Revised Common Lectionary (Semicontinuous)
34 (A)Петър проговори и рече: наистина, признавам, че Бог не гледа на лице;
35 но у всеки народ оня, който се бои от Него и върви по правда, приятен Му е.
36 (B)Той прати на синовете Израилеви словото, като благовестеше мир чрез Иисуса Христа, Който е Господ на всички.
37 (C)Вие знаете за станалите по цяла Иудея събития, които наченаха от Галилея след кръщението, що проповядваше Иоан:
38 (D)как Бог помаза с Дух Светий и със сила Иисуса от Назарет, Който изходи Иудея, правейки добрини и изцерявайки всички насилвани от дявола, защото Бог беше с Него.
39 (E)И ние сме свидетели на всичко, що стори Той в Иудейската страна и в Иерусалим, и как Го убиха, като Го повесиха на дърво.
40 (F)Него Бог възкреси на третия ден и даде Му да се явява –
41 (G)не на целия народ, а нам, на предизбраните от Бога свидетели, които ядохме и пихме с Него, след възкресението Му от мъртвите.
42 И заповяда ни да проповядваме на людете и да свидетелствуваме, че Той е определеният от Бога Съдия над живи и мъртви.
43 (H)За Него всички пророци свидетелствуват, че всякой, който вярва в Него, ще получи прошка на греховете чрез Неговото име.
6 (A)И Господ Саваот ще сложи върху тая планина за всички народи трапеза с тлъсти ястия, трапеза с чисти вина, с тлъстина от кости и най-чисти вина;
7 и върху тая планина ще унищожи покривалото, що покрива всички народи, покривалото, що лежи върху всички племена.
8 (B)Смъртта ще бъде погълната навеки, и ще отрие Господ Бог сълзите от всички лица, и ще снеме срама от Своя народ по цяла земя; защото тъй казва Господ.
9 (C)И ще кажат в оня ден: ето, Този е нашият Бог! Нему се уповавахме, и Той ни спаси! Този е Господ; Нему се уповавахме; да се възрадваме и развеселим за спасението от Него!
(Алилуия.)
118 Блажени непорочните в пътя си, които ходят по закона Господен.
2 (A)Блажени, които пазят откровенията на Бога и от все сърце Го търсят.
14 В пътя на Твоите откровения се радвам като за всяко богатство.
15 Размислям за Твоите заповеди и гледам Твоите пътища.
16 Утешавам се с Твоите наредби, не забравям Твоето слово.
17 Покажи милост към Твоя раб, и ще живея и ще пазя Твоето слово.
18 (A)Отвори очите ми, и ще видя чудесата на Твоя закон.
19 (B)Странник съм на земята, не скривай от мене Твоите заповеди.
20 Изнури се душата ми да желае Твоите съдби във всяко време.
21 (C)Ти укроти гордите, проклетите, които се отклоняват от Твоите заповеди.
22 Снеми от мене укора и срама, защото пазя Твоите откровения.
23 (D)Князете седят и се наговарят против мене, а Твоят раб размишлява за Твоите наредби.
24 (E)Твоите откровения са моя утеха, (и Твоите устави) – мои съветници.
15 (A)Напомням ви, братя, Евангелието, което ви благовестих, което и приехте и в което стоите;
2 (B)чрез него се и спасявате, ако го държите, както съм ви благовестил, освен ако не сте напразно повярвали.
3 (C)Аз ви предадох най-напред онова, което бях и приел, че Христос умря за греховете ни, според Писанията,
4 (D)че Той бе погребан и че на третия ден възкръсна, според Писанията,
5 (E)и че се яви на Кифа и след това на единайсетте;
6 после се яви на повече от петстотин братя наведнъж, от които повечето са живи доднес, а някои и починаха;
7 после се яви на Иакова, след това на всички апостоли,
8 (F)а най-после от всички яви се и на мене, като на някой изверг.
9 (G)Защото аз съм най-малкият от апостолите и не съм достоен да се нарека апостол, понеже гоних църквата Божия.
10 (H)Но с благодатта на Бога съм това, което съм; и Неговата благодат в мене не беше напразно, а повече от всички тях се потрудих – ала не аз, а Божията благодат, която е с мене.
11 И тъй, било аз, било те, така проповядваме, и вие така повярвахте.
34 (A)Петър проговори и рече: наистина, признавам, че Бог не гледа на лице;
35 но у всеки народ оня, който се бои от Него и върви по правда, приятен Му е.
