Revised Common Lectionary (Complementary)
11 (A)Господи, покажи ми Своя път и аз ще постъпвам според Твоята истина.
Сърцето ми благоговее пред Твоето име.
12 Ще Те възхвалявам, Господи, Боже мой,
от все сърце и вечно ще славя името Ти,
13 защото Твоята милост към мене е голяма
и Ти избави душата ми от преизподнята.
14 (B)Боже, горделивите се надигнаха против мене
и тълпа насилници искаше да ме убие –
Ти не си пред очите им.
15 (C)Ти Господи обаче си Бог добросърдечен и милостив,
дълготърпелив и щедър на добрини и истина.
16 (D)Погледни ме и бъди милостив към мене.
Дай силата Си на Своя служител
и спаси сина на Своята слугиня.
17 Дай ми знак за благоволението Си,
та тези, които ме мразят, да видят и да се засрамят,
защото Ти, Господи, ми помогна и ме утеши.
Нищожество на езическите божества
21 „Представете спора по съдебното си дело – казва Господ. Приведете доказателствата си – казва Царят на Яков. 22 Нека те да ги приведат и да ни кажат какво ще стане. Обяснете ни какво означават миналите събития, ние ще вникнем и ще разберем техния завършек; или ни предскажете бъдещите събития. 23 Възвестете какво предстои в бъдеще, за да разберем, че вие сте богове. Направете нещо добро или нещо лошо, за да се удивим, като го видим всички заедно. 24 Но, ето вие сте нищо и делото ви е нищожно; мерзост е онзи, който ви избира.
25 Този, когото Аз въздигнах от север, ще дойде от изток. Аз ще го призова по име и той ще тъпче управителите като кал, както грънчарят мачка глината. 26 Кой е възвестил това отначало, за да знаем, и то много по-отрано, за да можем да кажем: ‘Това е правилно?’ Напротив, никой не е възвестил, никой не е съобщил, никой не е чувал от вас нито една дума. 27 Аз пръв възвестих на Сион: ‘Ето ги!’ И дадох на Йерусалим вестител на добри вести. 28 И така, Аз се огледах, но нямаше никого; между тях не се намери съветник, който да отговори, когато ги попитам. 29 Ето всички те са нищо, нищо са и делата им: вятър и безсмислица са образите на божествата им.“
Пътят към спасението
2 Затова трябва особено да внимаваме в истината, която сме чули, за да не се отдалечим от нея. 2 А щом словото, изречено от ангели, се оказа вярно и всяко негово престъпване и непослушание към него получи справедлива отплата, 3 как ние ще се избавим, ако пренебрегнем такова велико спасение, което отначало беше възвестено за пръв път от Господа и което ни беше потвърдено от тези, които го бяха чули от Него. 4 А и Сам Бог свидетелстваше това чрез знамения и чудеса, с различни прояви на могъщество и чрез раздаване даровете на Светия Дух според волята Си.
5 Защото не на ангелите Бог подчини бъдещия свят, за който говорим. 6 (A)Напротив, някой бе засвидетелствал някъде в Писанията, казвайки: „Какво е човекът, та го помниш, и човешкият син, та го зачиташ? 7 Поставил си го малко по-ниско от ангелите, със слава и чест си го увенчал и си го поставил над делата на ръцете Си[a]. 8 (B)Покорил си всичко под краката му.“ А като му е подчинил всичко, това означава, че не е оставил нищо, което да не му е подчинил. Сега обаче все още не виждаме всичко да му е подчинил. 9 А виждаме, че Иисус, поставен за кратко време по-ниско от ангелите, заради претърпяната смърт беше увенчан със слава и чест. Така с Божията благодат вкуси смърт заради всички.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.