Revised Common Lectionary (Complementary)
Айн
121 Аз се придържах към правосъдие и правда;
не ме предавай на моите противници.
122 Защити Своя служител за негово добро,
за да не ме угнетяват горделивите.
123 Очите ми копнеят да ме спасиш
и да изпълниш Своето справедливо обещание.
124 Постъпи със Своя служител според милостта Си
и ме научи на Твоите наредби.
125 Аз съм Твой служител, вразуми ме,
за да разбирам Твоите наредби.
126 Господи, време е да действаш –
Те потъпкаха Твоя Закон.
127 (A)Но аз обичам Твоите заповеди
повече от злато, повече от чисто злато.
128 Признавам всички Твои разпоредби за справедливи;
мразя всички пътища на лъжата.
16 След това при царя дойдоха две блудници и застанаха пред него. 17 Едната каза: „Аз и тази жена живеем в една и съща къща и родих, когато тя беше в къщата. 18 И на третия ден, след като родих, тази жена също роди. А ние бяхме сами заедно, нямаше с нас външен човек в къщата – само двете бяхме в къщата. 19 И през нощта синът на тази жена умря, понеже беше легнала върху него. 20 Тогава тя е станала през нощта, взела е сина ми от мене, докато аз, твоята слугиня, съм спала, и го сложила на своите гърди, а своя мъртъв син поставила на моите гърди. 21 Сутринта станах да накърмя сина си и ето той беше мъртъв, а когато на светло се взрях в него, това не беше моят син, когото бях родила.“ 22 Другата жена каза: „Не, моят син е живият, а твоят син е мъртвият.“ А първата каза: „Не, мъртвият е твоят син, а живият е моят син.“ И се препираха пред царя.
23 Тогава царят каза: „Едната казва: ‘Живият е моят син, а мъртвият е твоят син’, и другата казва: ‘Не, твоят син е мъртвият, а моят син е живият’.“ 24 И царят нареди: „Донесете ми меча!“ Донесоха един меч на царя. 25 Тогава царят каза: „Разсечете живото дете на две и дайте половината на едната и половината на другата.“ 26 Но едната жена, чийто беше живият син, понеже цяла беше потресена от жалост за сина си, каза на царя: „О, господарю мой, дайте ѝ живото дете, не го убивайте.“ А другата каза: „Нека то не бъде ни мое, ни твое. Сечете!“ 27 Тогава царят отвърна: „Дайте на тази живото дете и не го убивайте. Тя е неговата майка.“ 28 И целият Израил чу за присъдата, с която царят отсъди, и започнаха да се боят от царя, защото разбраха, че у него има Божия мъдрост, с която съди.
Мъдрост, която идва отгоре
13 Който между вас е мъдър и разумен, нека покаже чрез своето добро поведение делата си в мъдро смирение. 14 Но ако в сърцето си имате горчива завист и сте свадливи, не се самоизтъквайте и не се противопоставяйте на истината. 15 Това не е мъдростта, която идва отгоре, а земна, плътска, бесовска. 16 Защото където има завист и свадливост, там има безредие и всякакви злини. 17 А мъдростта, която идва отгоре, първо е чиста, после миролюбива, ненатрапчива, отстъпчива, пълна с милосърдие и добрини, безпристрастна и искрена. 18 (A)Плодът пък на правдата се сее в мир от миротворците.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.