36 (B)Той прати на синовете Израилеви словото, като благовестеше мир чрез Иисуса Христа, Който е Господ на всички.
37 (C)Вие знаете за станалите по цяла Иудея събития, които наченаха от Галилея след кръщението, що проповядваше Иоан:
38 (D)как Бог помаза с Дух Светий и със сила Иисуса от Назарет, Който изходи Иудея, правейки добрини и изцерявайки всички насилвани от дявола, защото Бог беше с Него.
39 (E)И ние сме свидетели на всичко, що стори Той в Иудейската страна и в Иерусалим, и как Го убиха, като Го повесиха на дърво.
40 (F)Него Бог възкреси на третия ден и даде Му да се явява –
41 (G)не на целия народ, а нам, на предизбраните от Бога свидетели, които ядохме и пихме с Него, след възкресението Му от мъртвите.
42 И заповяда ни да проповядваме на людете и да свидетелствуваме, че Той е определеният от Бога Съдия над живи и мъртви.
43 (H)За Него всички пророци свидетелствуват, че всякой, който вярва в Него, ще получи прошка на греховете чрез Неговото име.
20 (A)В първия ден на седмицата Мария Магдалина дохожда на гроба рано, докле беше още тъмно, и вижда, че камъкът е дигнат от гроба.
2 Затичва се тогава и дохожда при Симона Петра и при другия ученик, когото Иисус обичаше, и казва им: дигнали Господа от гроба, и не знаем, де са Го турили.
3 Тогава излезе Петър и другият ученик, и тръгнаха за гроба.
4 И двамата тичаха наедно; но другият ученик се затече по-бързо от Петра и пръв дойде на гроба.
5 И като надникна, видя, че повивките стоят; ала не влезе в гроба.
6 (B)След него дохожда Симон Петър, влиза в гроба и вижда, че само повивките стоят;
7 пък кърпата, която беше на главата Му, не стоеше при повивките, а – свита отделно на едно място.
8 Тогава влезе и другият ученик, който пръв беше дошъл на гроба, и видя, и повярва,
9 (C)защото още не знаеха Писанието, че Той трябва да възкръсне от мъртвите.
10 Тогава учениците се върнаха пак у тях си.
11 (D)А Мария стоеше при гроба отвън и плачеше. И както плачеше, надникна в гроба;
12 и вижда два Ангела в бяло облекло да седят – единият при главата, а другият при нозете, дето беше лежало тялото Иисусово.
13 И те ѝ казват: жено! защо плачеш? Отговори им: дигнали Господа моего, и не зная, де са Го турили.
14 (E)Като рече това, обърна се назад и видя Иисуса да стои; ала не знаеше, че е Иисус.
15 Иисус ѝ казва: жено! защо плачеш? кого търсиш? Тя, мислейки, че е градинарят, каза Му: господине, ако си Го ти изнесъл, кажи ми, де си Го турил, и аз ще Го взема.
16 Иисус ѝ казва: Марийо! Тя се обърна и Му рече: „Равуни!“ което значи Учителю.
17 (F)Иисус ѝ казва: не се допирай до Мене, защото още не съм възлязъл при Отца Си; но иди при братята Ми и им кажи: възлизам при Моя Отец и при вашия Отец, и при Моя Бог и вашия Бог.
18 Дохожда Мария Магдалина, та обажда на учениците, че видяла Господа и че това ѝ казал.
16 (A)След като мина събота, Мария Магдалина, Мария Иаковова и Саломия купиха аромати, за да дойдат и Го помажат.
2 И в първия ден на седмицата дойдоха на гроба много рано, след изгрев-слънце,
3 и говореха помежду си: кой ли ще ни отвали камъка от вратата гробни?
4 И като погледнаха, виждат, че камъкът е отвален: а той беше много голям.
5 (B)Като влязоха в гроба, видяха един момък, облечен в бяла дреха, да седи отдясно; и много се уплашиха.
6 А той им казва: не се плашете. Вие търсите Иисуса Назарееца, разпнатия; Той възкръсна, няма Го тук. Ето мястото, дето бе положен.
7 (C)Но идете, обадете на учениците Му и на Петра, че Той ви преваря в Галилея; там ще Го видите, както ви бе казал.
8 И като излязоха скоро, побягнаха от гроба; тях ги обхвана трепет и ужас, и никому нищо не казаха, понеже се бояха.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.