Revised Common Lectionary (Complementary)

^6 (A)Аз попитах: „Къде отиваш?“ А той ми отвърна: „Да измеря Йерусалим, за да видя каква му е ширината и каква му е дължината.“ ⁷ И ето ангелът, който говореше с мене, излезе, а друг ангел тръгна към него ^8 (B)и му рече: „Иди по-скоро и кажи на тази младеж: ‘Йерусалим ще бъде град без стени, защото ще се изпълни с хора и добитък. ^9 (C)Защото Аз, казва Господ, ще бъда огнена стена около него и ще бъда негова прослава в него.

^10 (D)Бягайте, бягайте от северната страна, казва Господ. Защото Аз ви разпилях по четирите посоки на небесните ветрове, казва Господ. ¹¹ Да, спасявай се, Сионе, ти, който живееш при вавилонската дъщеря! ^12 (E)Защото така каза Господ Вседържител, когато ме прати със слава при народите, които ви ограбиха: «Който се докосва до вас, докосва се до зеницата на окото Ми. ^13 (F)И ето Аз ще вдигна ръката Си против тях и те ще станат плячка на слугите си.» Тогава ще познаете, че Господ Вседържител ме е изпратил.

Човекът под властта на греха

^7 (A)Тогава какво да кажем – че законът е грях? Съвсем не! Но аз опознах греха не иначе, а чрез Закона, защото не бих разбрал и какво е пожелание, ако законът не казваше: „Не пожелавай!“ ^8 (B)Грехът обаче, като се възползва от заповедта, създаде у мен всякакви пожелания; защото грехът без закона е мъртъв. ⁹ Някога аз живеех без Закона; като дойде заповедта, грехът оживя, ^10 (C)но аз умрях. И се оказа, че заповедта, дадена за живот, ми донесе смърт, ¹¹ защото грехът, като се възползва от заповедта, ме прелъсти и чрез нея ме умъртви. ¹² Така че Законът е свят и заповедта е свята, справедлива и добра. ¹³ Тогава доброто ли стана причина за моята смърт? Съвсем не! Но грехът, за да се види какво е грях, ми причини смърт чрез доброто, та чрез заповедта да разкрие още повече греховната си същност.

^14 (D)Ние знаем, че законът е духовен. Аз обаче съм от плът, продаден на греха, ¹⁵ и не разбирам какво правя, защото не върша онова, което желая, а, напротив, върша онова, което мразя. ¹⁶ Ако пък върша това, което не желая, тогава признавам, че законът е добър. ¹⁷ Но в такъв случай вече не аз го върша, а грехът, който живее у мене. ¹⁸ Аз зная, че у мене, тоест в плътта ми^[a], не живее доброто, защото желание имам, но не намирам сили да върша доброто. ¹⁹ И върша не доброто, което искам, а злото, което не искам, него върша. ²⁰ А щом върша това, което не искам, вече не аз го върша, а грехът, който живее у мене.