Revised Common Lectionary (Complementary)
11 (A)Господи, покажи ми Своя път и аз ще постъпвам според Твоята истина.
Сърцето ми благоговее пред Твоето име.
12 Ще Те възхвалявам, Господи, Боже мой,
от все сърце и вечно ще славя името Ти,
13 защото Твоята милост към мене е голяма
и Ти избави душата ми от преизподнята.
14 (B)Боже, горделивите се надигнаха против мене
и тълпа насилници искаше да ме убие –
Ти не си пред очите им.
15 (C)Ти Господи обаче си Бог добросърдечен и милостив,
дълготърпелив и щедър на добрини и истина.
16 (D)Погледни ме и бъди милостив към мене.
Дай силата Си на Своя служител
и спаси сина на Своята слугиня.
17 Дай ми знак за благоволението Си,
та тези, които ме мразят, да видят и да се засрамят,
защото Ти, Господи, ми помогна и ме утеши.
9 (A)Всички, които ваят идоли, са нищожни и любимите им божества са безполезни. Те самите са им свидетели за това: не виждат, нито разбират и затова ще бъдат посрамени. 10 Който е направил божество и е излял идол, той не донася никаква полза. 11 Всички негови съучастници ще бъдат посрамени, защото и самите ваятели на идоли са хора. Нека всички те се съберат и се явят пред Мене. Тогава те ще се уплашат и всички ще бъдат посрамени.
12 Ковачът ваятел обработва желязото, раздухва жарта от въглища, оформя с чук изделието си[a], труди се над него с яката си ръка дотолкова, че изгладнява и се изнурява, не пие вода и изнемогва. 13 Дърводелецът измерва с връв дървото, очертава го с островръх резец, после го обработва с длето и го заглажда. Така той прави фигура на мъж, хубав образ на човек, за да го постави в капището. 14 (B)Отсича си кедри, взема бор и дъб, които си избира измежду горските дървета, сади лаврово дърво, което расте благодарение на дъжда. 15 И това служи на човека за горене и той го употребява да се топли, пали огън и пече хляб. И пак от него прави божество и му се покланя, прави идол и коленичи за молитва пред него. 16 Част от дървото изгаря в огън, готви месо за ядене, пече си печено и яде до насита, а също се грее и казва: ‘Ех, стоплих се, усетих огън.’ 17 А от остатъка на дървото прави божество, свой идол, коленичи за молитва пред него, покланя се и му се моли: ‘Избави ме, защото ти си мой бог.’
Божието обещание е надеждно
13 (A)Когато Бог даваше обещание на Авраам, Той се закле в Себе Си, понеже нямаше по-висш от Него, в когото да се закълне, 14 като каза: „Наистина ще те благословя и преблагословя, ще умножа и преумножа потомството ти.“ 15 И така, Авраам, като прояви търпение докрай, получи обещаното. 16 Хората се кълнат в името на по-висш от тях и клетвата е уверение, че се слага край на всички спорове. 17 Затова Бог, когато искаше да покаже по-ясно Своята неизменна воля на наследниците на това, което им беше обещал, си послужи с клетва. 18 (B)Така че чрез две неотменими неща, обещание и клетва, за които не е възможно Бог да е излъгал, да имаме сигурна утеха ние, които потърсихме убежище при Него, за да се хванем здраво за предоставената ни надежда. 19 (C)Тя е за душата ни като сигурна и здрава котва, която достига до Светая Светих зад завесата на небесния храм, 20 (D)където Иисус е влязъл като предтеча за нас, като стана Първосвещеник за вечни времена според чина на Мелхиседек.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.