Revised Common Lectionary (Complementary)

Бог е единствен, а божествата – нищожества

^6 (A)Така казва Господ, Царят на Израил и негов Спасител, Господ Вседържител: „Аз съм първият, Аз съм и последният; освен Мене няма друг Бог. ⁷ Кой е като Мене? Нека такъв се изяви, да възвести, да изложи пред Мене подред всичко случило се след времето, когато устроих вечния народ. Нека такива разгласят онова, което предстои да настъпи в бъдеще. ^8 (B)Не се бойте и не се плашете. Нима не ти възвестих и не ти предсказах всичко това отдавна? Вие сте Мои свидетели. Има ли друг Бог освен Мене? Наистина няма друга скала. Друг аз не зная.

¹² И тъй, братя, ние не сме длъжници на плътта, за да живеем според плътта. ¹³ Ако живеете според плътта, ще умрете. Но ако чрез Духа умъртвявате деянията на тялото, ще живеете, ^14 (A)(B)понеже всички, които са водени от Божия Дух, са Божии синове. ¹⁵ Защото вие приехте не духа на робството, за да живеете отново в страх, а приехте Духа, Който ви направи Божии синове и чрез Когото се обръщаме към Бога: „Авва, Отче мой!“ ¹⁶ Самият Дух свидетелства на нашия дух, че сме Божии деца. ^17 (C)А щом сме деца, ние сме и наследници – наследници на Бога и сънаследници с Христос, но само ако страдаме с Него, така че с Него и да се прославим.

Надеждата за спасение

^18 (D)Защото мисля, че страданията на сегашното време не са нищо в сравнение с онази слава, която ще се открие за нас. ¹⁹ Пък и цялото творение с нетърпение очаква разкриването на Божиите синове, ^20 (E)защото творението се покори на преходността не по своя воля, а по волята на Онзи, Който го покори, с надеждата, ²¹ че и самото творение ще бъде освободено от робството на тлението при славното освобождение на Божиите синове. ²² Защото знаем, че цялото творение стене и изпитва родилни болки досега; ^23 (F)и не само то, но и ние, които получихме като начало даровете на Духа, и ние самите стенем в себе си, очаквайки осиновяване чрез изкуплението на нашето тяло. ^24 (G)(H)Защото нашето спасение е в надеждата. Но надеждата за онова, което се вижда, не е надежда, понеже защо ще се надява някой за нещо, което вижда? ²⁵ А когато се надяваме за онова, което не виждаме, с търпение го очакваме.

Притча за житото и плевелите

²⁴ Друга притча им предложи Иисус с думите: „Небесното царство прилича на човек, посял добро семе на нивата си. ²⁵ Но докато хората спяха, дойде неговият враг, пося между житото плевели и си отиде. ²⁶ А когато посятото покълна и даде плод, тогава поникнаха и плевелите. ²⁷ Като дойдоха слугите на този стопанин, казаха му: ‘Господарю, нали ти пося добри семена на нивата си? Откъде са тези плевели?’ ²⁸ А той им отговори: ‘Някой враг е сторил това’. Слугите му го попитаха: ‘Искаш ли да отидем и да ги оскубем?’ ²⁹ Но той каза: ‘Не! – Да не би, като скубете плевелите, да изскубете заедно с тях и житото. ^30 (A)Оставете да растат и двете заедно до жетвата. А по време на жетва ще наредя на жетварите: Съберете първо плевелите и ги вържете на снопи, за да бъдат всички те изгорени. А житото приберете в житницата ми’.“

Обяснение на притчата за житото и плевелите

³⁶ Тогава Иисус разпусна народа и влезе в къщата. А учениците Му се приближиха до Него и казаха: „Обясни ни притчата за плевелите на нивата.“ ³⁷ А Той в отговор им рече: „Сеячът на доброто семе е Синът човешки. ^38 (A)Нивата е този свят. Доброто семе са синовете на Царството, а плевелите – синовете на злото. ^39 (B)А врагът, който ги пося, е дяволът. Жетвата е краят на света, а жетварите са ангелите. ⁴⁰ И тъй, както събират плевелите и ги изгарят в огън, тъй ще бъде и при края на света: ^41 (C)Синът човешки ще изпрати Своите ангели и те ще съберат от царството Му всички, които съблазняват и вършат беззаконие, ^42 (D)и ще ги хвърлят в огнената пещ – там ще има плач и скърцане със зъби. ⁴³ Тогава праведните ще блеснат като слънце в Царството на своя Отец. Който има уши да слуша, нека слуша!