каза: наистина Тоя Човек е бил Син Божий.
40 Имаше там и жени, които гледаха отдалеч; между тях беше и Мария Магдалина, и Мария, майка на малкия Иаков и на Иосия, и Саломия,
41 които и тогава, когато беше Той в Галилея, вървяха подире Му и Му служеха, и много други, дошли заедно с Него в Иерусалим.
42 (A)И когато вече мръкна, – понеже беше петък, сиреч, срещу събота, –
43 (B)дойде Иосиф Ариматейски, виден член от съвета, който и сам очакваше царството Божие, дръзна, та влезе при Пилата, и измоли тялото Иисусово.
44 Пилат се почуди, че Той вече е умрял; и, като повика стотника, попита го: дали отдавна е умрял?
45 И като узна от стотника, даде тялото Иосифу.
46 А Иосиф, като купи плащаница, сне Го, па Го обви в плащаницата и положи в гроб, изсечен в скала; и привали камък върху вратата гробни.
47 (C)А Мария Магдалина и Мария Иосиева гледаха, де Го полагат.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.